Работех в една фирма с Теди. Беше като в училище - седяхме най-отзад и се забавлявахме безумно, смеехме се силно и си играехме. Появи се Орманова и каза, че не може така - на работа човек не може да се забавлява. У мен се надигна ярост, започнах да крещя, опитвайки се да й кажа колко много греши.
После излязох и карах колелото си. Бяха му откраднали кошницата и кормилото беше изкривено. Всъщност изглеждаше доста окаяно, но аз му се радвах, мило ми беше.
Карах по Черни връх, надолу към НДК, чудех се откъде да мина за да стигна Попа, завих надясно и се озовах в Южния парк. Закъснявах и карах като луда, прескачах стълбите и се провирах между кучетата, количките и рикшите.
Стигнах срещата. Господин Грива ме чакаше. Видя, че мъжът до нас пуши пура и му поиска една. Беше много нагло, както винаги, но този път не се ядосах, а даже самата аз си поисках една.
Запушихме. Той извади от джоба си едно пакетче, в което, струва ми се, имаше нещо като кабърчета. В съня знаех, че това пакетче символизира отношенията ни. Той каза, че цяла нощ го е гледал и е плакал.
Вероятно имаше да ми казва нещо важно, обаче мама влезе и ме събуди.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар