по средата на пътя

От известно време всяка сутрин ме буди радиото. Дарик - повече приказки и по-малко музика. Или може би просто аз хващам сутрешния блок, не знам.
Разбира се, не ставам веднага. Слушам в просъница.

Сънищата ми се промениха - станаха политически.

Тази сутрин например говореха как в София от еди-колко-си-години не е направен нито един нов парк. Как няма зеленина, за каква екология се говори толкова, след като най-елементарното липсва.
Вървяхме по някакви кални пътища, беше зима. Стигнахме един прав участък, навсякъде имаше военни, които излъчваха омраза.
"Ако вървиш точно по средата на пътя", каза ми архитекта, "те ще разберат коя си. Ще видят, че не се страхуваш и ще ти направят път."

Точно така и стана.
(нещо по-дълбоко имаше в тоя сън, ние срещу лошите, ама не помня)