на полето

Севи каза, че ще ни заведе на селото си, имало едно поле, което трябва да видим. Напълнихме самараите и с автобус, влак и стоп стигнахме.
Пред една бяла врата седеше дядо. "Накъде е полето?", попитах. "По коридора, ще го видиш"

Останах сама, ходих, ходих, никакво поле, само дълъг бял коридор.
Накрая стигнах една врата, вече беше вечер, влязох в стая с пръст по пода, в левия ъгъл спани чували бяха опънали майката на Севи, леля й и още една жена, а в десния - Севи и Васко.
"Това ли е полето?!", изумих се.
"Ами... Ние нощем го използваме за стая, защото иначе няма място", извинително заобяснява Севи.