griva is calling

Георги от театъра ме викна да ми покаже каква е другата му работа. Нещо като зоопарк с много животни. Той разнасяше храната и чистеше лайната. Прати ме в една клетка, за да доведа най-лудата маймуна. По това време телефонът ми звънна - "griva is calling", изписа се на екранчето.
"Бистра, трябва да си направим среща, за да видим какво ще правим. Ще се разделяме ли, няма ли да се разделяме, просто трябва да обсъдим и да се знае. Не може така."

Излязох от това място и тръгнах по един път, където беше станала верижна катастрофа. Повече от 30 коли една зад друга, почти всички кабриолети, всички бяха мъртви. Имаше много бебета, застинали в неествествени пози. Мъртъвци, мъртъвци, аз минавах, гледах ги, но не чувствах нищо.
Стигнах една църква и срещнах Страхил. Отвътре излязоха двамата младоженци, потресени от гледката, "не можем да се оженим тук, елате с нас", казаха. Тръгнаме след тях и стигнахме една голяма зала, където седяха свещеник, младоженците и една баба. Точно отсреща пък имаше един мъж, който държеше едно чело като цигулка и свиреше.
"Това са най-близките ни приятели, нашите кумове", представиха ни.
Страхил ме хвана и започнахме да танцуваме, не знаех стъпките, но той ме водеше и беше хубаво. Тогава господин Грива влезе и се опитахме да танцуваме тримата, обаче не се получи и Страхил ни остави.
"Бистра, искам довечера да си много красива. Ела у нас с черна рокля и високи обувки, направи си прическа. Ела и ще правим най-хубавия секс."
"Не мога да правя секс, лекарката ми забрани", обясних.

Дали той се ядоса, дали се засмя, дали ме изостави, дали ме целуна, дали въобще ме чу, дали му пукаше?
Не знам, не си спомням.