Карах колело в парк, в който съм се разхождала с Ераг и преди в света насън. (В света "наяве" не знам да има такова място. (Ето пак географията на сънищата! :-)))
Беше слънчев следобед, в парка беше пълно със семейства с дечица. Всички играеха на топка, скачаха на въже, тичаха, мятаха си фризби, въобще - пълна идилия.
Аз карах колело, радвах се на хората наоколо и изведнъж се натъкнах на Теди.
Държеше хилка за федърбал и се усмихваше гузно.
"Ей, Теди, кво правиш?"
"Ъъъм, нищо, стоя си. Ъъъ, играя федърбал."
(огледах се, наоколо нямаше никого) "Сама?!"
"Ъъъм, даам..."
"Без перце?!"
"Ами..."
Този път се огледах по-внимателно за хората в радиус на десетина метра.
Асен седеше на една пейка и си връзваше обувките. До себе си беше оставил хилката и перцето.
понеделник, март 20, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар