Бяха трима. Влязоха и аз знаех, че това са хората, които обичам най-най-много на света. Не на този свят, а на всички светове, най-близките ми духове.
Първият беше Ераг. Така му се зарадвах! Прегърнах го силно.
Вторият беше момче, но не помня кое.
Трето беше едно момиче с къса кафява коса и огромни гърди, което не познавам в този живот. Когато я прегърнах, усетих любовта и бялата светлина в корема си. Световете бяха там - един водовъртеж, където се оставяш, не знаеш какво следва, но нищо не е страшно. Няма ум, който да ти казва неща. Това е мястото, където живееш наистина.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
ъъъъм, може би помниш това. Такаааам, тази сутрин пак беше в съня ми. Странно защо все сутрин. Този път пак не беше самата ти (в твоя образ). Да ти разказвам съня няма никакъв смисъл, защото и за мен беше прекалено объркано, а и вече поизбледня в паметта ми. Но този път ти беше домакин на едни хора, които по правило НЕ ХАРЕСВАМ, защото ме отдалечават от една конкретна личност. И все пак най-заплетеното беше, че домът ти се намираше в Пловдив, стара къща (архитектурна амалгама от италианското и австрийското посолство по "Царя", нашият си Освободител), на приземния етаж, се яви за мъничко; не ме погледна, сякаш месеше нещо (беше се привела, с тъмна, вдигната коса, а един кичур падаше над лицето ти - уааа, колко картинна е тъкмо тази част) и после изчезна, без да говориш, за да се чудя дали ще ми позволиш да вляза, за да разговарям с важния човек, разкривайки се пред "лошите". Никои от споменатите герои нямат физическа връзка с теб. Не знам доколко съзнанието ми си играе с мен, и в следствие на създалите се напоследък проблеми не избива ... разнопосочно. Просто исках да ти споделя и това, защото, повярвай ми, не ми се е случвало да сънувам така друг.
Еееййй :) мерси за времето!
хееехехехехе :-)
помня, разбира се, и безкрайно се забавлявам, намиг :-)
аа, и още нещо се сетих - чел ли си един разказ на маркес "очи на синьо куче"?
ако не, запиши си и го намери, довери ми се
тъкмо го дочетох (намерих си го на английски и испански, заложих на първия вариант). започнах го преди да си легна, но исках да го осмисля и затова го оставих за сутринта. не съм пък единственият човек, който не помни, след като се събуди, някой си е намерил много удобно извинение: "от сън помен няма". предполагам има защо да се явяваш в съня ми. надявам се и да разбера причината. но и благодаря за разказа, със сигурност ще ми бъде полезен и занапред :)))
Публикуване на коментар