големи неща

Беше нещо много голямо - сънувах си обикновен сън и изведнъж усетих как се издигам над него, един тънък слой, все едно отлепях лепенка - и се качих едно ниво нагоре, където сънищата са голямото живеене.
В съня си осъзнах, че няма да мога да запомня нищо, да го донеса обратно в ума си, но това беше окей. Надявам се това, което преживях, да е останало у мен.

Иначе в обикновения сън имаше театъра, Васил Михайлов, Иван Бърнев, господин Грива, магазин за бански, море, колела.
Всъщност, като се замисля, много осъзнато сънувах. Знаех кои неща са модели и кои често идват при мен (или аз отивам при тях), кое защо ми се върти от толкова време и с каква цел.

кухи

Не знам как, но реших да се обадя на господин Грива. Е, не чак да се обадя. Пуснах му есемес "здрасти".

След малко той се обади. Разговорът вървеше много, много трудно. Задавах му тъпи въпроси ("Какво става с организацията?", "Как върви ученето?", etc), той дълго мълчеше преди да измънка някое и друго "Добре" или "Всичко е окей".
Представих си го как стои и гледа през прозореца и си мисли за нещо и му трябва време, докато думите ми стигнат до него.
"Какво прави Страхил?", попитах. Много, много дълга пауза. "Абе, господин Грива, що не си ебеш майката?!", ядосах се и затворих.

След малко получих два есемеса.
Отне ми доста време докато ги осмисля. Главата ми пулсираше, четях думите, но не можех да вържа смисъла. Някакви вълни ме заливаха и не можех да дишам.
"Страхил е мъртъв", прочетох. "Покривът на някаква сграда е паднал върху него. Съпругата му е в шок и иска да съди Общината."
Просто стоях и не можех да повярвам, че това се случва.

После господин Грива се появи. Не каза нищо, просто дойде и ме прегърна.
Никога не се бяхме прегръщали така. Толкова силно. Без капчица сексуалност.
Имах усещането, че и двамата отвътре сме кухи и всеки се стреми да влезе в гърдите на другия, за да станем отново пълни.

едно

Сънувах някакви хора и осъзнавах, че това съм все аз. И тогава ми хрумна, че всички хора, които си мисля, че познавам, които си мисля, че съществуват, ги няма. Всички сме едно в хиляди версии. Все аз.

"не плачи"

Георги ме прегръщаше: "Не плачи, не плачи!"
"Ама аз не плача!"
"Не, недей да плачеш", играеше го утешител, а нямаше причина.
Ядосах се.

Съни се завръща от света на мъртвите

Съни се върна. Стоеше тихичко и някак самотно и гледаше през прозореца. По едно време я погледнах - беше си нахлупила кофа на главата.
"Съни, искаш ли да те изведа? Откога не съм те извеждала... защо всъщност? Аа, ти беше мъртва! Съни, хайде да ходим навън, забравила съм го това усещане."

Излязохме и беше толкова хубаво, настроението й се върна, тичаше като луда нагоре-надолу... Съседи ни спираха да я поздравят: "Добре дошла!", а тя се смееше. :-)

мацката му

Сънувах, че си приказвам с господин Грива и го питам как е мацката му. Боже, все едно наистина си говорехме - много характерни неща, едно такова леко хапливо, леко пренебрежително отношение, но весело и добродушно в същото време, малко срамежливо и криещо се, стил "не е твоя работа пък".

Извади албум със снимки - бяха толкова шарени, той, Страхил, някакви хора, които не познавам. Весели снимки, много смях, бяха от всякакви места, много държави. Учудих се: "Толкова много ли сте пътували?"
Все едно не се бяхме виждали години, но по някакъв начин той ми показваше миналото си.

"Коя е мацката ти?", попитах.
Той се дърпаше, "Няма да ти кажа".

После ми показа една мулатка с къса къдрава коса. Говореше на микрофон пред огромна аудитория.
Господин Грива ме хвана за ръка и някак ме вкара в снимката, все едно беше прозорец към друг свят и ние влязохме в залата. То не беше зала, де. На открито беше, на слънчице и въздух.
Мацката беше от северна Африка (не беше руския, каквато, доколкото знам, всъщност е) и говореше на френски. Беше отличничката на випуска или нещо такова и държеше благодарствена реч.
Много жълто беше всичко и навсякъде имаше мънички червени знаменца.

Огледах се, но господи Грива беше изчезнал.
И нищо, просто си стоях на слънчице и я гледах, беше много хубава и много умна, с черни живи очи.

явно на някои неща им трябват два пъти

Преживях отново един свой сън - на море сме, тримата със Светли и Съни. Тя е малко кученце и се учи да плува. Возим се в лодка и Светли ни показва как плуват китовете.
Върнах се в този сън, за да узная, че момичето, което предишния път не познавах, което чакаше някого самичко на плажа в едно бунгало, момичето, което плачеше и лепеше снимки на хората, които познава, е Яница от театъра.

нищо особено

Пак сънувах господин Грива. Вървяхме и си приказвахме за някакви малки неща.
Нищо особено, но се радвам, че се виждаме насън. :-)

разговори

Със Севи излязохме от театъра и отвън срещнахме Миленчето и Роси от стария клас. Заприказвахме се и след малко Севи ми се обади (дори не бях забелязала, че я няма): "Бисе, утре ставам рано, затова отивам вкъщи да спя."

Разпитвах Миленчето за сватбата, тя не отговаряш с много голяма охота, но все пак измъкнах някакво инфо.
"Сега ти го играеш кифлата, която после ще разказва на всички, нали?", попита ме направо. Засмях се и признах, че точно такъв е случаят.

И още неща си говорихме, но не помня.
Във всеки случай нямам чувството, че това беше сън.

пътувам/ дълъг път пред мен

Благодарение на съня си разбрах колко много съм пътувала с господин Грива.
Не знам кога е било, насън или в минали животи, пък и какво значение има? Случвало се и очевидно пак ще се случва, което е толкова хубаво! :-)

снима ми се

Заваля силен дъжд, забравих книгите си навън и всичко се намокри. Носех хилки за федърбал, щеки и още нещо, много спорт в ръцете ми. Тези неща също се намокриха.
После излязох да си ги прибера зад блока, беше тоолкова красиво, пролетно и слънчево! Прииска ми се да снимам. :-)

нежни целувки

Сънувах, че с господин Грива пак се виждаме, аз му отидох на гости в някаква огроомна светла къща, там бяха майка му и баща му и една купчина племенници.
Влязохме в една стая, той се излегна, а аз седнах на корема му и започнахме да се целуваме толкова нежно, да си хапем раменете. Много беше хубаво. :-)

После пак трябваше да се видим, но той не дойде, защото вече беше с неговата Милена (която май се казва Надя всъщност). В съня тя се оказа илюстраторка и спечели някаква награда, имаше пресконференции, интервюта, ала-бала. Със Светли стояхме вкъщи и гледахме по телевизията, но мацката така и не се появи, на всички въпроси отговаряше господин Грива, но беше толкова различен от това, което помня.
"С този ли си била?", попита Светли.
"Не точно", отвърнах.

сън в съня

Снощи сънувах нещо, което ми направи голямо впечетление, но се срамувах да напиша. Тази вечер пък осъзнах, че наистина е важно, затова не бива да се срамувам.
Малко е като този сън, пак със събуждане в съня.

Спя си снощи и сънувам, че сънувам секс. Събуждам се и виждам много хора около мен, стоят и ме гледат. Сещайки се, че съм сънувала секс, започвам да се притеснявам и да се срамувам, че евентуално може да съм издавала някакви звуци или съм си говорила насън някакви работи. Започвам да се срамувам и се крия зад една книга или направо с двете ръце.
(в съня си се събуждах няколко пъти!)

И сега така ми се стори, все едно и този живот, който уж живея сега, може да е нечий сън. Сънища в сънищата.

развод

Георги от театъра стоеше пред вратата на адвоката и изглеждаше съкрушен. Попитах го какво става. Каза, че подготвя документите за развода. Опитваше се да скрие сълзите си, но не можеше.

Помислих си колко ли тъжно е да се разведеш с някого.

напускам Земята

Предната вечер сънувах най-големия сън от много време насам. За огромно съжаление обаче вече позабравих почти всичко. Но в най-общи линии разбрах няколко хубави неща.

Разхождах се сред някакви петролни кладенци, черни, гадни. Стоях с някого пред един прозорец и гледах света - всичко беше в дим, заводи, индустрия, ужас.
"Вгледай се по-добре", каза.
Опитах и нищо. Опитах отново и пак нищо. Лека-полека погледът ми започна да се избистря и започнах да виждам отвъд видимото. Светът не съществуваше, имаше само хубава розова мъгла.
"Това е", каза. "Сега ела с мен."

Качихме се на някакъв самолет и аз погледнах към пътниците - там бяха всички, които познавам, седяха и ми се усмихваха. Осъзнах, че всички тези хора са уроците в живота ми, че това е причината да ги познаваме - че мога да се уча от тях.

сладолед

Сънувах, че ям сладолед. Огромна картонена кофичка, която после можеш също да схрускаш, ако искаш (аз не направих така обаче).

Както и да е, беше много вкусно и когато се събудих, в устата ми наистина имаше вкус на млечен сладолед!

много

Снощи за първи път спах с Радостин и сънувах сто неща. Толкова реални и хубави. За съжаление обаче забравих повечето.

Имаше един - сън в съня.
Сънувам, че спя и сънувам как се събуждам. Със слънце, целувка и една котка, която ме настъпва. Събуждам се точно така и се сещам, че това съм сънувала и си викам ебаси.

Истинското събуждане обаче нямаше нищо общо. Може би защото бяха много събуждания, докато накрая станах само защото ми омръзна да лежа.

животните в музея

Леля Цвета ме заведе в един музей, където двете сме ходили (в света насън) и друг път.
Огромен срашен музей с препарирани бизони във всички зали. Стисках я силно за ръката и гледах само в пода, усещах как страхът ме обгражда от всички страни и само ако го погледна, ще ме сграбчи. "Нали помниш, че най-много се страхувам от препарирани животни?", попитах я.
Май осъзнах защо - защото се чувствам тоолкова малка и несигурна. (Но това е тъпа причина.)

note ot self

Вчера сънувах, че в един магазин виждам колело - дамско, с тънки гуми, калници и кошкичка. Продавачът ме убеждаваше колко хубаво било, точно каквото съм търсела. Аз обаче си бях наумила да си взема моето от онзи дядо на Васил Априлов 9.
"Нищо, покарай го малко", каза продавачът и аз се съгласих и добре, че го направих. Разбрах някои много важни неща за колелото, което наистина ще си купя до няколко месеца:

1. дръжките на кормилото не бива да са твърде раздалечени
2. седалката не бива да е широка
3. задължително трябва лесно да стъпвам на земята

griva is calling

Георги от театъра ме викна да ми покаже каква е другата му работа. Нещо като зоопарк с много животни. Той разнасяше храната и чистеше лайната. Прати ме в една клетка, за да доведа най-лудата маймуна. По това време телефонът ми звънна - "griva is calling", изписа се на екранчето.
"Бистра, трябва да си направим среща, за да видим какво ще правим. Ще се разделяме ли, няма ли да се разделяме, просто трябва да обсъдим и да се знае. Не може така."

Излязох от това място и тръгнах по един път, където беше станала верижна катастрофа. Повече от 30 коли една зад друга, почти всички кабриолети, всички бяха мъртви. Имаше много бебета, застинали в неествествени пози. Мъртъвци, мъртъвци, аз минавах, гледах ги, но не чувствах нищо.
Стигнах една църква и срещнах Страхил. Отвътре излязоха двамата младоженци, потресени от гледката, "не можем да се оженим тук, елате с нас", казаха. Тръгнаме след тях и стигнахме една голяма зала, където седяха свещеник, младоженците и една баба. Точно отсреща пък имаше един мъж, който държеше едно чело като цигулка и свиреше.
"Това са най-близките ни приятели, нашите кумове", представиха ни.
Страхил ме хвана и започнахме да танцуваме, не знаех стъпките, но той ме водеше и беше хубаво. Тогава господин Грива влезе и се опитахме да танцуваме тримата, обаче не се получи и Страхил ни остави.
"Бистра, искам довечера да си много красива. Ела у нас с черна рокля и високи обувки, направи си прическа. Ела и ще правим най-хубавия секс."
"Не мога да правя секс, лекарката ми забрани", обясних.

Дали той се ядоса, дали се засмя, дали ме изостави, дали ме целуна, дали въобще ме чу, дали му пукаше?
Не знам, не си спомням.