Отново един от прекрасните сънища-филми, които (за съжаление) са толкова дълги и оплетени, че не мога да запиша, помня само отделни сцени...
Чета в интернет, че Съни е умряла, пише "14-годишното куче Съни" плюс снимка.
Паника. Разплаквам се.
Навеждам се под масата, където тя спи. Започвам да я галя тъжно.
Тя вдига глава: "Защо ме будиш?"
(и най-странното е, че се събудих от нейните стъпки по ламината в стаята ми :-))
вторник, декември 13, 2005
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар