много

Ай, колко много сънувах снощи и въобще тия дни. Сутрин обаче забравям да пиша. Лош навик.

Много Милена напоследък.

стоте процента

Имах снощи някакъв нагледен урок за любовта. Конкретният пример беше любовта между мъж и жена, може би защото знам от Яна, че задачата ми в този живот е да се отворя към другия.

Когато обичаш някого, ама много го обичаш, 90%, и когато и той много те обича, но пак 90%, всичко има някаква рамка. И все някога ще свърши. Ще ви опустеят сърцата в даден момент.

100те % се стигат с доверие, обясни ми съня. С преминаване на човешката граница на аз и ти.
Тогава идва цялото. Вечността. Божественото.

ерааг!

Вчера сънувах Ераг. Толкова прекрасен сън беше. Прегръщахе се и се въртяхме, правихме кълба напред и назад, толкова любов имаше, толкова, толкова любов. :-)

грр, трябваше вчера да пиша, сега всичко съм забравила :-(

архитекта сменя професията си

Сънувах, че архитекта е лекар. И много пътува, затова не се обажда.
Спомням си как пред очите ми спаси едно дете и получи награда за това, че е по-висока категория - всички най-добри хора на света получават такава.

умът чакаше отвън

Снощи, преди да си легна, имаше спонтанна йога.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.

Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.

Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.

Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.

И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?

В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.

Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.

Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.

Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.

аз ли съм или не съм

Снощи сънувах пуерториканеца. Той твърдеше, че това, което виждам, не е той, а аз го убеждавах в обратното. Скарахме се ужасно.
А защо спорех, като, сега се сещам, че наистина нямах усещането, че това е той?

аз

В йогата има една практика, чиято цел е да видиш себе си отстрани.
Снощи направих това насън.

мъж

Сънувах че съм мъж. Бях мъж, държах се и мислех като мъж.
Което идва да каже, че полът е доста условно понятие.

детски смях

Историята беше свързана с ръцете ми, по които имаше знаци - точно по средата на дланите по четири точки една над друга. И това беше свързано с лапите на някакъв лъв, който преследвахме и се опитвахме да снимаме.

С Теди закъснявахме за час по литература. Влетяхме и застанахме до вратата. Шаламанова ни погледна много лошо - "Ще се оправдавате ли?"
Теди понечи да каже не, но аз взех думата.
"Да, госпожо, ще ви разкажа!"

Явно обаче много искрено го направих, защото Шаламанова скочи от стола и започна да се смее по детски и да се чуди къде да си сложи ръцете от детска свенливост.
Оттам и аз започнах да се смея и беше толкова хуубаво. :-)

болка

Снощи отново ми се случи.
А всъщност, сетих се в просъница, случвало ми се е толкова много пъти, че съм престанала да му обръщам внимание.

Спя си и изведнъж се сепвам и се събуждам. Сърцето ми бие толкова силно, че ме боли. И чувствам някакво стягане в гърдите. И се дразня, защото не мога отново да се отпусна и да заспя.

"българки ли сте?"

С Милена се разхождахме в някакъв увеселителен парк. Приказвахме си нещо и изведнъж пичът до нас ни погледна усмихнато и попита: "Българки ли сте?"
Имаше прекрасна тъмна кожа и зелени очи, много зелени. Представи се, казваше се Явор, и тримата продължихме напред. Българският му беше ужасен, правилен граматически, но звучеше много зле. С мъка разбирах какво казва. Поисках да му кажа нещо, да попитам ли, да отговоря ли, не знам, но най-естественото нещо, което ми дойде, не беше да отворя устата си, а да подуша рамото му. Беше толкова удобно, точно на нивото на носа ми, той ми вървеше от лявата страна.

Изведнъж потънах в аромата му.
Не знам как да разкажа случилото се, но беше прекрасно - общувах с него само чрез носа си.

не ме обича вече

В Орландо две вечери поред спах сама в легло за двама. Това малко ме натъжи. (И размечта за нежната му кожа.)

Снощи сънувах, че с пуерториканеца сме в колта му. Приближих се към него, за да го целуна, но той не се наведе към мен. Погледнах го в очите и осъзнах, че той вече не ме обича.

смях с ераг

Хихи, сънувах толкова хубав ден с Ераг.
Прегръщахме се и се смеехме, гледахме се в очите и избухвахме в смях, докосвахме се и бяхме най-близките хора на света. Разказваше ми какви смешни грешки е правел, докато е учел френски и въпреки че в будния живот аз френски не знам, в съня явно знаех, защото схващах шегите и се залиивахме от смях.
А той беше толкова хуубав! :-)

през тялото

Преди няколко дни сънувах, че майката на Милена ми говори без думи, обръща се към мен и ми казва нещо само чрез тялото си. Сподели някои от страховете си, малко от неодобрението си към мен, а накрая каза, че е жадна.
От разстояние тялото ми й предаде вода.

толкова голямо

Преди няколко дни сънувах нещо голямо.
Имах цялата случка на лента със снимки, нещо като архив на спомените. Влязох вътре и се върнах в случката.

Бяхме група към 6-7 души, аз и една мацка, която сънувах наскоро, но не познавам в будния си живот. Те говореха за нещо, за което ние нямахме никаква представа.
Изведнъж - аааа! - разбрахме! Крещяхме с пълно гърло, телата ни се тресяха от изумление, това нещо беше огроомно, а единственото, което умът можеше да направи, е да регистрира - да, голямо е и е много важно.

Включихме се към групата и заедно продължихме търсенето.
(защото май за търсене ставаше въпрос)

прегръдки

Дали защото вчер писах за най-прекрасната прегръдка в живота ми, или има нещо друго, но снощи сънувах, че прегръщам няколко души, за да видя какво ще стане.

С Васока нищо не се случи, даже беше малко конфузно.

Прегърнах архитекта. И се случи нещо невероятно - над нас се появиха някакви цифри, сложни уравнения, които описват перфектната ни връзка на земята точно сега.

когато умът дойде с мен

Днес станахме много рано, цялото семейство се натоварихме в колата и отидохме до университета на Милена. Спах през целия път и когато се върнахме, с голям кеф се сгуших между възглавниците.
Заспах почти веднага, но това не беше точно заспиване.
Беше като онзи път.

Умът ми не заспа.
Изведнъж се озовах в някаква стая. Отново бях като сляпа, но не беше точно слепота. Сякаш виждах чрез въображението си. Иначе само чувах. И пак много се уплаших. Едно куче стоеше и ме гледаше.
"Махай се", казах. Повиках Съни, наскоро я сънувах, но не успяхме да се видим истински.
Този път не дойде, явно не може така лесно да си управлявам сънищата.

Местех се от стая в стая, някакви офиси, кучета, криех се като престъпник, по едно време видях малка принцеса от приказка и я повиках с поглед.

После не помня, умът ми е заспал.

книгата

Преди няколко дни сънувах, че господин Грива е написал книга за наша връзка. Странно, обаче не исках да я прочета.

море

Много сънища снощи, спомнях си ги ясно, когато се събудих.

Имаше един, който помня и сега - исках да пътувам. Купих си билет до морето. Нямах пари за връщане, но това никак не ме тревожеше и нямаше никакво значение. Бяхме със Севи, тя е моето водно другарче. Плувахме много, имаше силно вълнение. Водата ни заливаше, повличаше, давеше и дърпаше навътре. Успяхме да излезем и застанахме на брега да гледаме. По едно време съвсем близо до нас се отвори една дупка, точно като дупка на канал и морето изтече там.

обличането в думи

Много неща сънувах снощи и си спомням как докато часовникът звънеше, си помислих: "Ох, трябва да запомня всичко!" и в главата ми се появиха нещо като чекмеджета, където имаше неща (сънища), които трябваше да облека в думи. И взимах думи и ги обличах, бяха някакви безсмислени изречения, но това нямаше никакво значение.