разговори и прегръдки

Търсех книжарница, губех се по малки задънени улички, подлези и мраморни тайни пътеки, звъннах на Ераг на глобулския му номер. "Открих колко еднакви сме, открих, че търсим едни и същи неща... И, знаеш ли, Вихра, ще бъде толкова прекрасно да пътуваме заедно..."
Call summary: 3 минути и нещо.


Вървяхме със Севи и Васко по Опълченска по стръмното накъм Ботев, търсех новото 1, защото вътре имаше някаква книга, която исках да прочета - 3 тома по 700 страници всеки. Спряхме на един светофар, отсреща имаше куки. "Олеле!" каза Васко.
Те, почти като кучета, подушиха страха ни и дойдоха.
Бръкнаха в колана откъм гърба на Васко (там, където лошите по филмите си държат пистолета) и извадиха голяям пакет джойнт.
"Е, какво толкова, ще полежа една вечер в Районното и ще ме пуснат" - Васко беше напълно спокоен.
Куките бяха четирима, но повикаха още една кола, стояхме прави и чакахме. Стана ми студено отвътре. "Съдят ли го за притежание на наркотици, никой няма да му даде виза, никакви бригади, никакви хостели в екзотични страни, нищичко!"
Не знам как стана, но първият полицай дойде да ме гушне, в няколкото крачи до мен той сякаш загуби униформата си, загуби всичко лошо, превърна се в добрия човек, който всъщност е. Гушна ме и ми даде от топлината в сърцето си.

черно-бели са телата ни

Може би първият осъзнат черно-бял сън.
Но понеже пак беше от серията сънища-филми, допускам, че това беше по-скоро режисьорско виждане. :-)

правила на спането

Снощи отново попаднах в третия свят чрез втория. :-)

Имах прозрения, всичко беше толкова добре, толкова логично обяснено... Просто невероятно!

За съжаление не помня почти нищо. Единствено, че не трябва да спя настрани, а само по гръб или по корем, защото когато тялото ми е свито, сякаш отблъсквам енергиите, които идват към мен, и не пращам никому нищо.

Което май е достатъчно важен урок.

завръщане, котки, Богдан Русев, колела, будист

Вървях си по улицата, срещу мен идваше Ераг. Хвана ме за ръка, обърна се и продължи с мен, "Върнах се!", нямаше нужда да казва друго.
Още усещам допира на хубавата му нежна кожа... :-)


Бях в пощата, един гаден полицай ме върна, че вече не работели с клиенти, погледнах една огромна опашка от пенсионери.
"А тези хора защо са тук? Нали не работите с клиенти?"
"Ами чакат си пенсиите, ама няма как да ги получат, защото още не са пристигнали."
Постепенно започнаха да се изнасят, остана един дядо, който много се ядоса, счупи няколко вази. Гушнах го, защото ми стана много мъчно за него. Той започна да се гали като котенце.
И се превърна в котенце.
Аз бях ужасена!
Котенцето започна да се подмладява, стана бебе, появи се още една котка - майка му.
Казах им: "Ааа, не! Стига котки!", а те, както си бяха белички, почервеняха от яд!
Избягах.
Срещнах Богдан Русев и останах с него.


Карахме колела с Васко, Севи и с още някаква хора. Ходихме по тайни места на военните, после загубихме Севи. Мартин пита една мацка къде е пътят за София, започна да я сваля с маниерите от детските филмчета, невероятно смешно!
Намерихме Севи, седеше и ни чакаше на козирката на един вход в гората. Отдолу седеше един будист, когото веднага обикнах, и медитираше. Целунах го, а той каза: "Въобще не съм толкова прекрасен, за колкото ме мислиш, дори не мога да местя предмети с мисълта си"
После видяхме как една негова приятелка отиде тихичко при него, той спеше, остави му всичките си съкровища и му написа бележка, че в 5 сутринта ще се самоубие и нищо не може да я спре.
С мисълта си взех бележката, за да я прочетем, и после му я върнах обратно.

Shark tale

Понеже едно момче не можеше да плува, се наложи то да легне на сърфа, а аз да го бутам X (кило)метра (просто голямо разстояние).
Беше тъмно и страшно. Знахме, че наоколо има акули.
Наобиколиха ме, деряха ме със зъбите си, не така че да ми отхапат нещо, а колкото да ми разранят целите крака и, подушили кръвта, да се съберат още повече. Чувствах гадната им грапава кожа, а те почти свалиха моята...

Страшно беше, но не страхът от смъртта, а тъпият човешки, наложен от филми като Челюсти и книжки, и разкази, и телевизия, страх. Страх, че тъмното е опасно. Че акулите ядат хора.
Дрън-дрън.
Струва ми се, че наложените от обществото най-общо казано страхове са най-дълбоки. Защото умът ги приема за даденост.

Но стига философстване, беше просто сън.

(из поредния сън-филм)

wake up!

Отново един от прекрасните сънища-филми, които (за съжаление) са толкова дълги и оплетени, че не мога да запиша, помня само отделни сцени...


Чета в интернет, че Съни е умряла, пише "14-годишното куче Съни" плюс снимка.
Паника. Разплаквам се.
Навеждам се под масата, където тя спи. Започвам да я галя тъжно.
Тя вдига глава: "Защо ме будиш?"

(и най-странното е, че се събудих от нейните стъпки по ламината в стаята ми :-))

филми

Напоследък когато спя, гледам филми.
Не знам кой ги измисля, но са страхотни!

Снощи беше за един мъж в инвалидна количка, за една любов, хаха, за фотография, а финалната сцена беше просто номер едно!

Ако запивам тези сънища, мога да стана страхотен сценарист и режисьор.
Но дали тогава няма да бъде кражба от някого?

котки

Пак си имах проблеми с котки, този път не ги изхвърлях през прозореца, а обмислях по-нормални начини да ги изгоня.

Мамка им на тия котки, защо само ме тормозят?!