големи неща

Беше нещо много голямо - сънувах си обикновен сън и изведнъж усетих как се издигам над него, един тънък слой, все едно отлепях лепенка - и се качих едно ниво нагоре, където сънищата са голямото живеене.
В съня си осъзнах, че няма да мога да запомня нищо, да го донеса обратно в ума си, но това беше окей. Надявам се това, което преживях, да е останало у мен.

Иначе в обикновения сън имаше театъра, Васил Михайлов, Иван Бърнев, господин Грива, магазин за бански, море, колела.
Всъщност, като се замисля, много осъзнато сънувах. Знаех кои неща са модели и кои често идват при мен (или аз отивам при тях), кое защо ми се върти от толкова време и с каква цел.