Когато преди бурята се преместихме в пещерите на Камен браг, всички заспахме.
Сънувах plasmo и sulphur да чакат долу и много искат да се качат, за да спят при нас. Видях ги и се затичах по стръмната пътека, толкова се зарадвах, че ги виждам там.
Мария носеше цял бански на синьо-бели райета, от онези, шейсетарските, и беше толкова, толкова хубава.
В пещерата имаше и други обаче, които не даваха да водя нови хора.
Когато двамата ме попитаха дали могат да се качат, ми стана толкова мъчно да им отговоря с не. Те разбраха и не се обидиха, но въпреки това ми беше мъчно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар