Много сънища снощи, спомнях си ги ясно, когато се събудих.
Имаше един, който помня и сега - исках да пътувам. Купих си билет до морето. Нямах пари за връщане, но това никак не ме тревожеше и нямаше никакво значение. Бяхме със Севи, тя е моето водно другарче. Плувахме много, имаше силно вълнение. Водата ни заливаше, повличаше, давеше и дърпаше навътре. Успяхме да излезем и застанахме на брега да гледаме. По едно време съвсем близо до нас се отвори една дупка, точно като дупка на канал и морето изтече там.
петък, юли 13, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар