Shark tale

Понеже едно момче не можеше да плува, се наложи то да легне на сърфа, а аз да го бутам X (кило)метра (просто голямо разстояние).
Беше тъмно и страшно. Знахме, че наоколо има акули.
Наобиколиха ме, деряха ме със зъбите си, не така че да ми отхапат нещо, а колкото да ми разранят целите крака и, подушили кръвта, да се съберат още повече. Чувствах гадната им грапава кожа, а те почти свалиха моята...

Страшно беше, но не страхът от смъртта, а тъпият човешки, наложен от филми като Челюсти и книжки, и разкази, и телевизия, страх. Страх, че тъмното е опасно. Че акулите ядат хора.
Дрън-дрън.
Струва ми се, че наложените от обществото най-общо казано страхове са най-дълбоки. Защото умът ги приема за даденост.

Но стига философстване, беше просто сън.

(из поредния сън-филм)