татуировките на ангела

Бях на работа в театъра, имаше премиера. Когато затворихме вратите, всички, включително и Гинчето, влязоха долу в салона, за да гледат.
Аз не исках, но седнах отзад с другите.
Нищо не виждах, затова попитах дали мога да се кача горе на балкона.

Взех фенера и влязох.
Представлението още не беше започнало, хората стояха прави. Видях едно много, много хубаво момче, което ми беше познато от някъде, не можех да се сетя откъде, но все пак отидох да го заговоря.
"Аз съм от обслуждащия персонал", казах, защото той погледна сакото ми и повдигна вежди.

Приказвахме си това-онова и аз изведнъж осъзнах, че това е Златчо!

Представлението все още не започваше. Хората стояха прави.

Може би тук е време да спомена какво представляваше сцената - пиесата се казваше "Хотел" или нещо такова и декорите представляваха 3-4-етажен хотел, където се бяха качили всички актьори, отпред пък имаше истински басейн (с вода).

Изведнъж на сцената се появи един ангел. С бяла блузка, черна пола и големи крила. Това беше Теди.

Златчо се смееше от сърце - "Аа, значи затова тя толкова настояваше да дойда и да гледам!"
Аз също не знаех, че Теди играе там и се смеех. :-)

Тя се раходи малко, скочи в басейна и доплува до нас.
"Теди, ти си актриса и ангел! Как така?", засипахме я с въпроси.

После тя си свали блузата и се обърна с гръб. На дясното й рамо имаше цветна татуировка - зелена глава на някакво създание (нещо като извънземно?) и до него бялата качулка с лице на човек, която е свалило.
Видях какво е имала предвид и ми стана хубаво, "Ама завинаги ли ще я носиш?", попитах. "Истинка ли е?"
"Да, истинска е. А сега вижте това.", каза и се обърна. На предната страна на рамото й имаше кафяво кръгло нещо, някакви чертички вътре, неразгадаема рисунка. "Това е лицето на човека, когото обичам най-много на света. Но може да се види кой е това всъщност само под определен ъгъл."
Отидох малко встрани и започнах да се смея, смея, смея, радвам и крещя от щастие.

На ръката й беше лицето на Златчо. :-)