2

Сънувах, че съм в Ню Йорк за два дни. Ераг не беше там, но аз си знаех, че това е неговият град. Толкова много неща исках да видя и направя (да се кача на Empire State!), а времето ме притискаше. Всъщност само се мотаех и казвах, че няма никакво време за мотаене.

Сънувах и че са ми хакнали блога. Не този, а другия. Някой беше изтрил всичко и беше сложил снимки като моите, но с други хора. Не можех да повярвам, но не се натъжих. Аз не съм това, со което се описвам, казах си в съня.

hold me, thrill me, kiss me, kill me

Сънувах архитекта. Държахме се за ръце, той ме водеше при студентите. Не помня подробности, а усещането - ръцете му бяха топли и нежни.
Смешното е, че си спомянм колко бели бяха на пипане. :-)

а някой кара

Много често сънувам, че карам колело напоследък. Съновникът казва, че ще успея да завърша започнатото и че ще изпреваря конкурентите си в работата и бързо ще стигна целите си.
Забелязвам обаче, че това не е съвсем моето колело. Много е раздрънкано, скърцащо, малко страшно е да се кара даже.
(Което очевидно не ми пречи.)

чуване

Преди време ми се случи да вляза в друг свят чрез помирисването, а сега - чрез чуването.

Бях на някакъв концерт, а вокалите бяха двама. Гласовте им обаче не се връзваха. Не знаех защо, но затворих очи и се опитах да разбера.

тук съм

Иха, как обичам да спя през деня. Вчера го направих за първи път от доста време насам. :-)

Сънувах, че пушим и всичко става различно. Бяхме в малък град, всички останаха в къщата, а аз и Акси излязохме на разходка. Мястото беше толкова впечатляващо, като от книжките. Бях развълнувана, но тя не ме разбираше.
Прииска ми се да споделя с архитекта, но се сетих, че той остана в къщата. Влязох в един кръг на съзнанието - "Ах, колко много го обичам! И как искам да бъдем заедно! Ама колко съм лоша, той стои самичък, веднага отивам да го взема!"

И изведнъж го видях - стоеше на няколко метра от мен, прекрасен и сияещ. Някак разбрах, че беше проследил целия кръг на преживяването ми. Той знаеше.
Очите му ме погълнаха. "Тук съм", сякаш каза, "няма защо да ме търсиш, аз съм тук"

Прегърнахме се и телата ни изчезнаха. Изчезна идеята за нас, хората; за аз и той, Бистра и архитекта. Един космос ни се случи и ние бяхме там и ни нямаше. Целунах го по врата и той ме целуна по врата; това не беше просто целувка с устни, беше "ах, толкова много те обичам!"

Продължихме разходката и вече бяхме едно цяло, една чудна хармония.

на горния етаж

Земята ме ядоса, затова полетях. Първо лекичко нагоре, идеи над земята. После по-нависоко - кръжах безцелно около дърветата. Бяха толкова красиви! С нежни листенца, клонки, зелени, жълти, червени. Минавах покрай тях и ги милвах с пръсти - така ги обичах! Виждах цялата божествена красота, изразена с природа.
(nature vs. culture, снощи го прочетох)

Летях все нагоре и нагоре, земята ми ставаше все по-далечна. И после - после стигнах края на небето. Ударих се в тавана един вид. Докоснах го с пръсти - да, наистина беше таван. Намерих едно ъгълче като на стара сграда, където таванът не е ъгъл 90о, а има някакъв орнамент. Докоснах го и в този момент усетих всичко толкова съвършено. Любовта и разбирането ми ме отведе в друг свят. Като Алиса и заешката дупка, помислих си тогава. А всъщност Джак и бобеното стебло е по-подходящо сравнение. Качих се на горния етаж на света. :-)

Оказах се в един коридор. "Ююху! Качих се!", не спирах да се радвам. Имаше бели стени, шарени неща по рафтчетата и стълбички. Вървях, вървях и никого не срещах. Стигнах врата и директно излязох. Оказах се във филм. Тогава знаех кой е - стадиона от Първия епизод (дано не греша), където си правеха състезание. С всички миризми, герои, спомням си даже светлината.

Уплаших се, защото аз нямах право да бъда там. Явно бях мъж, защото видях своя брат-близнак, който, спомних си в съня, избяга от Земята преди години. Той ме видя и някак ме покри. Престорих се на него. Въпреки всичко, което се беше случило, ние пак бяхме отбор и се пазехме един друг.

четене

Снощи си легнах много късно след аадски дълъг приказен ден (намиг към всички замесени :-)). Тялото ми жадуваше за сън и някак много бързо ми се случи - то заспа, а умът остана буден.

Всъщност това е забавно, защото можеш да се наблюдаваш. Можеш да говориш насън, да се движиш, да отваряш очи без да се събуждаш. През цялото време в главата ми се въртеше една песен, забравих коя точно, но една от evergreen-ите.
И друго много забавно си спомням - четох насън. Така, както чета и наяве - бувквално влизам в текста. Думите престават да бъдат просто думи, те са вратичка към един друг свят.

~~~

Вчера пък сънувах, че съм в магазина, там са и Искър и архитекта. Подават ми една малка квадратна книжка и аз зачитам. Беше поема, писана специално за мен (но това го знаем само ние двамата). Четях и се обръщах към архитекта, който ми намигаше - беше я написал така, че само аз да разбера - някакви наши мили малки случици, разговори и метафори. Смеех се с цяло гърло и бях толкова щастлива.
Той също - спомням си очите му. :-)

съновник

Виждам, че има една постоянна бройка хора, които всеки ден проверяват писала ли съм тук, а аз все не го правя.

Вчера получих прекраасен dream kit - истинска писалка, хихи, колко вълнуващо, тефтерче с Ван Гог, където да записвам, и проверен съновник. :-)

Вчера с човека, който ми направи горния подарък, дълго мислихме за торти. (Приготвям нещо и deadline-ът е утре. :-)) Той каза, че сигурно цяла нощ ще сънува торти и това ме разсмя.

Да, обаче се случи на мен. :-)
Хрумна ми някаква гениална идея и в съня си казах, че непременно трябва да запомня. (за съжаление не :-))

идея велика ако ти хрумва в съня, значи трябва по-малко да занимаваш околните със собствените си проблеми и преживявания

(нацуп)

бързам за среща

Работех в една фирма с Теди. Беше като в училище - седяхме най-отзад и се забавлявахме безумно, смеехме се силно и си играехме. Появи се Орманова и каза, че не може така - на работа човек не може да се забавлява. У мен се надигна ярост, започнах да крещя, опитвайки се да й кажа колко много греши.

После излязох и карах колелото си. Бяха му откраднали кошницата и кормилото беше изкривено. Всъщност изглеждаше доста окаяно, но аз му се радвах, мило ми беше.
Карах по Черни връх, надолу към НДК, чудех се откъде да мина за да стигна Попа, завих надясно и се озовах в Южния парк. Закъснявах и карах като луда, прескачах стълбите и се провирах между кучетата, количките и рикшите.

Стигнах срещата. Господин Грива ме чакаше. Видя, че мъжът до нас пуши пура и му поиска една. Беше много нагло, както винаги, но този път не се ядосах, а даже самата аз си поисках една.
Запушихме. Той извади от джоба си едно пакетче, в което, струва ми се, имаше нещо като кабърчета. В съня знаех, че това пакетче символизира отношенията ни. Той каза, че цяла нощ го е гледал и е плакал.

Вероятно имаше да ми казва нещо важно, обаче мама влезе и ме събуди.

сив

Снощи сънувах Стефан Иванов. Налагаше се да прекараме известно време заедно и някак и двамата не бяхме във възторг. Лека-полека обаче открихме колко сме близки. Говорехме за всичко; откривахме, че сме чели, гледали и слушали едни и същи книги, филми, пиеси, хора, картини.
Разглеждах бележника му. На последната страница, поради липса на място вероятно, имаше много мънички рисунки, схеми и диалогчета. Толкова ми стана мил. :-)

полусън

Има едно особено състояние, в което изпадам, когато не мога да заспя, а знам, че ще стана рано. Някаква трескавост и гальовност в същото време. Не се отпускам да спя, тялото ми е някак нащрек и очаква будилник.

Ах, толкова много преживявания имах днес. Срещнах се със същества, които може би бяха хора, а може би не бяха. По някакви нови за мен канали ни течеше общуването. В един момент имаше пълна хармония между нас - знаех защо и как е всичко, осъзнавах системата и се мъчех да я преведа и на мозъка.

Очевидно не се получи, защото сега пак сричам и се опитвам да изкажа с думи преживяване, което не се оставя да бъде пъхнато в обикновения език.

радиото сутрин

Трябва да престана да нагласям радиото да ме буди. В сутрешните ми сънища присъства една горчилка, едно малко черно зрънце на тъга.

Днес сънувах, че си имаме ново кученце. Малко кафяво сетерче. Гледах го от бебе и то спеше на коленете ми. Миришеше на мляко и беше толкова меко и хубавко.
Обичах го.

по средата на пътя

От известно време всяка сутрин ме буди радиото. Дарик - повече приказки и по-малко музика. Или може би просто аз хващам сутрешния блок, не знам.
Разбира се, не ставам веднага. Слушам в просъница.

Сънищата ми се промениха - станаха политически.

Тази сутрин например говореха как в София от еди-колко-си-години не е направен нито един нов парк. Как няма зеленина, за каква екология се говори толкова, след като най-елементарното липсва.
Вървяхме по някакви кални пътища, беше зима. Стигнахме един прав участък, навсякъде имаше военни, които излъчваха омраза.
"Ако вървиш точно по средата на пътя", каза ми архитекта, "те ще разберат коя си. Ще видят, че не се страхуваш и ще ти направят път."

Точно така и стана.
(нещо по-дълбоко имаше в тоя сън, ние срещу лошите, ама не помня)

заедност по телефона

Беше сутрин, току-що бях станала. Още не се бях облякла, носех синьо потниче и бикини. Приказвахме си около леглото с хората в стаята.

Телефонът звънна и аз така се зарадвах - беше архитекта.
Повиших щастливо глас - "здрасти, как си?", но той говореше тихо. Беше тъжен.

Отдръпнах се от другите. Направих няколко бавни крачки и седнах със свити към мен крака на килимчето до дивана в ъгъла. Сякаш се скрих от света. Усещах учудените погледи на другите в стаята - защо ли така се бях отделила и бях помръкнала?

- Какво правиш?
- Гледам телевизия вкъщи. (ах, толкова беше тъжен)
- И какво има?
- Ами искам да си бъда вкъщи.
- Какво ти се прави? (исках да кажа нещо, да направя нещо, за да променя нещата. или поне начина, по който се чувства)
- Искам да си бъда вкъщи и да гледам телевизия.

Помълчахме. Ох, толкова беше тъжно. В главата ми се блъскаше въпросът "какво, какво да направя, какво да кажа?", чувствах се като лекарство, което изведнъж е престанало да действа. И всички са учудени и разочаровани.

Той започна да плаче. Тихичко и неутешимо.
Заплаках и аз.

Известно време стоях в ъгъла без да виждам нищо, можех само да плача. Аз бях мъката. Вероятно и при него беше така.
Нищо не си казвахме, просто бяхме заедно.
След известно време той затвори.

сън от вчера

Аз съществувах, но сякаш живеех себе си през очите на архитекта. И в същото време имах и собствено съзнание, което виждаше нещата отвъд.
Вървях боса през една гора. Беше есен и килимът от листа нежно галеше краката ми. Беше топло и сухо. Вървях и се чувствах като в приказка.
"Ах, колко се радвам", помислих си, "че архитекта ме е измислил толкова хубава!"

много

Ай, колко много сънувах снощи и въобще тия дни. Сутрин обаче забравям да пиша. Лош навик.

Много Милена напоследък.

стоте процента

Имах снощи някакъв нагледен урок за любовта. Конкретният пример беше любовта между мъж и жена, може би защото знам от Яна, че задачата ми в този живот е да се отворя към другия.

Когато обичаш някого, ама много го обичаш, 90%, и когато и той много те обича, но пак 90%, всичко има някаква рамка. И все някога ще свърши. Ще ви опустеят сърцата в даден момент.

100те % се стигат с доверие, обясни ми съня. С преминаване на човешката граница на аз и ти.
Тогава идва цялото. Вечността. Божественото.

ерааг!

Вчера сънувах Ераг. Толкова прекрасен сън беше. Прегръщахе се и се въртяхме, правихме кълба напред и назад, толкова любов имаше, толкова, толкова любов. :-)

грр, трябваше вчера да пиша, сега всичко съм забравила :-(

архитекта сменя професията си

Сънувах, че архитекта е лекар. И много пътува, затова не се обажда.
Спомням си как пред очите ми спаси едно дете и получи награда за това, че е по-висока категория - всички най-добри хора на света получават такава.

умът чакаше отвън

Снощи, преди да си легна, имаше спонтанна йога.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.

Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.

Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.

Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.

И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?

В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.

Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.

Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.

Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.