на пазар

Зарязах го съвсем този блог, пък толкова сънувам.
Обещавам си да се грижа за по-регулярни записи.


Снощи имах един огромен пазарски списък. Отидох до близкия плод и зеленчук, който се помещаваше в малка будка тип за вестници. Плодовете бяха подредени в щайги от двете страни, както и вътре в самото "помещение". Продавачът си имаше малко работа, затова извадих книжка, подпрях се на щанда и зачетох.

Чрез четенето се отвори още един сън, в който паралелно бях, запазвайки съзнанието за тялото си, което стои право пред плод-зеленчука с книга пред очите. Усещах как идват хора и ме предреждат, но аз не се спирах.

Когато стигнах 98 страница, се сепнах и вдигнах глава. Моята книга беше малко особена, защото четните номера бяха отдясно, но не това ме накара да изляза от състоянието, в което бях.

Внезапно си припомних за какво бях дошла, а именно да пазарувам. Започна се едно изброяване от кое искам, по колко и накрая много се натъжих, защото нямаха зелени ябълки, а на мен ми трябваха и такива, и жълти.

Ех, провали ми се готвенето, хаха!

един кучешки живот

Целият сън беше един текст, който пишех. Започваше така: Хората, които като малки искаха да им купят кученце, порастнаха. Сега кученцата вече умират. Толкова много време мина. Един кучешки живот.

Съни умираше. Все едно не умря вече преди две години, хаха.

you can run but you cannot hide

По някакъв повод - рожден ден ли, какво - имаше среща на тримата. Беше прекрасна вечер, толкова мила и щастлива, както едно време. После обаче стана време да си тръгваме и Васко каза "Ее, хора, толкова се радвам, че пак ще се срещаме често."
"Хм?", повдигнах вежди, "няма Васко, не може да се преструваме, че онова не се е случило, няма как просто, аз скоро няма да те видя пак."

Тръгнахме си и после той започна да ме следи с лоши мисли. Беше нощ, той носеше черен шлифер и беше толкова страшен. Вървях уплашена и се мушнах в една пряка. Усетих, че още ме следи и се скрих в ъгъла при едни кучета. Чух гласовете им - две момчета - "Абе къде изчезна тая, нали тук зави току-що?"

Познах Васко и Цецко-Пецко и излязох от тъмното. Знаех, че вече не е страшно. Скарах им се много да престанат да ме следят и плашат.

здравей, ераг!

Не бях сънувала Ераг от ужасно много време. Онази вечер се оказахме на един чин в училище. Ах, така си се зарадвахме! Много любов и щастие изпитахме - доближихме се усмихнати и потъркахме носове.
Там беше класната ни от 8 клас. Бедната - пак правеше грешки и се червеше на дъската. До нас беше Малин, говореше ни глупости и се смееше.
Щяхме да правим изпит по английски. Ераг държеше тестовете и се усмихваше щедро - беше ясно, че той ще решава, а аз ще преписвам.

Истинският телефон звънна. Знаех, че е Боби - бяхме се уговорили да ме събуди около обяд. В просъница му се разсърдих - "Нее, остави ме още малко с Ераг!"

вас вас три

Постоянно сънувам Васко. Почти всяка вечер. Често кошмари. Говорим по телефона, в по-редки случаи се виждаме. Измъчва ме всичко това.

"Няма ли да забравиш тази история?", пита сутрин Боби, когато му разказвам какво съм сънувала.

Как да забравя?

training day

Днес сънят беше голям. Един друг свят, където изпробваш истините, които знаеш.

И Пепси беше там. Спомням си не него, а неговия Здравко, който подрежда неща като за снимка и който обича и гали котетата наоколо. Всичко това ми се стори ниско в съня.

Бях заета да изпробвам други неща.

Бяхме тълпа от души, която бавно и методично се изкачваше към върха. Аз обаче избрах друг път, тръгнах по коридори и стълбища. После полетях и стигнах до най-горе. По-високо от мястото, за където се бяхме запътили. Дали ще умра, ако скоча, попитах се и направих стъпката надолу. Е, умрях. Осъзнах го и видях, че съм (без)смъртна.

После започнах отново.
Исках да проверя дали жената е жена на мъжа, въобще как работи тази връзка.

И много други неща имаше, за съжаление не помня. Обаче ми хареса това сбито виждане за различните животи.

моето бебе

Преди няколко дни се събудих от болка.

Сънувах, че съм бременна, вече към 8-9 месец. От пъпа ми течеше кръв. Спомням си колко осъзнато чувствах корема си отвътре. Връзката с бебето. Пъпната връв ми носеше ужасна, ужасна болка.
Асен се появи и каза да не се тревожа. Бременността на жена му била подобна. Вече така се раждали новите бебета. Такова - очевидно - носех и аз. Хубаво било. Бебе на ново еволюционно ниво.

Събудих се и ужасно ме болеше. Разказах на Боби в полусън. Той ме прегърна.

смъртта е илюзия

Бях на гости на архитекта, но по едно време той много се натъжи по някаква причина. Вече не ни беше добре заедно, стана време да си вървя. Опитах да се обадя на такси, но всички номера на таксита на света бяха изчезнали.

Той взе Съни на ръце, за да гледат през прозореца. Тя се наведе напред и се чу звук като в анимационно филмче - когато нещо се изплъзва от ръцете на Том примерно. Той я изпусна и тя полетя надолу.

"Това съм го сънувала и преди", помислих си.
Въпреки това беше страшничък момент. Погледнахме през прозореца и тя беше долу, цялата в кръв и почти залепена за плочките.
Той започна да се вайка, отнякъде се появи Светли и също се включи.

Аз знаех и скочих.
"Какво правиш, защо ще умираш и ти?!", извикаха в ужас.

Приземих се леко и я прегърнах. Тя отвори очи. Никой никога не умира. Нищо не е истинско. Само преминаваме от едно състояние в друго.
Катерех се по дърветата, летях и скачах.

Трудно беше да умираш. Човек има някакви резистентни сили. Не искаш да повярваш, че е възможно здравият разум да греши. Малко смелост и виждаш сам. Много смелост и виждаш сам.

-зъън-

Въпреки, че в дневния живот сезонът в театъра току-що свърши и съм към края на сесията, снощи сънувах, че сезонът тепърва започва, както и новият семестър. Нашите, които в момента са в Гърция, също се бяха върнали, но не можах да ги позная. Баща ми беше много нисичък, гримиран и с побеляла коса. "Колко си... странен", казах му, чудейки се на кого ми прилича. И се сетих - на Страхил, с когото впрочем не се бях чувала от около 6 месеца, а може би дори повече.

Пиша всичко това, защото този сън беше прекъснат от безцелно обаждане от Страхил.

again and again

В последно време сънувам разни големи неща, които ми казват, че всичко, което се случва, се е случвало хиляди, хиляди пъти. Едни и същи животи живеем с малки вариации - там, където сме помъдрели.

сага

Беше като филм. На места участвах, на други просто няблюдавах. Семейна история като на Исабел Алиенде. Георги Лозанов беше главата на фамилията.
Имаше прекрасни моменти, които вече избледняха. Това, което остана, е уютното усещане за живеенето с доверие. Когато не докосваш с върховете на пръстите си, а с цяла ръка. Защото е топло и безопасно.
И бях бременна.

сънища с него

Струва ми се логично - спя с кукла и сънувам куклен театър.

Предната вечер сънувах нас двамата как купуваме вестника и - о, ужас! - моята статия я няма. Литнах и му донесах парченца небе.

подаръци

Тримата амигос ми направиха подарък за рождения ден. Подскачаха радостни около мен и очите им светеха. Вадех предметите един по един и всеки от тях беше най-прекрасният подарък който някой можеше да ми направи. Толкова разбирана и обичана се чувствах, прекрасно беше!

подсказка

Има един текст, който трябва да напиша и който много ме мъчи. Тази нощ сънувах как точно трябва да го направя. Дойде ми като пищов, подхвърлен от задния чин. За съжаление помня само началото.

моето знание vs. нейното

С Елица вървяхме, хванати за ръка и си приказвахме. Видяхме едно огромно черно куче, което тича срещу нас. Тя много се уплаши и ме стисна силно. "Спокойно", казах. "То просто си тича, няма да те нападне."

У мен имаше някаква невероятна увереност, все едно ставаше въпрос за принцип във физиката или нещо подобно, някакво истинско знание, затова и дори не ми хрумна да се разтревожа. Дори погледнах на страха й с насмешка.

Кучето мина покрай нас, скочи, захапа Елица за врата и я отнесе като плячка.

Стоях и не можех да повярвам. "Ккак? Ккакво?!?"

Завлече я в храстите и я захвърли там. Изтичах и силно изпищях, когато я видях - гърлото й беше разкъсано и всичко беше в кръв.

Беше много страшно, много, много страшно.

Заведох я вкъщи и казах на мама да повика линейка. Заспах от умора и след малко се стреснах в съня си и се събудих - защо линейката не идваше?
Попитах мама колко време и минало от повикването и тя каза, че е забравила да се обади на бърза помощ. Даже не се ядосах, взех телефона, набрах 112 и говорих с операторката. В съня си отбелязах колко странни са тези обаждания, как от теб се иска бавно и спокойно да обясниш какво е станало, да кажеш адреса и така нататък. А за служителката това е просто ежедневие. Поредното обаждане от граждани. Не и за теб. Щом набираш този телефон, значи животът ти вече никога няма да бъде същият.

Минаха 6 минути и линейката дойде. Когато лекарите още отдалеч видяха Елица, се разсърдиха, че съм ги повикала - нищо й нямало. Когато обаче вдигнаха шалчето, с което я бях покрила, извикаха от ужас.

Беше толкова страшно! Като в онези филми, от които ти се иска да излезеш от киното, но си казваш, че си смело момиче и само криеш очите си с ръце.

Свалиха я долу с носилка и аз поисках да седна при нея отзад. Ръчичките й бяха толкова малки. Лекарите с радост се съгласиха, тях ги беше страх.

завръщане

Съни не беше мъртва. Беше 3-4 години преди да умре. Ние обаче я бяхме забравили и изведнъж се сетихме за нея, гушкахме я и заравяхме носове в ушите й. Сложихме купичката й на старото място, водичката, постелката, на която обичаше да спи в кухнята.
И пак беше нашето кученце.

друга аз

Напоследък спя при господин Грива и имам интересни наблюдения - например че някои пози предразполагат към сънища за архитектура, хахаха.
Всъщност спането е такова тайнство, че никакви записваници и съновници не мога да обяснят.

Тази сутрин попаднах в много странно пространство. Умът ми беше буден и ясно разсъждаваше. Даже можех да контролирам тялото си - отварях широко очи, но не се събуждах.

Първо сънувах, че държа ръцете на архитекта и лекичко ги целувам. Той също целуна моите. И после - ах, беше толкова силно! - докосна корема ми и някак отвори нов прозорец там. Преживяването беше толкова силно, че имах чувството, че нещо наистина ще ми стане и исках да се събудя, обаче не можех.

После имаше втори сън. Вървях в един зоопарк и гледах пилетата. Знаех, ама истински знаех, че съм работила там (той беше в Щатите), гледах пилетата и си спомнях колко много пъти съм ги хранила. Бях някакво друго аз. В съня си потърсих земната памет и с изненада установих, че в никакъв американски зоопарк не съм работила, дори не съм ходила точно в този. Но онова аз, което бях, знаеше.

тримата

Бяха трима. Влязоха и аз знаех, че това са хората, които обичам най-най-много на света. Не на този свят, а на всички светове, най-близките ми духове.

Първият беше Ераг. Така му се зарадвах! Прегърнах го силно.
Вторият беше момче, но не помня кое.
Трето беше едно момиче с къса кафява коса и огромни гърди, което не познавам в този живот. Когато я прегърнах, усетих любовта и бялата светлина в корема си. Световете бяха там - един водовъртеж, където се оставяш, не знаеш какво следва, но нищо не е страшно. Няма ум, който да ти казва неща. Това е мястото, където живееш наистина.

парализирана

В съня спях и четях книги. Преживявах ги, ставах техен герой и макар умът да оставаше отвън, аз бях там.

После Киро и Севи направиха с мен нещо. Казаха ми да си затворя очите и започнаха да ми разказват какво е да си парализиран. Като онази медитация в йогата - когато влизаш в подсъзнанието.
И аз наистина бях на количка, имах проблеми, нужда от линейка.
Страшно е да не можеш да ходиш, когато знаеш, че преди си можел.

edit: по повод книгите - съновникът казва "четеш ли книга насън, наяве ще се веселиш", хахахаха :-)

ераг се грижи за мен

Явно Ераг искаше да ми каже нещо за храната.
Водеше ме за ръка при разни хора - негови приятели и познати от целия свят, които ми разказваха личните си истории. Заведе ме даже при ей тази мацка. Стояхме в кухнята с нея и майка й и те ми споделиха за зеленчуците. Вече не помня, но си казвах брей.

А Ераг беше толкова добър и търпелив. Водеше ме и ме оставяше при прекрасните си приятели. Нищо не ми налагаше, само ме оставяше да слушам.

Беше клекнал, когато усетих колко много любов има в цялата работа. Неведох се да го прегърна и го целунах по челото.

имейл на свети валентин, хаха

От предната вечер: сънувах, че получавам имейл от пуерториканеца. Спомням си как бавно четях думите и пред очите ми изникваше самият той - как ги казва. Толкова негови думи! На английски, нали. Това много ме впечатли. Иначе писмото беше прекраасно! Мило и любовно.

В страхотно сладко състояние се събудих.
Вярвам, че той наистина ми е пратил нещо.

2

Сънувах, че съм в Ню Йорк за два дни. Ераг не беше там, но аз си знаех, че това е неговият град. Толкова много неща исках да видя и направя (да се кача на Empire State!), а времето ме притискаше. Всъщност само се мотаех и казвах, че няма никакво време за мотаене.

Сънувах и че са ми хакнали блога. Не този, а другия. Някой беше изтрил всичко и беше сложил снимки като моите, но с други хора. Не можех да повярвам, но не се натъжих. Аз не съм това, со което се описвам, казах си в съня.

hold me, thrill me, kiss me, kill me

Сънувах архитекта. Държахме се за ръце, той ме водеше при студентите. Не помня подробности, а усещането - ръцете му бяха топли и нежни.
Смешното е, че си спомянм колко бели бяха на пипане. :-)

а някой кара

Много често сънувам, че карам колело напоследък. Съновникът казва, че ще успея да завърша започнатото и че ще изпреваря конкурентите си в работата и бързо ще стигна целите си.
Забелязвам обаче, че това не е съвсем моето колело. Много е раздрънкано, скърцащо, малко страшно е да се кара даже.
(Което очевидно не ми пречи.)

чуване

Преди време ми се случи да вляза в друг свят чрез помирисването, а сега - чрез чуването.

Бях на някакъв концерт, а вокалите бяха двама. Гласовте им обаче не се връзваха. Не знаех защо, но затворих очи и се опитах да разбера.

тук съм

Иха, как обичам да спя през деня. Вчера го направих за първи път от доста време насам. :-)

Сънувах, че пушим и всичко става различно. Бяхме в малък град, всички останаха в къщата, а аз и Акси излязохме на разходка. Мястото беше толкова впечатляващо, като от книжките. Бях развълнувана, но тя не ме разбираше.
Прииска ми се да споделя с архитекта, но се сетих, че той остана в къщата. Влязох в един кръг на съзнанието - "Ах, колко много го обичам! И как искам да бъдем заедно! Ама колко съм лоша, той стои самичък, веднага отивам да го взема!"

И изведнъж го видях - стоеше на няколко метра от мен, прекрасен и сияещ. Някак разбрах, че беше проследил целия кръг на преживяването ми. Той знаеше.
Очите му ме погълнаха. "Тук съм", сякаш каза, "няма защо да ме търсиш, аз съм тук"

Прегърнахме се и телата ни изчезнаха. Изчезна идеята за нас, хората; за аз и той, Бистра и архитекта. Един космос ни се случи и ние бяхме там и ни нямаше. Целунах го по врата и той ме целуна по врата; това не беше просто целувка с устни, беше "ах, толкова много те обичам!"

Продължихме разходката и вече бяхме едно цяло, една чудна хармония.

на горния етаж

Земята ме ядоса, затова полетях. Първо лекичко нагоре, идеи над земята. После по-нависоко - кръжах безцелно около дърветата. Бяха толкова красиви! С нежни листенца, клонки, зелени, жълти, червени. Минавах покрай тях и ги милвах с пръсти - така ги обичах! Виждах цялата божествена красота, изразена с природа.
(nature vs. culture, снощи го прочетох)

Летях все нагоре и нагоре, земята ми ставаше все по-далечна. И после - после стигнах края на небето. Ударих се в тавана един вид. Докоснах го с пръсти - да, наистина беше таван. Намерих едно ъгълче като на стара сграда, където таванът не е ъгъл 90о, а има някакъв орнамент. Докоснах го и в този момент усетих всичко толкова съвършено. Любовта и разбирането ми ме отведе в друг свят. Като Алиса и заешката дупка, помислих си тогава. А всъщност Джак и бобеното стебло е по-подходящо сравнение. Качих се на горния етаж на света. :-)

Оказах се в един коридор. "Ююху! Качих се!", не спирах да се радвам. Имаше бели стени, шарени неща по рафтчетата и стълбички. Вървях, вървях и никого не срещах. Стигнах врата и директно излязох. Оказах се във филм. Тогава знаех кой е - стадиона от Първия епизод (дано не греша), където си правеха състезание. С всички миризми, герои, спомням си даже светлината.

Уплаших се, защото аз нямах право да бъда там. Явно бях мъж, защото видях своя брат-близнак, който, спомних си в съня, избяга от Земята преди години. Той ме видя и някак ме покри. Престорих се на него. Въпреки всичко, което се беше случило, ние пак бяхме отбор и се пазехме един друг.

четене

Снощи си легнах много късно след аадски дълъг приказен ден (намиг към всички замесени :-)). Тялото ми жадуваше за сън и някак много бързо ми се случи - то заспа, а умът остана буден.

Всъщност това е забавно, защото можеш да се наблюдаваш. Можеш да говориш насън, да се движиш, да отваряш очи без да се събуждаш. През цялото време в главата ми се въртеше една песен, забравих коя точно, но една от evergreen-ите.
И друго много забавно си спомням - четох насън. Така, както чета и наяве - бувквално влизам в текста. Думите престават да бъдат просто думи, те са вратичка към един друг свят.

~~~

Вчера пък сънувах, че съм в магазина, там са и Искър и архитекта. Подават ми една малка квадратна книжка и аз зачитам. Беше поема, писана специално за мен (но това го знаем само ние двамата). Четях и се обръщах към архитекта, който ми намигаше - беше я написал така, че само аз да разбера - някакви наши мили малки случици, разговори и метафори. Смеех се с цяло гърло и бях толкова щастлива.
Той също - спомням си очите му. :-)

съновник

Виждам, че има една постоянна бройка хора, които всеки ден проверяват писала ли съм тук, а аз все не го правя.

Вчера получих прекраасен dream kit - истинска писалка, хихи, колко вълнуващо, тефтерче с Ван Гог, където да записвам, и проверен съновник. :-)

Вчера с човека, който ми направи горния подарък, дълго мислихме за торти. (Приготвям нещо и deadline-ът е утре. :-)) Той каза, че сигурно цяла нощ ще сънува торти и това ме разсмя.

Да, обаче се случи на мен. :-)
Хрумна ми някаква гениална идея и в съня си казах, че непременно трябва да запомня. (за съжаление не :-))

идея велика ако ти хрумва в съня, значи трябва по-малко да занимаваш околните със собствените си проблеми и преживявания

(нацуп)