умът чакаше отвън

Снощи, преди да си легна, имаше спонтанна йога.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.

Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.

Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.

Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.

И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?

В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.

Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.

Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.

Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.

аз ли съм или не съм

Снощи сънувах пуерториканеца. Той твърдеше, че това, което виждам, не е той, а аз го убеждавах в обратното. Скарахме се ужасно.
А защо спорех, като, сега се сещам, че наистина нямах усещането, че това е той?

аз

В йогата има една практика, чиято цел е да видиш себе си отстрани.
Снощи направих това насън.

мъж

Сънувах че съм мъж. Бях мъж, държах се и мислех като мъж.
Което идва да каже, че полът е доста условно понятие.

детски смях

Историята беше свързана с ръцете ми, по които имаше знаци - точно по средата на дланите по четири точки една над друга. И това беше свързано с лапите на някакъв лъв, който преследвахме и се опитвахме да снимаме.

С Теди закъснявахме за час по литература. Влетяхме и застанахме до вратата. Шаламанова ни погледна много лошо - "Ще се оправдавате ли?"
Теди понечи да каже не, но аз взех думата.
"Да, госпожо, ще ви разкажа!"

Явно обаче много искрено го направих, защото Шаламанова скочи от стола и започна да се смее по детски и да се чуди къде да си сложи ръцете от детска свенливост.
Оттам и аз започнах да се смея и беше толкова хуубаво. :-)

болка

Снощи отново ми се случи.
А всъщност, сетих се в просъница, случвало ми се е толкова много пъти, че съм престанала да му обръщам внимание.

Спя си и изведнъж се сепвам и се събуждам. Сърцето ми бие толкова силно, че ме боли. И чувствам някакво стягане в гърдите. И се дразня, защото не мога отново да се отпусна и да заспя.

"българки ли сте?"

С Милена се разхождахме в някакъв увеселителен парк. Приказвахме си нещо и изведнъж пичът до нас ни погледна усмихнато и попита: "Българки ли сте?"
Имаше прекрасна тъмна кожа и зелени очи, много зелени. Представи се, казваше се Явор, и тримата продължихме напред. Българският му беше ужасен, правилен граматически, но звучеше много зле. С мъка разбирах какво казва. Поисках да му кажа нещо, да попитам ли, да отговоря ли, не знам, но най-естественото нещо, което ми дойде, не беше да отворя устата си, а да подуша рамото му. Беше толкова удобно, точно на нивото на носа ми, той ми вървеше от лявата страна.

Изведнъж потънах в аромата му.
Не знам как да разкажа случилото се, но беше прекрасно - общувах с него само чрез носа си.

не ме обича вече

В Орландо две вечери поред спах сама в легло за двама. Това малко ме натъжи. (И размечта за нежната му кожа.)

Снощи сънувах, че с пуерториканеца сме в колта му. Приближих се към него, за да го целуна, но той не се наведе към мен. Погледнах го в очите и осъзнах, че той вече не ме обича.

смях с ераг

Хихи, сънувах толкова хубав ден с Ераг.
Прегръщахме се и се смеехме, гледахме се в очите и избухвахме в смях, докосвахме се и бяхме най-близките хора на света. Разказваше ми какви смешни грешки е правел, докато е учел френски и въпреки че в будния живот аз френски не знам, в съня явно знаех, защото схващах шегите и се залиивахме от смях.
А той беше толкова хуубав! :-)

през тялото

Преди няколко дни сънувах, че майката на Милена ми говори без думи, обръща се към мен и ми казва нещо само чрез тялото си. Сподели някои от страховете си, малко от неодобрението си към мен, а накрая каза, че е жадна.
От разстояние тялото ми й предаде вода.

толкова голямо

Преди няколко дни сънувах нещо голямо.
Имах цялата случка на лента със снимки, нещо като архив на спомените. Влязох вътре и се върнах в случката.

Бяхме група към 6-7 души, аз и една мацка, която сънувах наскоро, но не познавам в будния си живот. Те говореха за нещо, за което ние нямахме никаква представа.
Изведнъж - аааа! - разбрахме! Крещяхме с пълно гърло, телата ни се тресяха от изумление, това нещо беше огроомно, а единственото, което умът можеше да направи, е да регистрира - да, голямо е и е много важно.

Включихме се към групата и заедно продължихме търсенето.
(защото май за търсене ставаше въпрос)

прегръдки

Дали защото вчер писах за най-прекрасната прегръдка в живота ми, или има нещо друго, но снощи сънувах, че прегръщам няколко души, за да видя какво ще стане.

С Васока нищо не се случи, даже беше малко конфузно.

Прегърнах архитекта. И се случи нещо невероятно - над нас се появиха някакви цифри, сложни уравнения, които описват перфектната ни връзка на земята точно сега.

когато умът дойде с мен

Днес станахме много рано, цялото семейство се натоварихме в колата и отидохме до университета на Милена. Спах през целия път и когато се върнахме, с голям кеф се сгуших между възглавниците.
Заспах почти веднага, но това не беше точно заспиване.
Беше като онзи път.

Умът ми не заспа.
Изведнъж се озовах в някаква стая. Отново бях като сляпа, но не беше точно слепота. Сякаш виждах чрез въображението си. Иначе само чувах. И пак много се уплаших. Едно куче стоеше и ме гледаше.
"Махай се", казах. Повиках Съни, наскоро я сънувах, но не успяхме да се видим истински.
Този път не дойде, явно не може така лесно да си управлявам сънищата.

Местех се от стая в стая, някакви офиси, кучета, криех се като престъпник, по едно време видях малка принцеса от приказка и я повиках с поглед.

После не помня, умът ми е заспал.

книгата

Преди няколко дни сънувах, че господин Грива е написал книга за наша връзка. Странно, обаче не исках да я прочета.

море

Много сънища снощи, спомнях си ги ясно, когато се събудих.

Имаше един, който помня и сега - исках да пътувам. Купих си билет до морето. Нямах пари за връщане, но това никак не ме тревожеше и нямаше никакво значение. Бяхме със Севи, тя е моето водно другарче. Плувахме много, имаше силно вълнение. Водата ни заливаше, повличаше, давеше и дърпаше навътре. Успяхме да излезем и застанахме на брега да гледаме. По едно време съвсем близо до нас се отвори една дупка, точно като дупка на канал и морето изтече там.

обличането в думи

Много неща сънувах снощи и си спомням как докато часовникът звънеше, си помислих: "Ох, трябва да запомня всичко!" и в главата ми се появиха нещо като чекмеджета, където имаше неща (сънища), които трябваше да облека в думи. И взимах думи и ги обличах, бяха някакви безсмислени изречения, но това нямаше никакво значение.

отвътре

Ах, снощи се случи нещо невероятно! :-)
Бяхме у Васко и аз осъзнавах тялото си. What can you soften беше положението.

Изведнъж изпитах невероятното желание да застана в една конкретна асана, към която нямах нищо специално. Даже не помня някога да съм я правила.

Е, направих я и влязох в някакво друго съзнание.
Първо осъзнах всеки дискомфорт, всяка нередност и те просто изчезнаха.
Влязох в тялото. Отвътре. Забравих външните очертания и това, което на практика знам. Бях вътре. Усещането е съвсем различно и все пак безкрайно познато. Защото явно се случва всяка вечер, когато заспивам.

То не беше точно заспиване даже.
Изведнъж влязох някъде, не знам дали да го наричам сън. Чух някакви звуци и осъзнах, че вече не съм в стаята на Васко. Уплаших се. Много се уплаших.
Бях като сляпа, всичко беше черно и аз само чувах.

После, не знам колко време е минало, изведнъж тялото ми подскочи. Излязох от асаната и се събудих.
Огледах се. Васко и Севи спяха. Тихо се обух и си отидох вкъщи.

Заспах по същия начин - някак отвътре.

спане в автобус

Не мога да повярвам, че не съм пислата тук вече цял месец! А междувременно много сънувам, но малко си спомням. :-)

Днес, на връщане от Сърбия, много пъти спах в автобуса. И всеки път сънувах. И понеже бях до прозореца и най-доброто, което можех да направя, е да се облегна на стъклото, почувствах го така, все едно извивам тяло, за да вляза в съня.
И всеки път се получаваше. :-)

първи сън от Бела речка

Стояхме с някого на един балкон. Бяхме опряли коремите си на парапета. Наведохме се и фактически телата ни висяха наполовина. Каза ми да се опитам да заспя в тази поза.
"Защо?", попитах.
"За да може, като се събудиш, наполовина висяща и с реален риск да паднеш, да осъзнаеш, че всичко това е само сън. И никога повече да не се страхуваш от каквото и да било."

Не помня дали се получи, но, като се събудих, осъзнах, че в съня си не се сетих, че аз всъщност сънувам.
Сънища в сънищата и подозирам, че този живот, който наричам истински, всъщност отново е сън. Тази мисъл ме гложди вече няколко месеца.

back in school

Върнах се в училище.
Но не в моето, а чуждите спомени за това, което е било училището. В спомените, които си мисля, че Ива Гигова има за 15-то. (а това може въобще да не е така)