После, вече през нощта, сънувах друго. Даже няколко неща:
Със Севи, Васко и още няколко души явно бяхме взели нещо, защото бяхме в някакво много странно състояние, вървяхме по силно осветена улица през нощта и аз лично се страхувах от куки.
Влизайки в една къща, осъзнах, че на песента These Things на She Wants Revenge мога да си играя със света, да влизам в паралелна реалност и да ставам невидима. Но свърши ли песента, веднага трябва да изчистя всички предмети и знаци, подсказващи за мен. Така шпионирах едни хора (срам ме е да кажа кои) и усещайки, че песента свършва, тичайки, събрах всичките си дрехи, четка за коса, портмоне, ала-бала... И излязох от това измерение.
Не знам как, но през цялото време усещах, че и Киро знае за това.
След това бяхме в една гора (на палатки) хората, които бяхме на море. И трябваше някой да ходи на пазар и ние с Васко викаме: "Айде, днес е наш ред". Ая и Жоро почнаха да правят списък, идва Севи и разправя: "Купете и един течен шоколад". Записах го на листчето, но се ядосах що за глезотия е това. Попитах я и тя каза: "Ще ти го напиша, не мога да говоря сега"
След малко ми подаде едно листче, на което беше разказана историята на Киро - как бил в един замък, където водата течала нагоре и имало една златна рибка без глава, която се стравяла с течението и плувала. Той разбрал, че трябва да бъде като нея и затова живее така - на палатки сред природата, за да успее. И затова му трябваш течен шоколад - за да има сили.
И последно - как влизам в някакъв интернет клуб, за да пиша в този блог какво се е случило в съня ми (което е странно, защото в съня си пиша за самия него, докато той още тече)
сряда, септември 13, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар