бързам за среща

Работех в една фирма с Теди. Беше като в училище - седяхме най-отзад и се забавлявахме безумно, смеехме се силно и си играехме. Появи се Орманова и каза, че не може така - на работа човек не може да се забавлява. У мен се надигна ярост, започнах да крещя, опитвайки се да й кажа колко много греши.

После излязох и карах колелото си. Бяха му откраднали кошницата и кормилото беше изкривено. Всъщност изглеждаше доста окаяно, но аз му се радвах, мило ми беше.
Карах по Черни връх, надолу към НДК, чудех се откъде да мина за да стигна Попа, завих надясно и се озовах в Южния парк. Закъснявах и карах като луда, прескачах стълбите и се провирах между кучетата, количките и рикшите.

Стигнах срещата. Господин Грива ме чакаше. Видя, че мъжът до нас пуши пура и му поиска една. Беше много нагло, както винаги, но този път не се ядосах, а даже самата аз си поисках една.
Запушихме. Той извади от джоба си едно пакетче, в което, струва ми се, имаше нещо като кабърчета. В съня знаех, че това пакетче символизира отношенията ни. Той каза, че цяла нощ го е гледал и е плакал.

Вероятно имаше да ми казва нещо важно, обаче мама влезе и ме събуди.

сив

Снощи сънувах Стефан Иванов. Налагаше се да прекараме известно време заедно и някак и двамата не бяхме във възторг. Лека-полека обаче открихме колко сме близки. Говорехме за всичко; откривахме, че сме чели, гледали и слушали едни и същи книги, филми, пиеси, хора, картини.
Разглеждах бележника му. На последната страница, поради липса на място вероятно, имаше много мънички рисунки, схеми и диалогчета. Толкова ми стана мил. :-)

полусън

Има едно особено състояние, в което изпадам, когато не мога да заспя, а знам, че ще стана рано. Някаква трескавост и гальовност в същото време. Не се отпускам да спя, тялото ми е някак нащрек и очаква будилник.

Ах, толкова много преживявания имах днес. Срещнах се със същества, които може би бяха хора, а може би не бяха. По някакви нови за мен канали ни течеше общуването. В един момент имаше пълна хармония между нас - знаех защо и как е всичко, осъзнавах системата и се мъчех да я преведа и на мозъка.

Очевидно не се получи, защото сега пак сричам и се опитвам да изкажа с думи преживяване, което не се оставя да бъде пъхнато в обикновения език.

радиото сутрин

Трябва да престана да нагласям радиото да ме буди. В сутрешните ми сънища присъства една горчилка, едно малко черно зрънце на тъга.

Днес сънувах, че си имаме ново кученце. Малко кафяво сетерче. Гледах го от бебе и то спеше на коленете ми. Миришеше на мляко и беше толкова меко и хубавко.
Обичах го.

по средата на пътя

От известно време всяка сутрин ме буди радиото. Дарик - повече приказки и по-малко музика. Или може би просто аз хващам сутрешния блок, не знам.
Разбира се, не ставам веднага. Слушам в просъница.

Сънищата ми се промениха - станаха политически.

Тази сутрин например говореха как в София от еди-колко-си-години не е направен нито един нов парк. Как няма зеленина, за каква екология се говори толкова, след като най-елементарното липсва.
Вървяхме по някакви кални пътища, беше зима. Стигнахме един прав участък, навсякъде имаше военни, които излъчваха омраза.
"Ако вървиш точно по средата на пътя", каза ми архитекта, "те ще разберат коя си. Ще видят, че не се страхуваш и ще ти направят път."

Точно така и стана.
(нещо по-дълбоко имаше в тоя сън, ние срещу лошите, ама не помня)

заедност по телефона

Беше сутрин, току-що бях станала. Още не се бях облякла, носех синьо потниче и бикини. Приказвахме си около леглото с хората в стаята.

Телефонът звънна и аз така се зарадвах - беше архитекта.
Повиших щастливо глас - "здрасти, как си?", но той говореше тихо. Беше тъжен.

Отдръпнах се от другите. Направих няколко бавни крачки и седнах със свити към мен крака на килимчето до дивана в ъгъла. Сякаш се скрих от света. Усещах учудените погледи на другите в стаята - защо ли така се бях отделила и бях помръкнала?

- Какво правиш?
- Гледам телевизия вкъщи. (ах, толкова беше тъжен)
- И какво има?
- Ами искам да си бъда вкъщи.
- Какво ти се прави? (исках да кажа нещо, да направя нещо, за да променя нещата. или поне начина, по който се чувства)
- Искам да си бъда вкъщи и да гледам телевизия.

Помълчахме. Ох, толкова беше тъжно. В главата ми се блъскаше въпросът "какво, какво да направя, какво да кажа?", чувствах се като лекарство, което изведнъж е престанало да действа. И всички са учудени и разочаровани.

Той започна да плаче. Тихичко и неутешимо.
Заплаках и аз.

Известно време стоях в ъгъла без да виждам нищо, можех само да плача. Аз бях мъката. Вероятно и при него беше така.
Нищо не си казвахме, просто бяхме заедно.
След известно време той затвори.

сън от вчера

Аз съществувах, но сякаш живеех себе си през очите на архитекта. И в същото време имах и собствено съзнание, което виждаше нещата отвъд.
Вървях боса през една гора. Беше есен и килимът от листа нежно галеше краката ми. Беше топло и сухо. Вървях и се чувствах като в приказка.
"Ах, колко се радвам", помислих си, "че архитекта ме е измислил толкова хубава!"

много

Ай, колко много сънувах снощи и въобще тия дни. Сутрин обаче забравям да пиша. Лош навик.

Много Милена напоследък.

стоте процента

Имах снощи някакъв нагледен урок за любовта. Конкретният пример беше любовта между мъж и жена, може би защото знам от Яна, че задачата ми в този живот е да се отворя към другия.

Когато обичаш някого, ама много го обичаш, 90%, и когато и той много те обича, но пак 90%, всичко има някаква рамка. И все някога ще свърши. Ще ви опустеят сърцата в даден момент.

100те % се стигат с доверие, обясни ми съня. С преминаване на човешката граница на аз и ти.
Тогава идва цялото. Вечността. Божественото.

ерааг!

Вчера сънувах Ераг. Толкова прекрасен сън беше. Прегръщахе се и се въртяхме, правихме кълба напред и назад, толкова любов имаше, толкова, толкова любов. :-)

грр, трябваше вчера да пиша, сега всичко съм забравила :-(

архитекта сменя професията си

Сънувах, че архитекта е лекар. И много пътува, затова не се обажда.
Спомням си как пред очите ми спаси едно дете и получи награда за това, че е по-висока категория - всички най-добри хора на света получават такава.

умът чакаше отвън

Снощи, преди да си легна, имаше спонтанна йога.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.

Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.

Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.

Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.

И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?

В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.

Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.

Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.

Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.

аз ли съм или не съм

Снощи сънувах пуерториканеца. Той твърдеше, че това, което виждам, не е той, а аз го убеждавах в обратното. Скарахме се ужасно.
А защо спорех, като, сега се сещам, че наистина нямах усещането, че това е той?

аз

В йогата има една практика, чиято цел е да видиш себе си отстрани.
Снощи направих това насън.

мъж

Сънувах че съм мъж. Бях мъж, държах се и мислех като мъж.
Което идва да каже, че полът е доста условно понятие.

детски смях

Историята беше свързана с ръцете ми, по които имаше знаци - точно по средата на дланите по четири точки една над друга. И това беше свързано с лапите на някакъв лъв, който преследвахме и се опитвахме да снимаме.

С Теди закъснявахме за час по литература. Влетяхме и застанахме до вратата. Шаламанова ни погледна много лошо - "Ще се оправдавате ли?"
Теди понечи да каже не, но аз взех думата.
"Да, госпожо, ще ви разкажа!"

Явно обаче много искрено го направих, защото Шаламанова скочи от стола и започна да се смее по детски и да се чуди къде да си сложи ръцете от детска свенливост.
Оттам и аз започнах да се смея и беше толкова хуубаво. :-)

болка

Снощи отново ми се случи.
А всъщност, сетих се в просъница, случвало ми се е толкова много пъти, че съм престанала да му обръщам внимание.

Спя си и изведнъж се сепвам и се събуждам. Сърцето ми бие толкова силно, че ме боли. И чувствам някакво стягане в гърдите. И се дразня, защото не мога отново да се отпусна и да заспя.

"българки ли сте?"

С Милена се разхождахме в някакъв увеселителен парк. Приказвахме си нещо и изведнъж пичът до нас ни погледна усмихнато и попита: "Българки ли сте?"
Имаше прекрасна тъмна кожа и зелени очи, много зелени. Представи се, казваше се Явор, и тримата продължихме напред. Българският му беше ужасен, правилен граматически, но звучеше много зле. С мъка разбирах какво казва. Поисках да му кажа нещо, да попитам ли, да отговоря ли, не знам, но най-естественото нещо, което ми дойде, не беше да отворя устата си, а да подуша рамото му. Беше толкова удобно, точно на нивото на носа ми, той ми вървеше от лявата страна.

Изведнъж потънах в аромата му.
Не знам как да разкажа случилото се, но беше прекрасно - общувах с него само чрез носа си.

не ме обича вече

В Орландо две вечери поред спах сама в легло за двама. Това малко ме натъжи. (И размечта за нежната му кожа.)

Снощи сънувах, че с пуерториканеца сме в колта му. Приближих се към него, за да го целуна, но той не се наведе към мен. Погледнах го в очите и осъзнах, че той вече не ме обича.

смях с ераг

Хихи, сънувах толкова хубав ден с Ераг.
Прегръщахме се и се смеехме, гледахме се в очите и избухвахме в смях, докосвахме се и бяхме най-близките хора на света. Разказваше ми какви смешни грешки е правел, докато е учел френски и въпреки че в будния живот аз френски не знам, в съня явно знаех, защото схващах шегите и се залиивахме от смях.
А той беше толкова хуубав! :-)