Георги от театъра ме викна да ми покаже каква е другата му работа. Нещо като зоопарк с много животни. Той разнасяше храната и чистеше лайната. Прати ме в една клетка, за да доведа най-лудата маймуна. По това време телефонът ми звънна - "griva is calling", изписа се на екранчето.
"Бистра, трябва да си направим среща, за да видим какво ще правим. Ще се разделяме ли, няма ли да се разделяме, просто трябва да обсъдим и да се знае. Не може така."
Излязох от това място и тръгнах по един път, където беше станала верижна катастрофа. Повече от 30 коли една зад друга, почти всички кабриолети, всички бяха мъртви. Имаше много бебета, застинали в неествествени пози. Мъртъвци, мъртъвци, аз минавах, гледах ги, но не чувствах нищо.
Стигнах една църква и срещнах Страхил. Отвътре излязоха двамата младоженци, потресени от гледката, "не можем да се оженим тук, елате с нас", казаха. Тръгнаме след тях и стигнахме една голяма зала, където седяха свещеник, младоженците и една баба. Точно отсреща пък имаше един мъж, който държеше едно чело като цигулка и свиреше.
"Това са най-близките ни приятели, нашите кумове", представиха ни.
Страхил ме хвана и започнахме да танцуваме, не знаех стъпките, но той ме водеше и беше хубаво. Тогава господин Грива влезе и се опитахме да танцуваме тримата, обаче не се получи и Страхил ни остави.
"Бистра, искам довечера да си много красива. Ела у нас с черна рокля и високи обувки, направи си прическа. Ела и ще правим най-хубавия секс."
"Не мога да правя секс, лекарката ми забрани", обясних.
Дали той се ядоса, дали се засмя, дали ме изостави, дали ме целуна, дали въобще ме чу, дали му пукаше?
Не знам, не си спомням.
понеделник, януари 22, 2007
неделя, януари 21, 2007
той е баща
Снощи сънувах, че господин Грива започва работа в някакъв голям магазин (нещо като mall, но това в никакъв случай не е думата), където работи и Васко (пак в Капаска).
Бях изумена как така той ще става прост продавач, но един ден го видях да говори с една колежка на Васко, оказа се, че това е жената, с която се е разделил преди еди-колко-си-месеца и че той е баща на детето й и сега просто иска пак да се съберат и иска да бъде близо до нея.
Бях изумена как така той ще става прост продавач, но един ден го видях да говори с една колежка на Васко, оказа се, че това е жената, с която се е разделил преди еди-колко-си-месеца и че той е баща на детето й и сега просто иска пак да се съберат и иска да бъде близо до нея.
събота, януари 20, 2007
сънища в колата
Снощи спахме в Солун в колата на г-н Грива.
На два пъти заспивах и и двата пъти го сънувах.
Спомням си само единия сън - аз го викнах, за да му покажа нещо много красиво - огромно стъкло, на което може да се рисува. Ама с такъв ентусиазъм и радост му го показах, а той така грубо каза каква била тая глупост, пак съм му пречела, ала-бала.
Той си тръгна, а аз почувствах такъв гняв, толкова несправедливо и нагло се държеше!
"Да ти еба майката!", изкрещях. "Наистина искам да ти еба майката!"
На два пъти заспивах и и двата пъти го сънувах.
Спомням си само единия сън - аз го викнах, за да му покажа нещо много красиво - огромно стъкло, на което може да се рисува. Ама с такъв ентусиазъм и радост му го показах, а той така грубо каза каква била тая глупост, пак съм му пречела, ала-бала.
Той си тръгна, а аз почувствах такъв гняв, толкова несправедливо и нагло се държеше!
"Да ти еба майката!", изкрещях. "Наистина искам да ти еба майката!"
четвъртък, януари 18, 2007
в ресторант
С Васко и Севи бяхме в един ресторант и аз толкова силно крещях, че хората от другите маси започнаха да ми правят забележка. Ядосах се и се обърнах нахално.
На съседната маса седеше господин Грива и няколко секунди двамата просто стояхме и се гледахме изумено. Никой не беше познал другия, той се беше подстригал и въобще не беше такъв, какъвто го помнех.
На съседната маса седеше господин Грива и няколко секунди двамата просто стояхме и се гледахме изумено. Никой не беше познал другия, той се беше подстригал и въобще не беше такъв, какъвто го помнех.
вторник, януари 16, 2007
той тихо ме е гушкал
Сънувах, че съм болна и спя.
После се оказа, че господин Грива тихичко е дошъл при мен, тихичко, за да не ме събуди, взел ме е на ръце и ме е държал докато неговите ръце не са посинели от умора.
После се оказа, че господин Грива тихичко е дошъл при мен, тихичко, за да не ме събуди, взел ме е на ръце и ме е държал докато неговите ръце не са посинели от умора.
петък, януари 12, 2007
той е всеки мъж
Снощи спахме у Страхил и аз сънувах, че се готвя да правя секс с друг мъж.
Като саундтрак в главата ми звучаха думите на Страхил, които каза преди няколко дни: "Здравко, Бистра никога няма да ти изневери."
И явно в съня, въпреки че се чудех на себе си, това не беше толкова немислимо.
Докато не осъзнах, че това всъщност си е Здравко.
Като саундтрак в главата ми звучаха думите на Страхил, които каза преди няколко дни: "Здравко, Бистра никога няма да ти изневери."
И явно в съня, въпреки че се чудех на себе си, това не беше толкова немислимо.
Докато не осъзнах, че това всъщност си е Здравко.
събота, януари 06, 2007
татуировките на ангела
Бях на работа в театъра, имаше премиера. Когато затворихме вратите, всички, включително и Гинчето, влязоха долу в салона, за да гледат.
Аз не исках, но седнах отзад с другите.
Нищо не виждах, затова попитах дали мога да се кача горе на балкона.
Взех фенера и влязох.
Представлението още не беше започнало, хората стояха прави. Видях едно много, много хубаво момче, което ми беше познато от някъде, не можех да се сетя откъде, но все пак отидох да го заговоря.
"Аз съм от обслуждащия персонал", казах, защото той погледна сакото ми и повдигна вежди.
Приказвахме си това-онова и аз изведнъж осъзнах, че това е Златчо!
Представлението все още не започваше. Хората стояха прави.
Може би тук е време да спомена какво представляваше сцената - пиесата се казваше "Хотел" или нещо такова и декорите представляваха 3-4-етажен хотел, където се бяха качили всички актьори, отпред пък имаше истински басейн (с вода).
Изведнъж на сцената се появи един ангел. С бяла блузка, черна пола и големи крила. Това беше Теди.
Златчо се смееше от сърце - "Аа, значи затова тя толкова настояваше да дойда и да гледам!"
Аз също не знаех, че Теди играе там и се смеех. :-)
Тя се раходи малко, скочи в басейна и доплува до нас.
"Теди, ти си актриса и ангел! Как така?", засипахме я с въпроси.
После тя си свали блузата и се обърна с гръб. На дясното й рамо имаше цветна татуировка - зелена глава на някакво създание (нещо като извънземно?) и до него бялата качулка с лице на човек, която е свалило.
Видях какво е имала предвид и ми стана хубаво, "Ама завинаги ли ще я носиш?", попитах. "Истинка ли е?"
"Да, истинска е. А сега вижте това.", каза и се обърна. На предната страна на рамото й имаше кафяво кръгло нещо, някакви чертички вътре, неразгадаема рисунка. "Това е лицето на човека, когото обичам най-много на света. Но може да се види кой е това всъщност само под определен ъгъл."
Отидох малко встрани и започнах да се смея, смея, смея, радвам и крещя от щастие.
На ръката й беше лицето на Златчо. :-)
Аз не исках, но седнах отзад с другите.
Нищо не виждах, затова попитах дали мога да се кача горе на балкона.
Взех фенера и влязох.
Представлението още не беше започнало, хората стояха прави. Видях едно много, много хубаво момче, което ми беше познато от някъде, не можех да се сетя откъде, но все пак отидох да го заговоря.
"Аз съм от обслуждащия персонал", казах, защото той погледна сакото ми и повдигна вежди.
Приказвахме си това-онова и аз изведнъж осъзнах, че това е Златчо!
Представлението все още не започваше. Хората стояха прави.
Може би тук е време да спомена какво представляваше сцената - пиесата се казваше "Хотел" или нещо такова и декорите представляваха 3-4-етажен хотел, където се бяха качили всички актьори, отпред пък имаше истински басейн (с вода).
Изведнъж на сцената се появи един ангел. С бяла блузка, черна пола и големи крила. Това беше Теди.
Златчо се смееше от сърце - "Аа, значи затова тя толкова настояваше да дойда и да гледам!"
Аз също не знаех, че Теди играе там и се смеех. :-)
Тя се раходи малко, скочи в басейна и доплува до нас.
"Теди, ти си актриса и ангел! Как така?", засипахме я с въпроси.
После тя си свали блузата и се обърна с гръб. На дясното й рамо имаше цветна татуировка - зелена глава на някакво създание (нещо като извънземно?) и до него бялата качулка с лице на човек, която е свалило.
Видях какво е имала предвид и ми стана хубаво, "Ама завинаги ли ще я носиш?", попитах. "Истинка ли е?"
"Да, истинска е. А сега вижте това.", каза и се обърна. На предната страна на рамото й имаше кафяво кръгло нещо, някакви чертички вътре, неразгадаема рисунка. "Това е лицето на човека, когото обичам най-много на света. Но може да се види кой е това всъщност само под определен ъгъл."
Отидох малко встрани и започнах да се смея, смея, смея, радвам и крещя от щастие.
На ръката й беше лицето на Златчо. :-)
петък, януари 05, 2007
Harry Potter, follow me!
Сънувах, че чета третия Хари Потър. Че го чета много, много дълго и му отделям внимание.
Накрая го затворих, вече прочетен, и осъзнах, че въобще нямам идея какво става в тази книга.
Че през цялото време само съм гледала буквичките.
Почувствах се предадена.
Накрая го затворих, вече прочетен, и осъзнах, че въобще нямам идея какво става в тази книга.
Че през цялото време само съм гледала буквичките.
Почувствах се предадена.
сряда, януари 03, 2007
кариес
Много сънища напоследък, но не ги помня.
И много преживявания имам в полусън, когато спя с господин Грива. (И той също има, толкова е хубав, когато си приказва нещо, когато диша странно или нещо такова :-))
Снощи сънувах, че съм в кабинета на Страхил, а господин Грива и майката на Страхил (която всъщност е зъболекарка) ме чакат долу. Бързахме, но аз исках набързо да си проверя зъбите. Имаше един мъж с бяла престилка, който ми разгледа устата и аз някакси също виждах вътре.
"Имаш кариес", каза. "Искаш ли да го скъся?"
"Ъхъ", отговорих без да бъда много сигурна какво точно има предвид.
Той взе инструмента и бръкна вътре в кариеса. Видях, че извади нещо черно, което имаше тооолкова ужасен вкус, метален и тежък.
"Боже, трябва спешно да си направя пломба", помислих си.
И много преживявания имам в полусън, когато спя с господин Грива. (И той също има, толкова е хубав, когато си приказва нещо, когато диша странно или нещо такова :-))
Снощи сънувах, че съм в кабинета на Страхил, а господин Грива и майката на Страхил (която всъщност е зъболекарка) ме чакат долу. Бързахме, но аз исках набързо да си проверя зъбите. Имаше един мъж с бяла престилка, който ми разгледа устата и аз някакси също виждах вътре.
"Имаш кариес", каза. "Искаш ли да го скъся?"
"Ъхъ", отговорих без да бъда много сигурна какво точно има предвид.
Той взе инструмента и бръкна вътре в кариеса. Видях, че извади нещо черно, което имаше тооолкова ужасен вкус, метален и тежък.
"Боже, трябва спешно да си направя пломба", помислих си.
понеделник, декември 11, 2006
през снимки влизам + Amazing Race
Преди няколко дни, когато спахме у Страхил, сънувах нещо изключително интересено. Тогава нямаше как да го напиша тук, затова го записах и нарисувах в жълтото си тефтерче за идеи и сънища.
В съня си видях една снимка, която веднага ме върна в друг сън.
Елка стоеше под едно голяяямо дърво с кръгла корона и си играеше, въобще беше забравила, че я снимам.
Оттам в съзнанието ми се появи друга снимка, която не знам дали бях правила аз - летен пикник на хубава полянка, няколко души позираха на фона на жив плет, но чрез снимката аз чух разговора на хората, които бяха на нея и така и аз влязох в случващото се.
Сетих се, че имаше едно много красиво тихо момче, бяло и фино, до него имаше мацка, която едва сега познах - Александра. Сетих се, че Страхил и Здравко я бяха довели много преди да се видим на живо.
(Не знам дали това може по някакъв начин да обясни защо тя ми стана толкова хубава веднага, щом я видях.)
*
Тази вечер пък сънувах, че аз и господин Грива сме отбор в състезание като Amazing Race.
Беше много забавно, аз само обърквах разни неща, забравях си раницата, не можех да тичам, за да хванем влака, забравях съдовете, в които трябваше да си готвим...
Но той само се смееше и ми помагаше.
В съня си видях една снимка, която веднага ме върна в друг сън.
Елка стоеше под едно голяяямо дърво с кръгла корона и си играеше, въобще беше забравила, че я снимам.
Оттам в съзнанието ми се появи друга снимка, която не знам дали бях правила аз - летен пикник на хубава полянка, няколко души позираха на фона на жив плет, но чрез снимката аз чух разговора на хората, които бяха на нея и така и аз влязох в случващото се.
Сетих се, че имаше едно много красиво тихо момче, бяло и фино, до него имаше мацка, която едва сега познах - Александра. Сетих се, че Страхил и Здравко я бяха довели много преди да се видим на живо.
(Не знам дали това може по някакъв начин да обясни защо тя ми стана толкова хубава веднага, щом я видях.)
*
Тази вечер пък сънувах, че аз и господин Грива сме отбор в състезание като Amazing Race.
Беше много забавно, аз само обърквах разни неща, забравях си раницата, не можех да тичам, за да хванем влака, забравях съдовете, в които трябваше да си готвим...
Но той само се смееше и ми помагаше.
петък, декември 01, 2006
никой
Сънувах, че имам рожден ден, но никой, ама съвсем никой не ми звънна. Погледнах календара в телефона си дали не съм объркала нещо, но си беше моята дата.
"Ами значи просто нямам рожден ден, щом никой не се обажда.", помислих си тъжно.
"Ами значи просто нямам рожден ден, щом никой не се обажда.", помислих си тъжно.
петък, ноември 10, 2006
прегръдка с Шаламанова
Вчера сънувах как Шаламанова идва към мен. Очаквах да започна да ме разпитва или да намекне нещо, за да разбере.
Нищо подобно, доближи се, усмихна се и ме прегърна като майка. Или не като майка, просто с много, много бяла светлина.
И тайно ми пъхна бележка в джоба. :-)
Нищо подобно, доближи се, усмихна се и ме прегърна като майка. Или не като майка, просто с много, много бяла светлина.
И тайно ми пъхна бележка в джоба. :-)
сряда, ноември 01, 2006
парченца
Много малки сънища, която някакси бяха съвсем логичо свързани:
Известни личности ни возиха на стоп в големите си скъпи коли - Първанов, Бойко Борисов.
Разговори по телефона с Руми и планове за спешно заминаване другаде, където да празнуваме рождения й ден.
Майката на Севи й беше казала, че вече трябва да си плаща, ако иска да се къпе у тях.
После някакъв клуб и един голям фейсконтрол, който ме разнася нагоре-надолу и ми показва къде обичам да танцувам.
И Севи е най-хубавата от всички.
Известни личности ни возиха на стоп в големите си скъпи коли - Първанов, Бойко Борисов.
Разговори по телефона с Руми и планове за спешно заминаване другаде, където да празнуваме рождения й ден.
Майката на Севи й беше казала, че вече трябва да си плаща, ако иска да се къпе у тях.
После някакъв клуб и един голям фейсконтрол, който ме разнася нагоре-надолу и ми показва къде обичам да танцувам.
И Севи е най-хубавата от всички.
вторник, октомври 31, 2006
до него
Преди няколко дни за първи път спах при Здравко.
Всъщност и двамата не спахме много.
Аз само прескачах от сънищата към първия живот и го будех с въпроси, изникнали в поредния сън: "Какво е Монтевидео?", "Сънищата имат ли заглавия?", "Чука ли ме отзад докато спях?"
И имах много хубави преживявания насън, много неща се изясниха, но ги забравих, разбира се.
Всъщност и двамата не спахме много.
Аз само прескачах от сънищата към първия живот и го будех с въпроси, изникнали в поредния сън: "Какво е Монтевидео?", "Сънищата имат ли заглавия?", "Чука ли ме отзад докато спях?"
И имах много хубави преживявания насън, много неща се изясниха, но ги забравих, разбира се.
петък, октомври 27, 2006
оставям гроздето, викат ме
Сънувах, че със Севи и Васко си седим и ядем грозде, спомням си всяка чепка, всяко развалено зрънце.
Васко разказваше за едно свое преживяване с куче, за което знам от будния живот. Той разказваше развълнувано, но аз забелязах, че всичко влиза в ума и си изкривява и го предупредих да внимава.
В този момент телефонът ми звънна. Истинският телефон.
Усетих как оставям гроздето и преминавам от единия свят в другия, за да вдигна.
Беше мама.
Когато затворихме, усетих онази болка в сърцето.
Васко разказваше за едно свое преживяване с куче, за което знам от будния живот. Той разказваше развълнувано, но аз забелязах, че всичко влиза в ума и си изкривява и го предупредих да внимава.
В този момент телефонът ми звънна. Истинският телефон.
Усетих как оставям гроздето и преминавам от единия свят в другия, за да вдигна.
Беше мама.
Когато затворихме, усетих онази болка в сърцето.
петък, октомври 20, 2006
неделя, октомври 15, 2006
от един сън в друг
В съня си намерих тефтерче, където в друг сън си бях записала нещо, което напълно бях забравила. Но виждайки тефтерчето, веднага се сетих за цялата случка.
събота, октомври 07, 2006
мушица
В съня си си казах: "Боже, това наистина се случва!"
Целувах и гушках Съни, протягах ръце към нея, знаех как точно би реагирала тя. Дръпна се, когато хванах муцунката й с две ръце, за да я цункам.
Та снощи наистина, наистина бях със Съни. :-)
Тя си е същата малка мушица. :-)
Целувах и гушках Съни, протягах ръце към нея, знаех как точно би реагирала тя. Дръпна се, когато хванах муцунката й с две ръце, за да я цункам.
Та снощи наистина, наистина бях със Съни. :-)
Тя си е същата малка мушица. :-)
сряда, септември 20, 2006
the new world
Снощи попаднах в свят, където досега май не бях попадала. Беше много интересно, имаше си свои закони, така както на Земята примерно действа закона за земното притегляне.
Осъзнах, че повтаряйки някаква мантра, винаги мога да се върна в това състояние. За съжаление забравих думите. :-)
Осъзнах, че повтаряйки някаква мантра, винаги мога да се върна в това състояние. За съжаление забравих думите. :-)
сряда, септември 13, 2006
It's cause of these things, it's cause of these things
После, вече през нощта, сънувах друго. Даже няколко неща:
Със Севи, Васко и още няколко души явно бяхме взели нещо, защото бяхме в някакво много странно състояние, вървяхме по силно осветена улица през нощта и аз лично се страхувах от куки.
Влизайки в една къща, осъзнах, че на песента These Things на She Wants Revenge мога да си играя със света, да влизам в паралелна реалност и да ставам невидима. Но свърши ли песента, веднага трябва да изчистя всички предмети и знаци, подсказващи за мен. Така шпионирах едни хора (срам ме е да кажа кои) и усещайки, че песента свършва, тичайки, събрах всичките си дрехи, четка за коса, портмоне, ала-бала... И излязох от това измерение.
Не знам как, но през цялото време усещах, че и Киро знае за това.
След това бяхме в една гора (на палатки) хората, които бяхме на море. И трябваше някой да ходи на пазар и ние с Васко викаме: "Айде, днес е наш ред". Ая и Жоро почнаха да правят списък, идва Севи и разправя: "Купете и един течен шоколад". Записах го на листчето, но се ядосах що за глезотия е това. Попитах я и тя каза: "Ще ти го напиша, не мога да говоря сега"
След малко ми подаде едно листче, на което беше разказана историята на Киро - как бил в един замък, където водата течала нагоре и имало една златна рибка без глава, която се стравяла с течението и плувала. Той разбрал, че трябва да бъде като нея и затова живее така - на палатки сред природата, за да успее. И затова му трябваш течен шоколад - за да има сили.
И последно - как влизам в някакъв интернет клуб, за да пиша в този блог какво се е случило в съня ми (което е странно, защото в съня си пиша за самия него, докато той още тече)
Със Севи, Васко и още няколко души явно бяхме взели нещо, защото бяхме в някакво много странно състояние, вървяхме по силно осветена улица през нощта и аз лично се страхувах от куки.
Влизайки в една къща, осъзнах, че на песента These Things на She Wants Revenge мога да си играя със света, да влизам в паралелна реалност и да ставам невидима. Но свърши ли песента, веднага трябва да изчистя всички предмети и знаци, подсказващи за мен. Така шпионирах едни хора (срам ме е да кажа кои) и усещайки, че песента свършва, тичайки, събрах всичките си дрехи, четка за коса, портмоне, ала-бала... И излязох от това измерение.
Не знам как, но през цялото време усещах, че и Киро знае за това.
След това бяхме в една гора (на палатки) хората, които бяхме на море. И трябваше някой да ходи на пазар и ние с Васко викаме: "Айде, днес е наш ред". Ая и Жоро почнаха да правят списък, идва Севи и разправя: "Купете и един течен шоколад". Записах го на листчето, но се ядосах що за глезотия е това. Попитах я и тя каза: "Ще ти го напиша, не мога да говоря сега"
След малко ми подаде едно листче, на което беше разказана историята на Киро - как бил в един замък, където водата течала нагоре и имало една златна рибка без глава, която се стравяла с течението и плувала. Той разбрал, че трябва да бъде като нея и затова живее така - на палатки сред природата, за да успее. И затова му трябваш течен шоколад - за да има сили.
И последно - как влизам в някакъв интернет клуб, за да пиша в този блог какво се е случило в съня ми (което е странно, защото в съня си пиша за самия него, докато той още тече)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
