до него

Преди няколко дни за първи път спах при Здравко.
Всъщност и двамата не спахме много.

Аз само прескачах от сънищата към първия живот и го будех с въпроси, изникнали в поредния сън: "Какво е Монтевидео?", "Сънищата имат ли заглавия?", "Чука ли ме отзад докато спях?"

И имах много хубави преживявания насън, много неща се изясниха, но ги забравих, разбира се.

оставям гроздето, викат ме

Сънувах, че със Севи и Васко си седим и ядем грозде, спомням си всяка чепка, всяко развалено зрънце.
Васко разказваше за едно свое преживяване с куче, за което знам от будния живот. Той разказваше развълнувано, но аз забелязах, че всичко влиза в ума и си изкривява и го предупредих да внимава.

В този момент телефонът ми звънна. Истинският телефон.

Усетих как оставям гроздето и преминавам от единия свят в другия, за да вдигна.
Беше мама.

Когато затворихме, усетих онази болка в сърцето.

нещо

Бях в час на Шаламанова и знаех, че те подозира нещо! :-)

от един сън в друг

В съня си намерих тефтерче, където в друг сън си бях записала нещо, което напълно бях забравила. Но виждайки тефтерчето, веднага се сетих за цялата случка.

мушица

В съня си си казах: "Боже, това наистина се случва!"

Целувах и гушках Съни, протягах ръце към нея, знаех как точно би реагирала тя. Дръпна се, когато хванах муцунката й с две ръце, за да я цункам.

Та снощи наистина, наистина бях със Съни. :-)
Тя си е същата малка мушица. :-)

the new world

Снощи попаднах в свят, където досега май не бях попадала. Беше много интересно, имаше си свои закони, така както на Земята примерно действа закона за земното притегляне.

Осъзнах, че повтаряйки някаква мантра, винаги мога да се върна в това състояние. За съжаление забравих думите. :-)

It's cause of these things, it's cause of these things

После, вече през нощта, сънувах друго. Даже няколко неща:

Със Севи, Васко и още няколко души явно бяхме взели нещо, защото бяхме в някакво много странно състояние, вървяхме по силно осветена улица през нощта и аз лично се страхувах от куки.

Влизайки в една къща, осъзнах, че на песента These Things на She Wants Revenge мога да си играя със света, да влизам в паралелна реалност и да ставам невидима. Но свърши ли песента, веднага трябва да изчистя всички предмети и знаци, подсказващи за мен. Така шпионирах едни хора (срам ме е да кажа кои) и усещайки, че песента свършва, тичайки, събрах всичките си дрехи, четка за коса, портмоне, ала-бала... И излязох от това измерение.
Не знам как, но през цялото време усещах, че и Киро знае за това.

След това бяхме в една гора (на палатки) хората, които бяхме на море. И трябваше някой да ходи на пазар и ние с Васко викаме: "Айде, днес е наш ред". Ая и Жоро почнаха да правят списък, идва Севи и разправя: "Купете и един течен шоколад". Записах го на листчето, но се ядосах що за глезотия е това. Попитах я и тя каза: "Ще ти го напиша, не мога да говоря сега"
След малко ми подаде едно листче, на което беше разказана историята на Киро - как бил в един замък, където водата течала нагоре и имало една златна рибка без глава, която се стравяла с течението и плувала. Той разбрал, че трябва да бъде като нея и затова живее така - на палатки сред природата, за да успее. И затова му трябваш течен шоколад - за да има сили.

И последно - как влизам в някакъв интернет клуб, за да пиша в този блог какво се е случило в съня ми (което е странно, защото в съня си пиша за самия него, докато той още тече)

няколко секунди

Снощи ми се случи нещо много странно, не бях заспала, въпреки че вече ми се доспиваше, лежах си и си мислех. За съжаление нямаше музика, за да преценя колко траеше цялата работа, но според мен не повече от няколко секунди.

За тези няколко секунди влязох в сън, истински смислен сън, нищичко не помня, освен репликата, която ме извади: "Какво, Йоши?". Това я попитах и в същия момент усетих как сънят минава през пръстите ми като пясък.
И си отиде.

подаряват ми кучета

Бяхме на палатка, явно много съм се зарибила, защото почти всяка вечер сънувам палатки.
Когато пристигнахме, се изумих защото осъзнах, че нямам нито самар, нито шалте, нито чувал. Как щях да спя? (Явно съм намерила решение, не помня.)
Помня, че бяхме с Васко вътре в палатката и заваля, нашите бяха отвън, но и те трябваше да влязат.
Съни също беше там, аз знаех, че е мъртва, но сега за малко се е върнала при нас. Само я гушках и я наричах "мушица", но не със съзнанието, че скоро пак ще я загубя, а заради радостта, че тя е там.

После тръгнахме петимата (аз, Васко и нашите + Съни) по един мост към колата. Съни вървеше последна и аз знаех, че по някое време тя просто ще изчезне. Но това беше окей, защото все някога щеше пак да се върне.

Стигнахме къщи и вътре течеше някакво тържество. Май бях абитуриентка, бях облечена с ризата, която Светли си купи за моя бал.
На масата в хола имаше супермного хора, Росен и леля Христина се показаха весели и ми подариха кученце, към което аз не почувствах нищо.
С нашите влязохме в кухнята и мама почна да се ядосва защо Людмил и Краси не са дошли на тържеството и защо, по дяволите, не са й поливали цветята, докато ни е нямало.

Влязох при гостите, дядо ми поиска да му пресипя сока във висока водна чаша, всички пиеха нещо много странно - химическо синьо на цвят.
Пресипах му го и после баба ми поиска същото, мама бръкна в шкафа да вземе още една чаша, но я изпусна и така се ядоса, за малко щеше да почне да й излиза дим от ушите. :-)

Стояхме в кухнята докато гостите не си тръгнаха, леля Христина накрая ме извика и пусна едно мъчнико кученце да тича към мен.
"Здравей, френско булдогче", погалих го по главичката. Беше сладко, но аз пак не изпитах нищо към него.

първият немой сън! :-)

Снощи спешно трябваше да напиша един имейл и към 5.00am се промъкнах в стаята на Светли и включих монитора.
Прец цялото време се опасявах да не го събудя и се стараех да бъда тиха.

По едно време така се уплаших, защото той започна да си пука пръстите.
Насън, както забелязах една идея по-късно.
Фю!

Сега го попитах дали помни какво е сънувал снощи.
"Не, аз никога не си помня сънищата", каза. "Много рядко сънувам."
"Според мен сънуваш, обаче не си спомняш."
"Аа, преди около месец сънувах един сън и още си го спомням."
"Я кажи!"
"Ами бях на купон, ама много странно - не познавах никого, а мен всички ме познаваха. Влиза бате Бойко и сяда на масата, всички познава, мен също, говорихме си и той със зловеща усмивка започна да разказа как в МВР приели закон, че ако хванат някого пиян, му взимат книжката за седмица, да си помисли хубаичко. После му я връщат, но ако го хванат втори път, му я взимат завинаги. И той, такъв весел, обяснява, а аз си викам: "Леле!". Много откачен сън беше."

Тъкмо да го питам нещо и...

"Олеле, трябва да съм 8.30pm на Попа, закъснях, бъързо, бъързо!" (това става в 8.22pm)
И излезе, де.

пътувам

Пътувах на стоп в най-бедните райони на света, по пътищата цели часове нямаше нито една кола, а която минеше, беше претъпкана, покрай мен се разхождаха индийци, от тези, които Златчо обича да ги снима.
Бедността от филмите, прахоляк, суша, светът в кафеникави тонове.

Успях да стигна до някаква комуна, където всички бяха много весели, срещнах се с Антъни и Флий от RHCP и тримата си играхме във водата с едно въже (нещо като скачане на въже под вода :-)).

После гледахме документален филм за лятото на sulphur в зала, която служеше за кино. Тя също беше там, но седеше в другата редица, беше забавно, спомням си кадрите как ходи да се гмурка - облечена в неопрен, кислородната бутилка, маската, тя се смее и маха на камерата.

После отнякъде се появи Васко и ми заяви, че се е оженил за Руми.
Никак не се учудих.

изброяване

Уф, трябваше да напиша съня веднага, като се събудих (6.00pm), но баща ми гледаше филм на компютъра и вече забравих всичко.
А беше много интересно. :-)

Имаше Милена, пътуване до Щатите, Светли също щеше да ходи, но с влак за $22 (?!), една приятелка на Милена (Илейн), после имаше състезание с летене и ластици с водещ Иван Гарелов и един дядо с много дълга пишка.

на полето

Севи каза, че ще ни заведе на селото си, имало едно поле, което трябва да видим. Напълнихме самараите и с автобус, влак и стоп стигнахме.
Пред една бяла врата седеше дядо. "Накъде е полето?", попитах. "По коридора, ще го видиш"

Останах сама, ходих, ходих, никакво поле, само дълъг бял коридор.
Накрая стигнах една врата, вече беше вечер, влязох в стая с пръст по пода, в левия ъгъл спани чували бяха опънали майката на Севи, леля й и още една жена, а в десния - Севи и Васко.
"Това ли е полето?!", изумих се.
"Ами... Ние нощем го използваме за стая, защото иначе няма място", извинително заобяснява Севи.

Съни е тук без да е тук

Сега ми звучи нелогично, а в съня беше толкова естествено - Съни я нямаше, беше мъртва и аз го знаех. Въпреки това обаче си играех с нея, вдигах я на ръце, гушках я, целувах я и много я обичах.

Жоро каза

Пак при същото спане през деня при преместването в пещерите:

Сънувах много, много сънища, направо хиляди, всички много свързани, логични и, струва ми се, важни.
В секундата, когато се събуждах, се опитах да си ги припомня всичките, за да ги пренеса и в първия живот. Само че те се изплъзваха, все едно наистина ми бягаха.

Тогава в съня ми, тоест в тази секунда между съня и събуждането, се появи главата на Жоро, който каза простичко: "Не се опитвай да ги ловиш с мрежа. Тези, които са важни, ще останат и без това."

под пещерите

Когато преди бурята се преместихме в пещерите на Камен браг, всички заспахме.

Сънувах plasmo и sulphur да чакат долу и много искат да се качат, за да спят при нас. Видях ги и се затичах по стръмната пътека, толкова се зарадвах, че ги виждам там.
Мария носеше цял бански на синьо-бели райета, от онези, шейсетарските, и беше толкова, толкова хубава.

В пещерата имаше и други обаче, които не даваха да водя нови хора.
Когато двамата ме попитаха дали могат да се качат, ми стана толкова мъчно да им отговоря с не. Те разбраха и не се обидиха, но въпреки това ми беше мъчно.

Just a perfect day, Feed animals in the zoo

Старото ми училище беше зоопарк с визия като в Delicatessen на Жан-Пиер Жьоне, малко крива и невъзможна.

Заведох Съни на каишка и на нея много й хареса, най-вече слончето. Беше малко и много сладко.

Заведох я втори път, пак на каишка.
Влязохме през друг вход и всичко се обърка. У мен се пробуди страхът от препарирани животни, макар че тези си бяха живи, някаква паника се надигаше в гърдите ми. Мънички видове в миниатюрни клетки. Хипопотамчетата ми бяха до коленете и гледаха злобно Съни. По стълбите бяха наблъскали сто клетки (клетчици всъщност).

Излязохме от тази сграда и се мушнахме в отсрещната, тази, в която бяхме миналия път.
Влизайки, попаднахме в стая с хиляди котки, пуснати на свобода. Изкрещях на хората вътре, че водя куче и да ги хванат, за да не стане нещо. Чичковците и лелките хванаха по две-три котки, гушнах Съни като бебе и влязохме. Май всичко беше наред докато не минахме в коридорчето за стълбището.

Бяха забравили да приберат дивата котка, която живееше в мъничката клетчица. Беше черна като пантера, но по телосложение приличаше на рис, всъщност не знам дали наистина съществува подобно животно, в съня ми не само съществуваше, ами беше бясно на света. Впи нокти в крачетата на Съни и тя ги сви така, че ноктите й, тънки като игили, застинаха в необичайна форма. Бели, почти прозрачни нокти, о, тя толкова се страхуваше. Аз я гушках и не я пусках и крещях на хората в стаичката да хванат обезумялото животно. Не знам дали наистина не чуваха, или и те се страхуваха, никой не помогна.
Качихме се на втория етаж, аз хванах дивата котка за опашката и я хрърлих долу. При което тя скочи и пак се озова при нас.
Последва кратка борба, която не помня как завърши.

Продължихме по пътя си.
Все още гушкайки Съни като бебе, търсех вратата с нарисувано слонче. Бях сигурна, че беше в тази сграда и на този етаж, но просто я нямаше. Помолих едно момченце да ме опъти, но то каза, че слончето било умряло.

Излязохме от сградата, където ни чакаше Мирослава (или може би беше Теди?) и пазеше багажа.
Съни трепереше и ноктите и бяха все така прозрачни иглички, застинали в странна форма.

пресечна точка

Минутките, когато се будя едновременно от музика, аларма на телефон и вътрешен глас: "буди се, буди се!", са чудесни.
Пресечна точка между трите живота. :-)

y ur life could save anOther

Бяха се събрали суупермного хора и попълваха с чавки таблички какво искат след смъртта си - разни неща за погребението, как да бъдат облечени, каква музика да звучи, колко гости да има, ала-бала.
Накараха ме и мен, но аз се опъвах и избягах.

Все пак ме върнаха и се оказа, че наистина трябва да го направя, та вместо да чета 100 страници и да слагам чавки, написах декларация: "Аз, долуподписаната Бистра Иванова, ЕГН еди-какво-си, декларирам, че..."
Просто написах, че искам да дарят органите ми и толкова, че другото няма значение.

* заглавието идва от плаката на тази рекламна кампания.
(via Антония)

замък с призраци

Сънувала съм го и преди този замък, качиха ни в асансьор и ни водиха горе.
Сега обаче бях вътрешен човек, разбрах откъде идват призраците и че всъщност призраци няма - всичко са само трикове. И група актьори.

Нахлуха войници, които искаха да срутят замъка, да убият президента му. Ние бягахме, не дишахме от страх, преследвахме, бяхме преследвани.
Осъзнах, че самият замък е построен около един дъб, откъдето си късаме лешници. (Както онзи атракцион на DisneyLand в Animal Kingdom)

Скрихме се в една зала на последните етажи, една жена много се беше уплашила и аз я гушнах и я сложих да легне на коленете ми. Заприказвахме се и аз почти я забравих, наведох се да я целуна и изведнъж осъзнах, че това е нослето на Съни.

После избягахме от замъка, изоставихме го, не знам какво се е случило с него.
Ако в някой друг сън пак се появи, значи всичко е наред. :-)