Трябва да престана да нагласям радиото да ме буди. В сутрешните ми сънища присъства една горчилка, едно малко черно зрънце на тъга.
Днес сънувах, че си имаме ново кученце. Малко кафяво сетерче. Гледах го от бебе и то спеше на коленете ми. Миришеше на мляко и беше толкова меко и хубавко.
Обичах го.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Прегръдката е подаръкът на ръцете.
Публикуване на коментар