кухи

Не знам как, но реших да се обадя на господин Грива. Е, не чак да се обадя. Пуснах му есемес "здрасти".

След малко той се обади. Разговорът вървеше много, много трудно. Задавах му тъпи въпроси ("Какво става с организацията?", "Как върви ученето?", etc), той дълго мълчеше преди да измънка някое и друго "Добре" или "Всичко е окей".
Представих си го как стои и гледа през прозореца и си мисли за нещо и му трябва време, докато думите ми стигнат до него.
"Какво прави Страхил?", попитах. Много, много дълга пауза. "Абе, господин Грива, що не си ебеш майката?!", ядосах се и затворих.

След малко получих два есемеса.
Отне ми доста време докато ги осмисля. Главата ми пулсираше, четях думите, но не можех да вържа смисъла. Някакви вълни ме заливаха и не можех да дишам.
"Страхил е мъртъв", прочетох. "Покривът на някаква сграда е паднал върху него. Съпругата му е в шок и иска да съди Общината."
Просто стоях и не можех да повярвам, че това се случва.

После господин Грива се появи. Не каза нищо, просто дойде и ме прегърна.
Никога не се бяхме прегръщали така. Толкова силно. Без капчица сексуалност.
Имах усещането, че и двамата отвътре сме кухи и всеки се стреми да влезе в гърдите на другия, за да станем отново пълни.