Днес станахме много рано, цялото семейство се натоварихме в колата и отидохме до университета на Милена. Спах през целия път и когато се върнахме, с голям кеф се сгуших между възглавниците.
Заспах почти веднага, но това не беше точно заспиване.
Беше като онзи път.
Умът ми не заспа.
Изведнъж се озовах в някаква стая. Отново бях като сляпа, но не беше точно слепота. Сякаш виждах чрез въображението си. Иначе само чувах. И пак много се уплаших. Едно куче стоеше и ме гледаше.
"Махай се", казах. Повиках Съни, наскоро я сънувах, но не успяхме да се видим истински.
Този път не дойде, явно не може така лесно да си управлявам сънищата.
Местех се от стая в стая, някакви офиси, кучета, криех се като престъпник, по едно време видях малка принцеса от приказка и я повиках с поглед.
После не помня, умът ми е заспал.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Хмм..:) Мноооого интересно преживяване:))) на мен наскоро не ми се е случвало, може и да е, но не точно по този начин...едно е сигурно..в унес (доколкото си спомням човек тогава е на прага на съня, а съзнанието му е на алфа-вълни..), можеш да ПОЛУЧИШ много повече информация, отколкото, ако сънуваш...
междудругото, аз се чувствам по тоя начин когато получавам дежа-ву! имала съм периоди, в които всеки ден имам чувството, че съм си сънувала живота и е...много странно!объркващо...хм..но пък яко странно!:))))
Публикуване на коментар