Търсех книжарница, губех се по малки задънени улички, подлези и мраморни тайни пътеки, звъннах на Ераг на глобулския му номер. "Открих колко еднакви сме, открих, че търсим едни и същи неща... И, знаеш ли, Вихра, ще бъде толкова прекрасно да пътуваме заедно..."
Call summary: 3 минути и нещо.
Вървяхме със Севи и Васко по Опълченска по стръмното накъм Ботев, търсех новото 1, защото вътре имаше някаква книга, която исках да прочета - 3 тома по 700 страници всеки. Спряхме на един светофар, отсреща имаше куки. "Олеле!" каза Васко.
Те, почти като кучета, подушиха страха ни и дойдоха.
Бръкнаха в колана откъм гърба на Васко (там, където лошите по филмите си държат пистолета) и извадиха голяям пакет джойнт.
"Е, какво толкова, ще полежа една вечер в Районното и ще ме пуснат" - Васко беше напълно спокоен.
Куките бяха четирима, но повикаха още една кола, стояхме прави и чакахме. Стана ми студено отвътре. "Съдят ли го за притежание на наркотици, никой няма да му даде виза, никакви бригади, никакви хостели в екзотични страни, нищичко!"
Не знам как стана, но първият полицай дойде да ме гушне, в няколкото крачи до мен той сякаш загуби униформата си, загуби всичко лошо, превърна се в добрия човек, който всъщност е. Гушна ме и ми даде от топлината в сърцето си.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар