разговори и прегръдки

Търсех книжарница, губех се по малки задънени улички, подлези и мраморни тайни пътеки, звъннах на Ераг на глобулския му номер. "Открих колко еднакви сме, открих, че търсим едни и същи неща... И, знаеш ли, Вихра, ще бъде толкова прекрасно да пътуваме заедно..."
Call summary: 3 минути и нещо.


Вървяхме със Севи и Васко по Опълченска по стръмното накъм Ботев, търсех новото 1, защото вътре имаше някаква книга, която исках да прочета - 3 тома по 700 страници всеки. Спряхме на един светофар, отсреща имаше куки. "Олеле!" каза Васко.
Те, почти като кучета, подушиха страха ни и дойдоха.
Бръкнаха в колана откъм гърба на Васко (там, където лошите по филмите си държат пистолета) и извадиха голяям пакет джойнт.
"Е, какво толкова, ще полежа една вечер в Районното и ще ме пуснат" - Васко беше напълно спокоен.
Куките бяха четирима, но повикаха още една кола, стояхме прави и чакахме. Стана ми студено отвътре. "Съдят ли го за притежание на наркотици, никой няма да му даде виза, никакви бригади, никакви хостели в екзотични страни, нищичко!"
Не знам как стана, но първият полицай дойде да ме гушне, в няколкото крачи до мен той сякаш загуби униформата си, загуби всичко лошо, превърна се в добрия човек, който всъщност е. Гушна ме и ми даде от топлината в сърцето си.

черно-бели са телата ни

Може би първият осъзнат черно-бял сън.
Но понеже пак беше от серията сънища-филми, допускам, че това беше по-скоро режисьорско виждане. :-)

правила на спането

Снощи отново попаднах в третия свят чрез втория. :-)

Имах прозрения, всичко беше толкова добре, толкова логично обяснено... Просто невероятно!

За съжаление не помня почти нищо. Единствено, че не трябва да спя настрани, а само по гръб или по корем, защото когато тялото ми е свито, сякаш отблъсквам енергиите, които идват към мен, и не пращам никому нищо.

Което май е достатъчно важен урок.

завръщане, котки, Богдан Русев, колела, будист

Вървях си по улицата, срещу мен идваше Ераг. Хвана ме за ръка, обърна се и продължи с мен, "Върнах се!", нямаше нужда да казва друго.
Още усещам допира на хубавата му нежна кожа... :-)


Бях в пощата, един гаден полицай ме върна, че вече не работели с клиенти, погледнах една огромна опашка от пенсионери.
"А тези хора защо са тук? Нали не работите с клиенти?"
"Ами чакат си пенсиите, ама няма как да ги получат, защото още не са пристигнали."
Постепенно започнаха да се изнасят, остана един дядо, който много се ядоса, счупи няколко вази. Гушнах го, защото ми стана много мъчно за него. Той започна да се гали като котенце.
И се превърна в котенце.
Аз бях ужасена!
Котенцето започна да се подмладява, стана бебе, появи се още една котка - майка му.
Казах им: "Ааа, не! Стига котки!", а те, както си бяха белички, почервеняха от яд!
Избягах.
Срещнах Богдан Русев и останах с него.


Карахме колела с Васко, Севи и с още някаква хора. Ходихме по тайни места на военните, после загубихме Севи. Мартин пита една мацка къде е пътят за София, започна да я сваля с маниерите от детските филмчета, невероятно смешно!
Намерихме Севи, седеше и ни чакаше на козирката на един вход в гората. Отдолу седеше един будист, когото веднага обикнах, и медитираше. Целунах го, а той каза: "Въобще не съм толкова прекрасен, за колкото ме мислиш, дори не мога да местя предмети с мисълта си"
После видяхме как една негова приятелка отиде тихичко при него, той спеше, остави му всичките си съкровища и му написа бележка, че в 5 сутринта ще се самоубие и нищо не може да я спре.
С мисълта си взех бележката, за да я прочетем, и после му я върнах обратно.

Shark tale

Понеже едно момче не можеше да плува, се наложи то да легне на сърфа, а аз да го бутам X (кило)метра (просто голямо разстояние).
Беше тъмно и страшно. Знахме, че наоколо има акули.
Наобиколиха ме, деряха ме със зъбите си, не така че да ми отхапат нещо, а колкото да ми разранят целите крака и, подушили кръвта, да се съберат още повече. Чувствах гадната им грапава кожа, а те почти свалиха моята...

Страшно беше, но не страхът от смъртта, а тъпият човешки, наложен от филми като Челюсти и книжки, и разкази, и телевизия, страх. Страх, че тъмното е опасно. Че акулите ядат хора.
Дрън-дрън.
Струва ми се, че наложените от обществото най-общо казано страхове са най-дълбоки. Защото умът ги приема за даденост.

Но стига философстване, беше просто сън.

(из поредния сън-филм)

wake up!

Отново един от прекрасните сънища-филми, които (за съжаление) са толкова дълги и оплетени, че не мога да запиша, помня само отделни сцени...


Чета в интернет, че Съни е умряла, пише "14-годишното куче Съни" плюс снимка.
Паника. Разплаквам се.
Навеждам се под масата, където тя спи. Започвам да я галя тъжно.
Тя вдига глава: "Защо ме будиш?"

(и най-странното е, че се събудих от нейните стъпки по ламината в стаята ми :-))

филми

Напоследък когато спя, гледам филми.
Не знам кой ги измисля, но са страхотни!

Снощи беше за един мъж в инвалидна количка, за една любов, хаха, за фотография, а финалната сцена беше просто номер едно!

Ако запивам тези сънища, мога да стана страхотен сценарист и режисьор.
Но дали тогава няма да бъде кражба от някого?

котки

Пак си имах проблеми с котки, този път не ги изхвърлях през прозореца, а обмислях по-нормални начини да ги изгоня.

Мамка им на тия котки, защо само ме тормозят?!

котките - вън!

Един мотив, който непрекъснато се повтаря в сънищата ми, е как изхвърлям котка през прозореца, но тя не пада, а винаги се връща. Не изпитвам лоши чувства, просто я хвърлям без какъвто и да било умисъл.

Снощи бях с мама, Севи и Съни в училище, което на първия етаж беше хотел.
Съни тичаше нагоре-наголу, навън имаше сняг.
Шаламанова слезе с асансьора, видя Съни, усмихна се, (в този момент някакси разбрах, че и тя има кокер) попита: "Чие е това куче?", Севи каза: "На Бистра."
Усмивката слезе от лицето й, тръшна вратата на асансьора и се качи нагоре.

После отнякъде се появи котката, гониха се със Съни известно време, после аз си сложих черна ръкавица и я хванах за краката, тя вкопчи нокти в ръкавицата и така успях да я хвърля през прозореца.
Но, както в детските филмчета, тя не падна, а просто си стоеше във въздуха, бързо затворих белия прозорец, а тя си остана там, в нищото, вятърът духаше, снегът валеше...

мрън-мрън

Любимото

So much honey
So little time

последната седмица звучи като:

Тоолкова много сънища
Толкова кратка памет

impossible is nothing

Със сигурност един от най-силните сънища напоследък.

Както си бях във втория живот (съня), минах в третия.
Даже си спомням как дишнахме попърс със Севи и Мири (?!).

И светът стана друг... Ама наистина!
Самото измерение, предметите станаха хлъзгави, стените течаха...

Може би за да счупя всички прегради, правех всичко онова, което ЗНАЕХ, че в никакъв случай не трябва да правя - отидох при нашите, събудих ги, имах някакви разговори със Светли, бихме се, той беше наясно какво съм правила, но не каза на нашите.
И бяхме близки, той беше при мен.

Някакви бойни сцени като в Матрицата или Герой по-скоро, можех да вляза в огледалото, долепих чело и си каза: "Хаха, мога да направя всичко!"

Поглеждах нанякъде, мозъкът ми работеше на шест, веднага навързвах нещата, виждах, че не бива да летя и да ходя там, но въпреки това го правех.
Колко бях смела!
Знаех, че няма, наистина няма от какво да се боя.

После се появи и Васко, нашите си легнаха незаинтересувани, а ние излязохме на улицата, имах дежа-ву, или по-скоро видях какво ще се случи с един човек, щеше да го разкъса куче, затова с Васко се втурнахме да го спасяваме, но в същото време отново виждах как кучето го разкъсва въпреки нашите усилия... Покрихме главата му с леген и макар че той нямаше никаква представа какво правим, ни се довери.
И го спасихме.

вземи очите ми

Отидох на някакви практики в един замък в планината. Водеше ги Пепси, но беше жена. Въпреки това знаех, че той.
Аз бях лоша, много лоша – карах се с хората, крещях, всичко ме изнервяше, държах се грубо и арогантно, егоистично и самовлюбено.
Пепси дойде и ми каза всичко това, но не за да ме укори, а за да ми помогне да го осъзная.

Разплаках се. Разбрах колко съм зле.
Тогава Пепси предложи да вземе очите ми, “без зрение нещата доста се променят”, каза той. Аз се съгласих.

И така, станах сляпа, бях безпомощна, спомням си как се опитвах да снимам, имаше чудесен пейзаж от високото, беше есен – жълто-червени дървета и топло слънце. Опитвах се да направя няколко снимки, но не можех, разчитах единствено на въображението си.

Пепси беше прав. Промених се. Станах спокойна, центрирана и добра с всички.

яхта

Светли изненада цялото семейство с яхта. Страхотна - беличка, чистичка, толкова й се радвахме. Стори ми се доста голяма.
Но когато стигнахме до пристанището, нашата хубава яхтичка изглеждаше като някаква мизерна гемийка на фона на огромните гъзарски плавателни съдове наоколо.
Имах чувтвото, че всяка по-голяма вълна ще ни обърне, водата постоянно плискаше палубата, намокри раницата ми в всички дрехи, книги, включително и дневника ми!

От съседната яхта се показа Андрей, който ми се оказа чичо (?!), прескочи и дойде при нас. Целият беше изгорял, но беше в чудесно настоение и се усмихваше щастливо (?!).

Асен!

Случайно срещнах Асен.
Носеше очила, бавно пристъпи към мен и се усмихна.

писма

Ераг пишеше и издаваше писма, лични, объркани, дълбоки и цинични.
Читателите го издигнаха на пиадестал, той стана символ на цяло едно поколение. Но всички си мислеха, че това е фикция.

Някакси знаех, че писмата са истина, дълбока и изстрадана, и ми беше много мъчно за Ераг.

always coca-cola

Всяка вечер сънувам поне 5-6 съня и на сутринта ми се въртят някакви неща в главата, но много бързо ги забравям.
А много честно ми се случва, докато съм в полусън, да започна да говоря разни неща, които обикновено започват с "и въпреки това" или "а от друга страна" - кратки отнесени изречения, все едно продължавам разговори, провели се кой знае кога.


Снощи ни водиха целия клас (но се оказа, че там са и Еми, Лина (която си беше боядисала косата тъмна и беше много хубава) и Боби) на някакъв моноспекракъл, ама бяха объркали нещо местата и аз трябваше да седна сама (тоест без познати около себе си).
До мен седеше един пич, на който му беше толкова скучно, че заспа и се гушна в мен. Не го събудих, а и аз го гушнах.
След известно време се видяхме, той ме помнеше, хвана ме за ръка и ме заведе на морето.
Гмуркахме се и плувахме под водата като в реклама на Кока-Кола.
Спомням си цветовете...

отвъд това, което виждаш

Две момчета ни заплашиха с пистолети и открадната портмонето на Васко. Той стоеше като гръмнат, а аз подгоних единия пич.
Гоних го, гоних го, гоних го, гоних го... Накрая го настигнах.
И го целунах.

one giant leap

Снощи се случи нещо много важно, може би най-голямото нещо, случвало ми се досега!
Започна в третия живот, продължи във втория – в съня ми, но без да се пречупи, а сега е тук… В живота “наяве”!
Или всъщност може би през цялото време е в едно друго измерение…

Когато стана, нещо освободи смеха и реакциите ми!
Бях като отвързана!

И съвсем спокойно, без каквито и да било усилия, излязох от егото. Часове наред него го нямаше, пусна ме. Въобще не трябваше да се боря…
То всъщност се оказа едно много добро его. :-)

Ето! Нещата не бива да се случват трудно, когато времето дойде, всичко става самичко…
Това е ненасилието.

Ей, колко криворазбрано е всичко...

==========================================

Не мога да повярвам, че се случи!
Изкачих(ме) огромно стъпало… И осъзнах всичко.
Колко странно изглежда написано.

Ще ида до Orange да си купя онзи черен тефтер, но вместо с демоните, ще се занимавам с изкачените стъпала.
Някак по има смисъл. :-)

ескалатор

С Васко и Севи бяхме в ДисниЛенд, което всъщност беше един огромен магазин, не парк.
Качвахме се по ескалатора, не ме беше страх. Въобще.

Ескалаторът глътна едно момче.
Хората се втурнаха да му помагат.
Аз само стоях и гледах отстрани.

гняв

Много гняв и ярост има в сънищата ми последните дни... Събуждам се със свит стомах...
Малки неща ме побъркват, в живота тук много рядко (да не казвам никога) не се ядосвам така...

(но не забравям и какво си изтеглих от картите на Ошо у Пепси в Пловдив...)

отново стоп

Със Севи и Васко стопирахме на едно много гадно място - тесен път, никакви коли не минаваха... Решихме да се разделим, Севи се качи в една кола.
Чухме се по-късно и тя беше някъде на Дунава с едно семейство.

С Васко отидохме при Тошко и Яв, а те имаха хиляди еднакви коли, хиляди еднакви очила, бяха ги спечелили откнякъде, и ни дадоха една количка и по чифт очила.

Брън-бръм, отидохме да вземем Севи, тя беше с едно много готино семейство, с което обикаляли цял ден.

Всички заедно отидохме на обяд.

саундтрак

Не знам дали беше нещо като саундтрак на съня ми, но вчера се събудих с това:
I don't want to cause any serious damage.

(Rollercoaster - Everthing But The Girl, благодаря на Ераг)

абв

Нещо като план А, Б и В:

Аз и мъжът ми се печем на една яхта. Любовникът ми идва, прокрадва се, аз много се страхувам, пищя, застрелвам го в гърдите, но той още е жив. Стрелям още много пъти. Накрая го убиваме.

Аз и любовникът ми се печем на една яхта. Мъжът ми идва, прокрадва се, аз отново се страхувам, пищя, опитвам се да го застрелям, пак не успявам от първия път, накрая го убиваме.

Мъжът ми и любовникът ми ме убиват и взимат всичките пари.

относно

Аз живея няколко живота, осъзнала съм три.

Не е честно да пиша само за този "наяве", затова ще пописвам от време на време и за втория - този насън.

Убедила съм се, че той Е, точно толкова колкото и този в момента Е; има си свои правила, граници, измерения, дори география.
Имам си своята малка червена количка, с която бръмча нагоре-надолу...
И други работи си имам, но това няма значение. :-)

Аз обичам и втория си живот и реших да му посветя блог.

Може в някакъв момент да изоставя идеята, но на кого му пука?

Dream on.