на гости по домовете

Пак трима, но този път аз, Васко и Ива Гигова.

Нахлуваме в домове, хаха, не с цел обир или сплашване на обитателите. Просто за забавление, беше толкова, толкова весело. :-)
Винаги на втория етаж, скачахме от земята (като в Ямакаши, хаха) и влизахме през отворени прозорци, дебнене, криехме си раниците, важните неща като документи, очила и друи такива - под кърпичка невидимка. :-)

В първата стая си оставяхме багажа, после или през прозореца, или през коридора - в другите стаи. Шпионирене с огледалца през ключалките и други такива. Маскирахме се, мислехме някакви тактики, ужасно весело! :-)
Е, до момента, в който нещо не се обърка, есетествено. :-) Макар че... :-) Хаха, тогава няма време да се мисли и всичко става много бързо и много естестено. :-)

Последият "взлом" (преди да Васко да ме събуди) намерихме една много готина къща, влизаме в първата стая и се оглеждаме, навсякъде тихо, радваме се, че май сме сами. Излизам в коридора и заварвам някакъв пич да спи на земята в спален чувал, паника, скочих върху гърдите му и сложих ръка върху устните му.
"Тихо, тихо, не сме крадци, нищо лошо не правим, моля те, тихо!"
Вкарахме го в стаята и той разказа, че снощи в този апартамент е имало купон, супер-много нови хора, той също е един от гостите и не се познава с домакина. Уговорихме се да ни представи за негови приятели, все едно ни е довел с него снощи, искахме да се запознаем със собственицте. :-)
Адски се зарадвахме, май за първи път не се налагаше да се крием, не знам всъщност, но много се зарадвахме. :-) Седнахме в кухнята, приказвахме си, домакинът се оказа ебаси тъпака, пратихме го да купи трева от малка немска телекомуникационна компания, той се обажда: "Абе пичове, тук няма такова нещо..." "Как да няма, ти чуваш ли се? Потърси малко!"

като в "8 жени"

В едно грамадно страшно имение с хиляди изненади, съвсем самички, зима (като в "8 жени"), домакинът беше зловещ като Лемъни Сникет.
Нападнаха ни добермани, един за малко да ме изяде, трябваше да му дадем една семка, която отново го прави мило кученце.
Чудехме се дали домакинът няма лаборатория за наркотици на последния етаж, където беше забранени да ходим. Но ние отидохме и се оказа гадно соц жилище с мокети и стари дивани.
Аз отново отбягвах Ераг, но този път той се разсърди защо не му обръщам внимание.

много сън(ища)

Един мъж говореше с Йошка и аз отидох при тях. Той спря разговора и ме погледна, в този момент се сетих, че това е човекът, който ме е научил да летя. :-)
И той сети коя съм и беше много хубаво, че се видяхме. :-)

*

После сънувах, че няколко момчета осъзнаха нещо много важно по едно и също време, вече забравих как и защо, появи се и Пепси, открието ги обедини и станаха много силни заедно. Предаваха го на другите чрез едно одеяло.
Боже, как звучи, а беше толкова простичко и логично. :-)

*

Последният сън от снощи, който си спомням, беше малко преди да се събудя за последен път (към 5 и нещо вече) и може би затова ми е най-ясен. :-)
Имах си ново куче, пак кокерче, и го изведох в градинката до нас. Бях с жълтите очила и светът беше много слънчев, вървях си и изведнъж видях Ераг да седи на една пейка. В този момент през главата ми минаха много неща: знаех, че Съни не е мъртва, а сме я дали на едни роднини да я гледат и сега Ераг я извежда; знаех колко ще му е неприятно на Ераг да ме види и затова се обърнах да търся кофа. Но той ми махна. А се направих че не го виждам.
Обаче видях Съни и отидох да я гушна. Главичката й беше толков малка, тя беше толкова, толкова крехка и сладичка, целувах я дълго време и когато се изправих, видях Ераг до себе си.
"Какво правиш?"
"Нищо."

Заедно отидохме до кофата, после пресякохме и аз гушнах Съни, тя ми каза, че е 53-годишна баба, че всичко е наред, ала-бала.
Видях небето - беше на перфектни правоъгълници в различни нюанси на синьото и лилавото, приличаше на витраж, толкова красиво. Хванах Ераг за ръката, за да му го покажа и в този момент осъзнах абсурдността на ситуацията, студенината и нелюбовта.

Пак гушнах Съни и тя каза: "Споко!"

ново куче

На връщане в рейса за София пак седнах на последните четири седалки, супер-удобно, излягвам се, слушам музичка и зяпам разсеяно през прозореца.
Сега обаче направих нещо странно, даже малко селянийка, събух си обувките и се излегнах по корем на всички седалки. :-) Но беше много хубаво и удобно. :-)

Сънувах, че нашите идват при мен и ми казват, че преди две седмици са купили ново куче, но незнайно защо не искат да го вземат вкъщи.
"Ново куче?! Ама Съни умря преди един месец!"
Някакво изумление, толкова противно ми стана, имаш чаша, тя се чупи, окей, веднага си взимаш нова.

"Ама то е една много хубава болонка, толкова умно гледа, много изтънчено куче." обяснява (се) мама.

Видях кучето - господи! Отвратително. Отвратително.

В самия сън си мислех що за дебил трябва да си, за да харесаш такова куче, да го купиш, но после да не искаш да си го прибереш.

студено

Предната вечер спах на балкона в Русе, по едно време се събудих, защото рамената ми се тресяха от студ, беше много, много студено.

И не знам дали има връзка, сънувах студен сън със студен Ераг.
И беше много тъжно.