големи неща

Беше нещо много голямо - сънувах си обикновен сън и изведнъж усетих как се издигам над него, един тънък слой, все едно отлепях лепенка - и се качих едно ниво нагоре, където сънищата са голямото живеене.
В съня си осъзнах, че няма да мога да запомня нищо, да го донеса обратно в ума си, но това беше окей. Надявам се това, което преживях, да е останало у мен.

Иначе в обикновения сън имаше театъра, Васил Михайлов, Иван Бърнев, господин Грива, магазин за бански, море, колела.
Всъщност, като се замисля, много осъзнато сънувах. Знаех кои неща са модели и кои често идват при мен (или аз отивам при тях), кое защо ми се върти от толкова време и с каква цел.

кухи

Не знам как, но реших да се обадя на господин Грива. Е, не чак да се обадя. Пуснах му есемес "здрасти".

След малко той се обади. Разговорът вървеше много, много трудно. Задавах му тъпи въпроси ("Какво става с организацията?", "Как върви ученето?", etc), той дълго мълчеше преди да измънка някое и друго "Добре" или "Всичко е окей".
Представих си го как стои и гледа през прозореца и си мисли за нещо и му трябва време, докато думите ми стигнат до него.
"Какво прави Страхил?", попитах. Много, много дълга пауза. "Абе, господин Грива, що не си ебеш майката?!", ядосах се и затворих.

След малко получих два есемеса.
Отне ми доста време докато ги осмисля. Главата ми пулсираше, четях думите, но не можех да вържа смисъла. Някакви вълни ме заливаха и не можех да дишам.
"Страхил е мъртъв", прочетох. "Покривът на някаква сграда е паднал върху него. Съпругата му е в шок и иска да съди Общината."
Просто стоях и не можех да повярвам, че това се случва.

После господин Грива се появи. Не каза нищо, просто дойде и ме прегърна.
Никога не се бяхме прегръщали така. Толкова силно. Без капчица сексуалност.
Имах усещането, че и двамата отвътре сме кухи и всеки се стреми да влезе в гърдите на другия, за да станем отново пълни.

едно

Сънувах някакви хора и осъзнавах, че това съм все аз. И тогава ми хрумна, че всички хора, които си мисля, че познавам, които си мисля, че съществуват, ги няма. Всички сме едно в хиляди версии. Все аз.

"не плачи"

Георги ме прегръщаше: "Не плачи, не плачи!"
"Ама аз не плача!"
"Не, недей да плачеш", играеше го утешител, а нямаше причина.
Ядосах се.

Съни се завръща от света на мъртвите

Съни се върна. Стоеше тихичко и някак самотно и гледаше през прозореца. По едно време я погледнах - беше си нахлупила кофа на главата.
"Съни, искаш ли да те изведа? Откога не съм те извеждала... защо всъщност? Аа, ти беше мъртва! Съни, хайде да ходим навън, забравила съм го това усещане."

Излязохме и беше толкова хубаво, настроението й се върна, тичаше като луда нагоре-надолу... Съседи ни спираха да я поздравят: "Добре дошла!", а тя се смееше. :-)

мацката му

Сънувах, че си приказвам с господин Грива и го питам как е мацката му. Боже, все едно наистина си говорехме - много характерни неща, едно такова леко хапливо, леко пренебрежително отношение, но весело и добродушно в същото време, малко срамежливо и криещо се, стил "не е твоя работа пък".

Извади албум със снимки - бяха толкова шарени, той, Страхил, някакви хора, които не познавам. Весели снимки, много смях, бяха от всякакви места, много държави. Учудих се: "Толкова много ли сте пътували?"
Все едно не се бяхме виждали години, но по някакъв начин той ми показваше миналото си.

"Коя е мацката ти?", попитах.
Той се дърпаше, "Няма да ти кажа".

После ми показа една мулатка с къса къдрава коса. Говореше на микрофон пред огромна аудитория.
Господин Грива ме хвана за ръка и някак ме вкара в снимката, все едно беше прозорец към друг свят и ние влязохме в залата. То не беше зала, де. На открито беше, на слънчице и въздух.
Мацката беше от северна Африка (не беше руския, каквато, доколкото знам, всъщност е) и говореше на френски. Беше отличничката на випуска или нещо такова и държеше благодарствена реч.
Много жълто беше всичко и навсякъде имаше мънички червени знаменца.

Огледах се, но господи Грива беше изчезнал.
И нищо, просто си стоях на слънчице и я гледах, беше много хубава и много умна, с черни живи очи.

явно на някои неща им трябват два пъти

Преживях отново един свой сън - на море сме, тримата със Светли и Съни. Тя е малко кученце и се учи да плува. Возим се в лодка и Светли ни показва как плуват китовете.
Върнах се в този сън, за да узная, че момичето, което предишния път не познавах, което чакаше някого самичко на плажа в едно бунгало, момичето, което плачеше и лепеше снимки на хората, които познава, е Яница от театъра.

нищо особено

Пак сънувах господин Грива. Вървяхме и си приказвахме за някакви малки неща.
Нищо особено, но се радвам, че се виждаме насън. :-)