когато умът дойде с мен

Днес станахме много рано, цялото семейство се натоварихме в колата и отидохме до университета на Милена. Спах през целия път и когато се върнахме, с голям кеф се сгуших между възглавниците.
Заспах почти веднага, но това не беше точно заспиване.
Беше като онзи път.

Умът ми не заспа.
Изведнъж се озовах в някаква стая. Отново бях като сляпа, но не беше точно слепота. Сякаш виждах чрез въображението си. Иначе само чувах. И пак много се уплаших. Едно куче стоеше и ме гледаше.
"Махай се", казах. Повиках Съни, наскоро я сънувах, но не успяхме да се видим истински.
Този път не дойде, явно не може така лесно да си управлявам сънищата.

Местех се от стая в стая, някакви офиси, кучета, криех се като престъпник, по едно време видях малка принцеса от приказка и я повиках с поглед.

После не помня, умът ми е заспал.

книгата

Преди няколко дни сънувах, че господин Грива е написал книга за наша връзка. Странно, обаче не исках да я прочета.

море

Много сънища снощи, спомнях си ги ясно, когато се събудих.

Имаше един, който помня и сега - исках да пътувам. Купих си билет до морето. Нямах пари за връщане, но това никак не ме тревожеше и нямаше никакво значение. Бяхме със Севи, тя е моето водно другарче. Плувахме много, имаше силно вълнение. Водата ни заливаше, повличаше, давеше и дърпаше навътре. Успяхме да излезем и застанахме на брега да гледаме. По едно време съвсем близо до нас се отвори една дупка, точно като дупка на канал и морето изтече там.

обличането в думи

Много неща сънувах снощи и си спомням как докато часовникът звънеше, си помислих: "Ох, трябва да запомня всичко!" и в главата ми се появиха нещо като чекмеджета, където имаше неща (сънища), които трябваше да облека в думи. И взимах думи и ги обличах, бяха някакви безсмислени изречения, но това нямаше никакво значение.

отвътре

Ах, снощи се случи нещо невероятно! :-)
Бяхме у Васко и аз осъзнавах тялото си. What can you soften беше положението.

Изведнъж изпитах невероятното желание да застана в една конкретна асана, към която нямах нищо специално. Даже не помня някога да съм я правила.

Е, направих я и влязох в някакво друго съзнание.
Първо осъзнах всеки дискомфорт, всяка нередност и те просто изчезнаха.
Влязох в тялото. Отвътре. Забравих външните очертания и това, което на практика знам. Бях вътре. Усещането е съвсем различно и все пак безкрайно познато. Защото явно се случва всяка вечер, когато заспивам.

То не беше точно заспиване даже.
Изведнъж влязох някъде, не знам дали да го наричам сън. Чух някакви звуци и осъзнах, че вече не съм в стаята на Васко. Уплаших се. Много се уплаших.
Бях като сляпа, всичко беше черно и аз само чувах.

После, не знам колко време е минало, изведнъж тялото ми подскочи. Излязох от асаната и се събудих.
Огледах се. Васко и Севи спяха. Тихо се обух и си отидох вкъщи.

Заспах по същия начин - някак отвътре.