бързам за среща

Работех в една фирма с Теди. Беше като в училище - седяхме най-отзад и се забавлявахме безумно, смеехме се силно и си играехме. Появи се Орманова и каза, че не може така - на работа човек не може да се забавлява. У мен се надигна ярост, започнах да крещя, опитвайки се да й кажа колко много греши.

После излязох и карах колелото си. Бяха му откраднали кошницата и кормилото беше изкривено. Всъщност изглеждаше доста окаяно, но аз му се радвах, мило ми беше.
Карах по Черни връх, надолу към НДК, чудех се откъде да мина за да стигна Попа, завих надясно и се озовах в Южния парк. Закъснявах и карах като луда, прескачах стълбите и се провирах между кучетата, количките и рикшите.

Стигнах срещата. Господин Грива ме чакаше. Видя, че мъжът до нас пуши пура и му поиска една. Беше много нагло, както винаги, но този път не се ядосах, а даже самата аз си поисках една.
Запушихме. Той извади от джоба си едно пакетче, в което, струва ми се, имаше нещо като кабърчета. В съня знаех, че това пакетче символизира отношенията ни. Той каза, че цяла нощ го е гледал и е плакал.

Вероятно имаше да ми казва нещо важно, обаче мама влезе и ме събуди.

сив

Снощи сънувах Стефан Иванов. Налагаше се да прекараме известно време заедно и някак и двамата не бяхме във възторг. Лека-полека обаче открихме колко сме близки. Говорехме за всичко; откривахме, че сме чели, гледали и слушали едни и същи книги, филми, пиеси, хора, картини.
Разглеждах бележника му. На последната страница, поради липса на място вероятно, имаше много мънички рисунки, схеми и диалогчета. Толкова ми стана мил. :-)

полусън

Има едно особено състояние, в което изпадам, когато не мога да заспя, а знам, че ще стана рано. Някаква трескавост и гальовност в същото време. Не се отпускам да спя, тялото ми е някак нащрек и очаква будилник.

Ах, толкова много преживявания имах днес. Срещнах се със същества, които може би бяха хора, а може би не бяха. По някакви нови за мен канали ни течеше общуването. В един момент имаше пълна хармония между нас - знаех защо и как е всичко, осъзнавах системата и се мъчех да я преведа и на мозъка.

Очевидно не се получи, защото сега пак сричам и се опитвам да изкажа с думи преживяване, което не се оставя да бъде пъхнато в обикновения език.

радиото сутрин

Трябва да престана да нагласям радиото да ме буди. В сутрешните ми сънища присъства една горчилка, едно малко черно зрънце на тъга.

Днес сънувах, че си имаме ново кученце. Малко кафяво сетерче. Гледах го от бебе и то спеше на коленете ми. Миришеше на мляко и беше толкова меко и хубавко.
Обичах го.

по средата на пътя

От известно време всяка сутрин ме буди радиото. Дарик - повече приказки и по-малко музика. Или може би просто аз хващам сутрешния блок, не знам.
Разбира се, не ставам веднага. Слушам в просъница.

Сънищата ми се промениха - станаха политически.

Тази сутрин например говореха как в София от еди-колко-си-години не е направен нито един нов парк. Как няма зеленина, за каква екология се говори толкова, след като най-елементарното липсва.
Вървяхме по някакви кални пътища, беше зима. Стигнахме един прав участък, навсякъде имаше военни, които излъчваха омраза.
"Ако вървиш точно по средата на пътя", каза ми архитекта, "те ще разберат коя си. Ще видят, че не се страхуваш и ще ти направят път."

Точно така и стана.
(нещо по-дълбоко имаше в тоя сън, ние срещу лошите, ама не помня)