Съни се върна. Стоеше тихичко и някак самотно и гледаше през прозореца. По едно време я погледнах - беше си нахлупила кофа на главата.
"Съни, искаш ли да те изведа? Откога не съм те извеждала... защо всъщност? Аа, ти беше мъртва! Съни, хайде да ходим навън, забравила съм го това усещане."
Излязохме и беше толкова хубаво, настроението й се върна, тичаше като луда нагоре-надолу... Съседи ни спираха да я поздравят: "Добре дошла!", а тя се смееше. :-)
сряда, април 11, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
светът на мъртвите? малко стряскащо ми звучи.светът на душите :)
хахахаха!
светът на мъртвите!
светът на душите!
смях, смях!
Публикуване на коментар