бързам за среща

Работех в една фирма с Теди. Беше като в училище - седяхме най-отзад и се забавлявахме безумно, смеехме се силно и си играехме. Появи се Орманова и каза, че не може така - на работа човек не може да се забавлява. У мен се надигна ярост, започнах да крещя, опитвайки се да й кажа колко много греши.

После излязох и карах колелото си. Бяха му откраднали кошницата и кормилото беше изкривено. Всъщност изглеждаше доста окаяно, но аз му се радвах, мило ми беше.
Карах по Черни връх, надолу към НДК, чудех се откъде да мина за да стигна Попа, завих надясно и се озовах в Южния парк. Закъснявах и карах като луда, прескачах стълбите и се провирах между кучетата, количките и рикшите.

Стигнах срещата. Господин Грива ме чакаше. Видя, че мъжът до нас пуши пура и му поиска една. Беше много нагло, както винаги, но този път не се ядосах, а даже самата аз си поисках една.
Запушихме. Той извади от джоба си едно пакетче, в което, струва ми се, имаше нещо като кабърчета. В съня знаех, че това пакетче символизира отношенията ни. Той каза, че цяла нощ го е гледал и е плакал.

Вероятно имаше да ми казва нещо важно, обаче мама влезе и ме събуди.

сив

Снощи сънувах Стефан Иванов. Налагаше се да прекараме известно време заедно и някак и двамата не бяхме във възторг. Лека-полека обаче открихме колко сме близки. Говорехме за всичко; откривахме, че сме чели, гледали и слушали едни и същи книги, филми, пиеси, хора, картини.
Разглеждах бележника му. На последната страница, поради липса на място вероятно, имаше много мънички рисунки, схеми и диалогчета. Толкова ми стана мил. :-)

полусън

Има едно особено състояние, в което изпадам, когато не мога да заспя, а знам, че ще стана рано. Някаква трескавост и гальовност в същото време. Не се отпускам да спя, тялото ми е някак нащрек и очаква будилник.

Ах, толкова много преживявания имах днес. Срещнах се със същества, които може би бяха хора, а може би не бяха. По някакви нови за мен канали ни течеше общуването. В един момент имаше пълна хармония между нас - знаех защо и как е всичко, осъзнавах системата и се мъчех да я преведа и на мозъка.

Очевидно не се получи, защото сега пак сричам и се опитвам да изкажа с думи преживяване, което не се оставя да бъде пъхнато в обикновения език.

радиото сутрин

Трябва да престана да нагласям радиото да ме буди. В сутрешните ми сънища присъства една горчилка, едно малко черно зрънце на тъга.

Днес сънувах, че си имаме ново кученце. Малко кафяво сетерче. Гледах го от бебе и то спеше на коленете ми. Миришеше на мляко и беше толкова меко и хубавко.
Обичах го.

по средата на пътя

От известно време всяка сутрин ме буди радиото. Дарик - повече приказки и по-малко музика. Или може би просто аз хващам сутрешния блок, не знам.
Разбира се, не ставам веднага. Слушам в просъница.

Сънищата ми се промениха - станаха политически.

Тази сутрин например говореха как в София от еди-колко-си-години не е направен нито един нов парк. Как няма зеленина, за каква екология се говори толкова, след като най-елементарното липсва.
Вървяхме по някакви кални пътища, беше зима. Стигнахме един прав участък, навсякъде имаше военни, които излъчваха омраза.
"Ако вървиш точно по средата на пътя", каза ми архитекта, "те ще разберат коя си. Ще видят, че не се страхуваш и ще ти направят път."

Точно така и стана.
(нещо по-дълбоко имаше в тоя сън, ние срещу лошите, ама не помня)

заедност по телефона

Беше сутрин, току-що бях станала. Още не се бях облякла, носех синьо потниче и бикини. Приказвахме си около леглото с хората в стаята.

Телефонът звънна и аз така се зарадвах - беше архитекта.
Повиших щастливо глас - "здрасти, как си?", но той говореше тихо. Беше тъжен.

Отдръпнах се от другите. Направих няколко бавни крачки и седнах със свити към мен крака на килимчето до дивана в ъгъла. Сякаш се скрих от света. Усещах учудените погледи на другите в стаята - защо ли така се бях отделила и бях помръкнала?

- Какво правиш?
- Гледам телевизия вкъщи. (ах, толкова беше тъжен)
- И какво има?
- Ами искам да си бъда вкъщи.
- Какво ти се прави? (исках да кажа нещо, да направя нещо, за да променя нещата. или поне начина, по който се чувства)
- Искам да си бъда вкъщи и да гледам телевизия.

Помълчахме. Ох, толкова беше тъжно. В главата ми се блъскаше въпросът "какво, какво да направя, какво да кажа?", чувствах се като лекарство, което изведнъж е престанало да действа. И всички са учудени и разочаровани.

Той започна да плаче. Тихичко и неутешимо.
Заплаках и аз.

Известно време стоях в ъгъла без да виждам нищо, можех само да плача. Аз бях мъката. Вероятно и при него беше така.
Нищо не си казвахме, просто бяхме заедно.
След известно време той затвори.

сън от вчера

Аз съществувах, но сякаш живеех себе си през очите на архитекта. И в същото време имах и собствено съзнание, което виждаше нещата отвъд.
Вървях боса през една гора. Беше есен и килимът от листа нежно галеше краката ми. Беше топло и сухо. Вървях и се чувствах като в приказка.
"Ах, колко се радвам", помислих си, "че архитекта ме е измислил толкова хубава!"

много

Ай, колко много сънувах снощи и въобще тия дни. Сутрин обаче забравям да пиша. Лош навик.

Много Милена напоследък.

стоте процента

Имах снощи някакъв нагледен урок за любовта. Конкретният пример беше любовта между мъж и жена, може би защото знам от Яна, че задачата ми в този живот е да се отворя към другия.

Когато обичаш някого, ама много го обичаш, 90%, и когато и той много те обича, но пак 90%, всичко има някаква рамка. И все някога ще свърши. Ще ви опустеят сърцата в даден момент.

100те % се стигат с доверие, обясни ми съня. С преминаване на човешката граница на аз и ти.
Тогава идва цялото. Вечността. Божественото.

ерааг!

Вчера сънувах Ераг. Толкова прекрасен сън беше. Прегръщахе се и се въртяхме, правихме кълба напред и назад, толкова любов имаше, толкова, толкова любов. :-)

грр, трябваше вчера да пиша, сега всичко съм забравила :-(

архитекта сменя професията си

Сънувах, че архитекта е лекар. И много пътува, затова не се обажда.
Спомням си как пред очите ми спаси едно дете и получи награда за това, че е по-висока категория - всички най-добри хора на света получават такава.

умът чакаше отвън

Снощи, преди да си легна, имаше спонтанна йога.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.

Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.

Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.

Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.

И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?

В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.

Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.

Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.

Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.

аз ли съм или не съм

Снощи сънувах пуерториканеца. Той твърдеше, че това, което виждам, не е той, а аз го убеждавах в обратното. Скарахме се ужасно.
А защо спорех, като, сега се сещам, че наистина нямах усещането, че това е той?

аз

В йогата има една практика, чиято цел е да видиш себе си отстрани.
Снощи направих това насън.

мъж

Сънувах че съм мъж. Бях мъж, държах се и мислех като мъж.
Което идва да каже, че полът е доста условно понятие.

детски смях

Историята беше свързана с ръцете ми, по които имаше знаци - точно по средата на дланите по четири точки една над друга. И това беше свързано с лапите на някакъв лъв, който преследвахме и се опитвахме да снимаме.

С Теди закъснявахме за час по литература. Влетяхме и застанахме до вратата. Шаламанова ни погледна много лошо - "Ще се оправдавате ли?"
Теди понечи да каже не, но аз взех думата.
"Да, госпожо, ще ви разкажа!"

Явно обаче много искрено го направих, защото Шаламанова скочи от стола и започна да се смее по детски и да се чуди къде да си сложи ръцете от детска свенливост.
Оттам и аз започнах да се смея и беше толкова хуубаво. :-)

болка

Снощи отново ми се случи.
А всъщност, сетих се в просъница, случвало ми се е толкова много пъти, че съм престанала да му обръщам внимание.

Спя си и изведнъж се сепвам и се събуждам. Сърцето ми бие толкова силно, че ме боли. И чувствам някакво стягане в гърдите. И се дразня, защото не мога отново да се отпусна и да заспя.

"българки ли сте?"

С Милена се разхождахме в някакъв увеселителен парк. Приказвахме си нещо и изведнъж пичът до нас ни погледна усмихнато и попита: "Българки ли сте?"
Имаше прекрасна тъмна кожа и зелени очи, много зелени. Представи се, казваше се Явор, и тримата продължихме напред. Българският му беше ужасен, правилен граматически, но звучеше много зле. С мъка разбирах какво казва. Поисках да му кажа нещо, да попитам ли, да отговоря ли, не знам, но най-естественото нещо, което ми дойде, не беше да отворя устата си, а да подуша рамото му. Беше толкова удобно, точно на нивото на носа ми, той ми вървеше от лявата страна.

Изведнъж потънах в аромата му.
Не знам как да разкажа случилото се, но беше прекрасно - общувах с него само чрез носа си.

не ме обича вече

В Орландо две вечери поред спах сама в легло за двама. Това малко ме натъжи. (И размечта за нежната му кожа.)

Снощи сънувах, че с пуерториканеца сме в колта му. Приближих се към него, за да го целуна, но той не се наведе към мен. Погледнах го в очите и осъзнах, че той вече не ме обича.

смях с ераг

Хихи, сънувах толкова хубав ден с Ераг.
Прегръщахме се и се смеехме, гледахме се в очите и избухвахме в смях, докосвахме се и бяхме най-близките хора на света. Разказваше ми какви смешни грешки е правел, докато е учел френски и въпреки че в будния живот аз френски не знам, в съня явно знаех, защото схващах шегите и се залиивахме от смях.
А той беше толкова хуубав! :-)

през тялото

Преди няколко дни сънувах, че майката на Милена ми говори без думи, обръща се към мен и ми казва нещо само чрез тялото си. Сподели някои от страховете си, малко от неодобрението си към мен, а накрая каза, че е жадна.
От разстояние тялото ми й предаде вода.

толкова голямо

Преди няколко дни сънувах нещо голямо.
Имах цялата случка на лента със снимки, нещо като архив на спомените. Влязох вътре и се върнах в случката.

Бяхме група към 6-7 души, аз и една мацка, която сънувах наскоро, но не познавам в будния си живот. Те говореха за нещо, за което ние нямахме никаква представа.
Изведнъж - аааа! - разбрахме! Крещяхме с пълно гърло, телата ни се тресяха от изумление, това нещо беше огроомно, а единственото, което умът можеше да направи, е да регистрира - да, голямо е и е много важно.

Включихме се към групата и заедно продължихме търсенето.
(защото май за търсене ставаше въпрос)

прегръдки

Дали защото вчер писах за най-прекрасната прегръдка в живота ми, или има нещо друго, но снощи сънувах, че прегръщам няколко души, за да видя какво ще стане.

С Васока нищо не се случи, даже беше малко конфузно.

Прегърнах архитекта. И се случи нещо невероятно - над нас се появиха някакви цифри, сложни уравнения, които описват перфектната ни връзка на земята точно сега.

когато умът дойде с мен

Днес станахме много рано, цялото семейство се натоварихме в колата и отидохме до университета на Милена. Спах през целия път и когато се върнахме, с голям кеф се сгуших между възглавниците.
Заспах почти веднага, но това не беше точно заспиване.
Беше като онзи път.

Умът ми не заспа.
Изведнъж се озовах в някаква стая. Отново бях като сляпа, но не беше точно слепота. Сякаш виждах чрез въображението си. Иначе само чувах. И пак много се уплаших. Едно куче стоеше и ме гледаше.
"Махай се", казах. Повиках Съни, наскоро я сънувах, но не успяхме да се видим истински.
Този път не дойде, явно не може така лесно да си управлявам сънищата.

Местех се от стая в стая, някакви офиси, кучета, криех се като престъпник, по едно време видях малка принцеса от приказка и я повиках с поглед.

После не помня, умът ми е заспал.

книгата

Преди няколко дни сънувах, че господин Грива е написал книга за наша връзка. Странно, обаче не исках да я прочета.

море

Много сънища снощи, спомнях си ги ясно, когато се събудих.

Имаше един, който помня и сега - исках да пътувам. Купих си билет до морето. Нямах пари за връщане, но това никак не ме тревожеше и нямаше никакво значение. Бяхме със Севи, тя е моето водно другарче. Плувахме много, имаше силно вълнение. Водата ни заливаше, повличаше, давеше и дърпаше навътре. Успяхме да излезем и застанахме на брега да гледаме. По едно време съвсем близо до нас се отвори една дупка, точно като дупка на канал и морето изтече там.

обличането в думи

Много неща сънувах снощи и си спомням как докато часовникът звънеше, си помислих: "Ох, трябва да запомня всичко!" и в главата ми се появиха нещо като чекмеджета, където имаше неща (сънища), които трябваше да облека в думи. И взимах думи и ги обличах, бяха някакви безсмислени изречения, но това нямаше никакво значение.

отвътре

Ах, снощи се случи нещо невероятно! :-)
Бяхме у Васко и аз осъзнавах тялото си. What can you soften беше положението.

Изведнъж изпитах невероятното желание да застана в една конкретна асана, към която нямах нищо специално. Даже не помня някога да съм я правила.

Е, направих я и влязох в някакво друго съзнание.
Първо осъзнах всеки дискомфорт, всяка нередност и те просто изчезнаха.
Влязох в тялото. Отвътре. Забравих външните очертания и това, което на практика знам. Бях вътре. Усещането е съвсем различно и все пак безкрайно познато. Защото явно се случва всяка вечер, когато заспивам.

То не беше точно заспиване даже.
Изведнъж влязох някъде, не знам дали да го наричам сън. Чух някакви звуци и осъзнах, че вече не съм в стаята на Васко. Уплаших се. Много се уплаших.
Бях като сляпа, всичко беше черно и аз само чувах.

После, не знам колко време е минало, изведнъж тялото ми подскочи. Излязох от асаната и се събудих.
Огледах се. Васко и Севи спяха. Тихо се обух и си отидох вкъщи.

Заспах по същия начин - някак отвътре.

спане в автобус

Не мога да повярвам, че не съм пислата тук вече цял месец! А междувременно много сънувам, но малко си спомням. :-)

Днес, на връщане от Сърбия, много пъти спах в автобуса. И всеки път сънувах. И понеже бях до прозореца и най-доброто, което можех да направя, е да се облегна на стъклото, почувствах го така, все едно извивам тяло, за да вляза в съня.
И всеки път се получаваше. :-)

първи сън от Бела речка

Стояхме с някого на един балкон. Бяхме опряли коремите си на парапета. Наведохме се и фактически телата ни висяха наполовина. Каза ми да се опитам да заспя в тази поза.
"Защо?", попитах.
"За да може, като се събудиш, наполовина висяща и с реален риск да паднеш, да осъзнаеш, че всичко това е само сън. И никога повече да не се страхуваш от каквото и да било."

Не помня дали се получи, но, като се събудих, осъзнах, че в съня си не се сетих, че аз всъщност сънувам.
Сънища в сънищата и подозирам, че този живот, който наричам истински, всъщност отново е сън. Тази мисъл ме гложди вече няколко месеца.

back in school

Върнах се в училище.
Но не в моето, а чуждите спомени за това, което е било училището. В спомените, които си мисля, че Ива Гигова има за 15-то. (а това може въобще да не е така)

молове

Този е от преди няколко дни:
Срещу нас строяха нов мол и го обединяваха с предишния, получи се една огроомна лъскава отвратителна сграда. Само бетон, не бяха посадили нито едно дръвче, никъде нямаше тревичка и цветенца.
Стояхме отпред с не помня кого и си говорехме за екология. Аз плачех с глас. Толкова ми беше тъжно, че хората са толкова глупави, че не мислят дори 5 години напред.
Плачех неутешимо, спомням си единствено мъката.

големи неща

Беше нещо много голямо - сънувах си обикновен сън и изведнъж усетих как се издигам над него, един тънък слой, все едно отлепях лепенка - и се качих едно ниво нагоре, където сънищата са голямото живеене.
В съня си осъзнах, че няма да мога да запомня нищо, да го донеса обратно в ума си, но това беше окей. Надявам се това, което преживях, да е останало у мен.

Иначе в обикновения сън имаше театъра, Васил Михайлов, Иван Бърнев, господин Грива, магазин за бански, море, колела.
Всъщност, като се замисля, много осъзнато сънувах. Знаех кои неща са модели и кои често идват при мен (или аз отивам при тях), кое защо ми се върти от толкова време и с каква цел.

кухи

Не знам как, но реших да се обадя на господин Грива. Е, не чак да се обадя. Пуснах му есемес "здрасти".

След малко той се обади. Разговорът вървеше много, много трудно. Задавах му тъпи въпроси ("Какво става с организацията?", "Как върви ученето?", etc), той дълго мълчеше преди да измънка някое и друго "Добре" или "Всичко е окей".
Представих си го как стои и гледа през прозореца и си мисли за нещо и му трябва време, докато думите ми стигнат до него.
"Какво прави Страхил?", попитах. Много, много дълга пауза. "Абе, господин Грива, що не си ебеш майката?!", ядосах се и затворих.

След малко получих два есемеса.
Отне ми доста време докато ги осмисля. Главата ми пулсираше, четях думите, но не можех да вържа смисъла. Някакви вълни ме заливаха и не можех да дишам.
"Страхил е мъртъв", прочетох. "Покривът на някаква сграда е паднал върху него. Съпругата му е в шок и иска да съди Общината."
Просто стоях и не можех да повярвам, че това се случва.

После господин Грива се появи. Не каза нищо, просто дойде и ме прегърна.
Никога не се бяхме прегръщали така. Толкова силно. Без капчица сексуалност.
Имах усещането, че и двамата отвътре сме кухи и всеки се стреми да влезе в гърдите на другия, за да станем отново пълни.

едно

Сънувах някакви хора и осъзнавах, че това съм все аз. И тогава ми хрумна, че всички хора, които си мисля, че познавам, които си мисля, че съществуват, ги няма. Всички сме едно в хиляди версии. Все аз.

"не плачи"

Георги ме прегръщаше: "Не плачи, не плачи!"
"Ама аз не плача!"
"Не, недей да плачеш", играеше го утешител, а нямаше причина.
Ядосах се.

Съни се завръща от света на мъртвите

Съни се върна. Стоеше тихичко и някак самотно и гледаше през прозореца. По едно време я погледнах - беше си нахлупила кофа на главата.
"Съни, искаш ли да те изведа? Откога не съм те извеждала... защо всъщност? Аа, ти беше мъртва! Съни, хайде да ходим навън, забравила съм го това усещане."

Излязохме и беше толкова хубаво, настроението й се върна, тичаше като луда нагоре-надолу... Съседи ни спираха да я поздравят: "Добре дошла!", а тя се смееше. :-)

мацката му

Сънувах, че си приказвам с господин Грива и го питам как е мацката му. Боже, все едно наистина си говорехме - много характерни неща, едно такова леко хапливо, леко пренебрежително отношение, но весело и добродушно в същото време, малко срамежливо и криещо се, стил "не е твоя работа пък".

Извади албум със снимки - бяха толкова шарени, той, Страхил, някакви хора, които не познавам. Весели снимки, много смях, бяха от всякакви места, много държави. Учудих се: "Толкова много ли сте пътували?"
Все едно не се бяхме виждали години, но по някакъв начин той ми показваше миналото си.

"Коя е мацката ти?", попитах.
Той се дърпаше, "Няма да ти кажа".

После ми показа една мулатка с къса къдрава коса. Говореше на микрофон пред огромна аудитория.
Господин Грива ме хвана за ръка и някак ме вкара в снимката, все едно беше прозорец към друг свят и ние влязохме в залата. То не беше зала, де. На открито беше, на слънчице и въздух.
Мацката беше от северна Африка (не беше руския, каквато, доколкото знам, всъщност е) и говореше на френски. Беше отличничката на випуска или нещо такова и държеше благодарствена реч.
Много жълто беше всичко и навсякъде имаше мънички червени знаменца.

Огледах се, но господи Грива беше изчезнал.
И нищо, просто си стоях на слънчице и я гледах, беше много хубава и много умна, с черни живи очи.

явно на някои неща им трябват два пъти

Преживях отново един свой сън - на море сме, тримата със Светли и Съни. Тя е малко кученце и се учи да плува. Возим се в лодка и Светли ни показва как плуват китовете.
Върнах се в този сън, за да узная, че момичето, което предишния път не познавах, което чакаше някого самичко на плажа в едно бунгало, момичето, което плачеше и лепеше снимки на хората, които познава, е Яница от театъра.

нищо особено

Пак сънувах господин Грива. Вървяхме и си приказвахме за някакви малки неща.
Нищо особено, но се радвам, че се виждаме насън. :-)

разговори

Със Севи излязохме от театъра и отвън срещнахме Миленчето и Роси от стария клас. Заприказвахме се и след малко Севи ми се обади (дори не бях забелязала, че я няма): "Бисе, утре ставам рано, затова отивам вкъщи да спя."

Разпитвах Миленчето за сватбата, тя не отговаряш с много голяма охота, но все пак измъкнах някакво инфо.
"Сега ти го играеш кифлата, която после ще разказва на всички, нали?", попита ме направо. Засмях се и признах, че точно такъв е случаят.

И още неща си говорихме, но не помня.
Във всеки случай нямам чувството, че това беше сън.

пътувам/ дълъг път пред мен

Благодарение на съня си разбрах колко много съм пътувала с господин Грива.
Не знам кога е било, насън или в минали животи, пък и какво значение има? Случвало се и очевидно пак ще се случва, което е толкова хубаво! :-)

снима ми се

Заваля силен дъжд, забравих книгите си навън и всичко се намокри. Носех хилки за федърбал, щеки и още нещо, много спорт в ръцете ми. Тези неща също се намокриха.
После излязох да си ги прибера зад блока, беше тоолкова красиво, пролетно и слънчево! Прииска ми се да снимам. :-)

нежни целувки

Сънувах, че с господин Грива пак се виждаме, аз му отидох на гости в някаква огроомна светла къща, там бяха майка му и баща му и една купчина племенници.
Влязохме в една стая, той се излегна, а аз седнах на корема му и започнахме да се целуваме толкова нежно, да си хапем раменете. Много беше хубаво. :-)

После пак трябваше да се видим, но той не дойде, защото вече беше с неговата Милена (която май се казва Надя всъщност). В съня тя се оказа илюстраторка и спечели някаква награда, имаше пресконференции, интервюта, ала-бала. Със Светли стояхме вкъщи и гледахме по телевизията, но мацката така и не се появи, на всички въпроси отговаряше господин Грива, но беше толкова различен от това, което помня.
"С този ли си била?", попита Светли.
"Не точно", отвърнах.

сън в съня

Снощи сънувах нещо, което ми направи голямо впечетление, но се срамувах да напиша. Тази вечер пък осъзнах, че наистина е важно, затова не бива да се срамувам.
Малко е като този сън, пак със събуждане в съня.

Спя си снощи и сънувам, че сънувам секс. Събуждам се и виждам много хора около мен, стоят и ме гледат. Сещайки се, че съм сънувала секс, започвам да се притеснявам и да се срамувам, че евентуално може да съм издавала някакви звуци или съм си говорила насън някакви работи. Започвам да се срамувам и се крия зад една книга или направо с двете ръце.
(в съня си се събуждах няколко пъти!)

И сега така ми се стори, все едно и този живот, който уж живея сега, може да е нечий сън. Сънища в сънищата.

развод

Георги от театъра стоеше пред вратата на адвоката и изглеждаше съкрушен. Попитах го какво става. Каза, че подготвя документите за развода. Опитваше се да скрие сълзите си, но не можеше.

Помислих си колко ли тъжно е да се разведеш с някого.

напускам Земята

Предната вечер сънувах най-големия сън от много време насам. За огромно съжаление обаче вече позабравих почти всичко. Но в най-общи линии разбрах няколко хубави неща.

Разхождах се сред някакви петролни кладенци, черни, гадни. Стоях с някого пред един прозорец и гледах света - всичко беше в дим, заводи, индустрия, ужас.
"Вгледай се по-добре", каза.
Опитах и нищо. Опитах отново и пак нищо. Лека-полека погледът ми започна да се избистря и започнах да виждам отвъд видимото. Светът не съществуваше, имаше само хубава розова мъгла.
"Това е", каза. "Сега ела с мен."

Качихме се на някакъв самолет и аз погледнах към пътниците - там бяха всички, които познавам, седяха и ми се усмихваха. Осъзнах, че всички тези хора са уроците в живота ми, че това е причината да ги познаваме - че мога да се уча от тях.

сладолед

Сънувах, че ям сладолед. Огромна картонена кофичка, която после можеш също да схрускаш, ако искаш (аз не направих така обаче).

Както и да е, беше много вкусно и когато се събудих, в устата ми наистина имаше вкус на млечен сладолед!

много

Снощи за първи път спах с Радостин и сънувах сто неща. Толкова реални и хубави. За съжаление обаче забравих повечето.

Имаше един - сън в съня.
Сънувам, че спя и сънувам как се събуждам. Със слънце, целувка и една котка, която ме настъпва. Събуждам се точно така и се сещам, че това съм сънувала и си викам ебаси.

Истинското събуждане обаче нямаше нищо общо. Може би защото бяха много събуждания, докато накрая станах само защото ми омръзна да лежа.

животните в музея

Леля Цвета ме заведе в един музей, където двете сме ходили (в света насън) и друг път.
Огромен срашен музей с препарирани бизони във всички зали. Стисках я силно за ръката и гледах само в пода, усещах как страхът ме обгражда от всички страни и само ако го погледна, ще ме сграбчи. "Нали помниш, че най-много се страхувам от препарирани животни?", попитах я.
Май осъзнах защо - защото се чувствам тоолкова малка и несигурна. (Но това е тъпа причина.)

note ot self

Вчера сънувах, че в един магазин виждам колело - дамско, с тънки гуми, калници и кошкичка. Продавачът ме убеждаваше колко хубаво било, точно каквото съм търсела. Аз обаче си бях наумила да си взема моето от онзи дядо на Васил Априлов 9.
"Нищо, покарай го малко", каза продавачът и аз се съгласих и добре, че го направих. Разбрах някои много важни неща за колелото, което наистина ще си купя до няколко месеца:

1. дръжките на кормилото не бива да са твърде раздалечени
2. седалката не бива да е широка
3. задължително трябва лесно да стъпвам на земята

griva is calling

Георги от театъра ме викна да ми покаже каква е другата му работа. Нещо като зоопарк с много животни. Той разнасяше храната и чистеше лайната. Прати ме в една клетка, за да доведа най-лудата маймуна. По това време телефонът ми звънна - "griva is calling", изписа се на екранчето.
"Бистра, трябва да си направим среща, за да видим какво ще правим. Ще се разделяме ли, няма ли да се разделяме, просто трябва да обсъдим и да се знае. Не може така."

Излязох от това място и тръгнах по един път, където беше станала верижна катастрофа. Повече от 30 коли една зад друга, почти всички кабриолети, всички бяха мъртви. Имаше много бебета, застинали в неествествени пози. Мъртъвци, мъртъвци, аз минавах, гледах ги, но не чувствах нищо.
Стигнах една църква и срещнах Страхил. Отвътре излязоха двамата младоженци, потресени от гледката, "не можем да се оженим тук, елате с нас", казаха. Тръгнаме след тях и стигнахме една голяма зала, където седяха свещеник, младоженците и една баба. Точно отсреща пък имаше един мъж, който държеше едно чело като цигулка и свиреше.
"Това са най-близките ни приятели, нашите кумове", представиха ни.
Страхил ме хвана и започнахме да танцуваме, не знаех стъпките, но той ме водеше и беше хубаво. Тогава господин Грива влезе и се опитахме да танцуваме тримата, обаче не се получи и Страхил ни остави.
"Бистра, искам довечера да си много красива. Ела у нас с черна рокля и високи обувки, направи си прическа. Ела и ще правим най-хубавия секс."
"Не мога да правя секс, лекарката ми забрани", обясних.

Дали той се ядоса, дали се засмя, дали ме изостави, дали ме целуна, дали въобще ме чу, дали му пукаше?
Не знам, не си спомням.

той е баща

Снощи сънувах, че господин Грива започва работа в някакъв голям магазин (нещо като mall, но това в никакъв случай не е думата), където работи и Васко (пак в Капаска).
Бях изумена как така той ще става прост продавач, но един ден го видях да говори с една колежка на Васко, оказа се, че това е жената, с която се е разделил преди еди-колко-си-месеца и че той е баща на детето й и сега просто иска пак да се съберат и иска да бъде близо до нея.

сънища в колата

Снощи спахме в Солун в колата на г-н Грива.
На два пъти заспивах и и двата пъти го сънувах.

Спомням си само единия сън - аз го викнах, за да му покажа нещо много красиво - огромно стъкло, на което може да се рисува. Ама с такъв ентусиазъм и радост му го показах, а той така грубо каза каква била тая глупост, пак съм му пречела, ала-бала.

Той си тръгна, а аз почувствах такъв гняв, толкова несправедливо и нагло се държеше!

"Да ти еба майката!", изкрещях. "Наистина искам да ти еба майката!"

в ресторант

С Васко и Севи бяхме в един ресторант и аз толкова силно крещях, че хората от другите маси започнаха да ми правят забележка. Ядосах се и се обърнах нахално.
На съседната маса седеше господин Грива и няколко секунди двамата просто стояхме и се гледахме изумено. Никой не беше познал другия, той се беше подстригал и въобще не беше такъв, какъвто го помнех.

той тихо ме е гушкал

Сънувах, че съм болна и спя.
После се оказа, че господин Грива тихичко е дошъл при мен, тихичко, за да не ме събуди, взел ме е на ръце и ме е държал докато неговите ръце не са посинели от умора.

той е всеки мъж

Снощи спахме у Страхил и аз сънувах, че се готвя да правя секс с друг мъж.
Като саундтрак в главата ми звучаха думите на Страхил, които каза преди няколко дни: "Здравко, Бистра никога няма да ти изневери."
И явно в съня, въпреки че се чудех на себе си, това не беше толкова немислимо.
Докато не осъзнах, че това всъщност си е Здравко.

татуировките на ангела

Бях на работа в театъра, имаше премиера. Когато затворихме вратите, всички, включително и Гинчето, влязоха долу в салона, за да гледат.
Аз не исках, но седнах отзад с другите.
Нищо не виждах, затова попитах дали мога да се кача горе на балкона.

Взех фенера и влязох.
Представлението още не беше започнало, хората стояха прави. Видях едно много, много хубаво момче, което ми беше познато от някъде, не можех да се сетя откъде, но все пак отидох да го заговоря.
"Аз съм от обслуждащия персонал", казах, защото той погледна сакото ми и повдигна вежди.

Приказвахме си това-онова и аз изведнъж осъзнах, че това е Златчо!

Представлението все още не започваше. Хората стояха прави.

Може би тук е време да спомена какво представляваше сцената - пиесата се казваше "Хотел" или нещо такова и декорите представляваха 3-4-етажен хотел, където се бяха качили всички актьори, отпред пък имаше истински басейн (с вода).

Изведнъж на сцената се появи един ангел. С бяла блузка, черна пола и големи крила. Това беше Теди.

Златчо се смееше от сърце - "Аа, значи затова тя толкова настояваше да дойда и да гледам!"
Аз също не знаех, че Теди играе там и се смеех. :-)

Тя се раходи малко, скочи в басейна и доплува до нас.
"Теди, ти си актриса и ангел! Как така?", засипахме я с въпроси.

После тя си свали блузата и се обърна с гръб. На дясното й рамо имаше цветна татуировка - зелена глава на някакво създание (нещо като извънземно?) и до него бялата качулка с лице на човек, която е свалило.
Видях какво е имала предвид и ми стана хубаво, "Ама завинаги ли ще я носиш?", попитах. "Истинка ли е?"
"Да, истинска е. А сега вижте това.", каза и се обърна. На предната страна на рамото й имаше кафяво кръгло нещо, някакви чертички вътре, неразгадаема рисунка. "Това е лицето на човека, когото обичам най-много на света. Но може да се види кой е това всъщност само под определен ъгъл."
Отидох малко встрани и започнах да се смея, смея, смея, радвам и крещя от щастие.

На ръката й беше лицето на Златчо. :-)

Harry Potter, follow me!

Сънувах, че чета третия Хари Потър. Че го чета много, много дълго и му отделям внимание.
Накрая го затворих, вече прочетен, и осъзнах, че въобще нямам идея какво става в тази книга.
Че през цялото време само съм гледала буквичките.
Почувствах се предадена.

кариес

Много сънища напоследък, но не ги помня.
И много преживявания имам в полусън, когато спя с господин Грива. (И той също има, толкова е хубав, когато си приказва нещо, когато диша странно или нещо такова :-))

Снощи сънувах, че съм в кабинета на Страхил, а господин Грива и майката на Страхил (която всъщност е зъболекарка) ме чакат долу. Бързахме, но аз исках набързо да си проверя зъбите. Имаше един мъж с бяла престилка, който ми разгледа устата и аз някакси също виждах вътре.
"Имаш кариес", каза. "Искаш ли да го скъся?"
"Ъхъ", отговорих без да бъда много сигурна какво точно има предвид.

Той взе инструмента и бръкна вътре в кариеса. Видях, че извади нещо черно, което имаше тооолкова ужасен вкус, метален и тежък.

"Боже, трябва спешно да си направя пломба", помислих си.