Снощи сънувах Стефан Иванов. Налагаше се да прекараме известно време заедно и някак и двамата не бяхме във възторг. Лека-полека обаче открихме колко сме близки. Говорехме за всичко; откривахме, че сме чели, гледали и слушали едни и същи книги, филми, пиеси, хора, картини.
Разглеждах бележника му. На последната страница, поради липса на място вероятно, имаше много мънички рисунки, схеми и диалогчета. Толкова ми стана мил. :-)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар