Сънувах, че си приказвам с господин Грива и го питам как е мацката му. Боже, все едно наистина си говорехме - много характерни неща, едно такова леко хапливо, леко пренебрежително отношение, но весело и добродушно в същото време, малко срамежливо и криещо се, стил "не е твоя работа пък".
Извади албум със снимки - бяха толкова шарени, той, Страхил, някакви хора, които не познавам. Весели снимки, много смях, бяха от всякакви места, много държави. Учудих се: "Толкова много ли сте пътували?"
Все едно не се бяхме виждали години, но по някакъв начин той ми показваше миналото си.
"Коя е мацката ти?", попитах.
Той се дърпаше, "Няма да ти кажа".
После ми показа една мулатка с къса къдрава коса. Говореше на микрофон пред огромна аудитория.
Господин Грива ме хвана за ръка и някак ме вкара в снимката, все едно беше прозорец към друг свят и ние влязохме в залата. То не беше зала, де. На открито беше, на слънчице и въздух.
Мацката беше от северна Африка (не беше руския, каквато, доколкото знам, всъщност е) и говореше на френски. Беше отличничката на випуска или нещо такова и държеше благодарствена реч.
Много жълто беше всичко и навсякъде имаше мънички червени знаменца.
Огледах се, но господи Грива беше изчезнал.
И нищо, просто си стоях на слънчице и я гледах, беше много хубава и много умна, с черни живи очи.
неделя, април 08, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар