Намерих и прочетох дневника на Васко, който си е водил през годините, когато. И така - за един сън време - влязох в неговия свят. Ужасно ми натежа всичко това - да разбера, че той никак не си е давал сметка; че е плувал само на повърхността; че е бил малко дете в тяло на възрастен, а правилата на възрастните са други.
Не е осъзнавал просто.
В написаното не открих веселбата, блясъка, смеха и всичко, което обичахме да правим заедно. Една тягостна празнота имаше. Празнота на съществуването.
Безкрайно потисната се събудих.
събота, май 23, 2009
понеделник, май 18, 2009
моето лично кино
Сетихме се днес внезапно как онази сутрин, тъкмо като се бяхме унесли, и аз започнах да се смея! Ама с пълно гърло! Въздух не мога да си поема!
"Какво има?", попита сънено и малко стреснато.
"Ааахахаха! Мили, ако знаеш само колко смешен сън сънувах!"
Та днес ми вика, че като съм сънувала, все едно съм гледала филми (щото всяка сутрин по нещо разказвам, при това с големи подробности). Онази вечер давали комедия. Понякога драми, друг път ужаси, разплакана съм се събуждала и трябвало да ме успокоява. Понякога екшъни и често фентъзита. (Е понякога пък духовни сънища, за които рядко говоря и за които знам, че били истина, ха.)
Но иначе - да - като след кино се чувствам понякога. Преди няколко дни егати странния сън сънувах и накрая стана толкова страшно - без никаква връзка с предишното - подът стана от вода и една огромна риба отдолу се опитваше да ме изяде. Насън се чудех откъде пък се взе това и изведнъж се оказа, че всичко досега било пиеса, в която играя. Завесата се спусна, почти нямах време да се опомня и трябваше да изляза да се поклоня. Ръкопляска ми една тълпа. Кои ли бяха тия хора и наистина ли са видяли какво сънувах?
"Какво има?", попита сънено и малко стреснато.
"Ааахахаха! Мили, ако знаеш само колко смешен сън сънувах!"
Та днес ми вика, че като съм сънувала, все едно съм гледала филми (щото всяка сутрин по нещо разказвам, при това с големи подробности). Онази вечер давали комедия. Понякога драми, друг път ужаси, разплакана съм се събуждала и трябвало да ме успокоява. Понякога екшъни и често фентъзита. (Е понякога пък духовни сънища, за които рядко говоря и за които знам, че били истина, ха.)
Но иначе - да - като след кино се чувствам понякога. Преди няколко дни егати странния сън сънувах и накрая стана толкова страшно - без никаква връзка с предишното - подът стана от вода и една огромна риба отдолу се опитваше да ме изяде. Насън се чудех откъде пък се взе това и изведнъж се оказа, че всичко досега било пиеса, в която играя. Завесата се спусна, почти нямах време да се опомня и трябваше да изляза да се поклоня. Ръкопляска ми една тълпа. Кои ли бяха тия хора и наистина ли са видяли какво сънувах?
петък, април 17, 2009
сватбата на севи и васко
Севи и Васко се ожениха. Аз бях кумата. Кум нямаше.
Намирахме се в една голяма зала с вид на стар киносалон. Тримата седнахме на втория ред. Аз бях откъм пътеката, но скоро се развиках, защото защото Васко седна до мене, а трябваше Севи да е посредата, защото а) така повеляваха традициите и б) аз не исках да имам нищо общо с него.
Те не се обичаха. Не се желаеха като съпрузи. Женеха се, защото имаха привързаност и задължения един към друг - по някаква причина трябваше да бъдат заедно, за да може Севи да му помага. А той беше ужасен. Не заслужаваше нищо от това, което тя му даваше. Глупава жертва; още повече - напълно безсмислена.
Двамата отидоха отпред да се венчаят, а аз останах на мястото си. Огледах ги хубаво - той беше малко над 35 и изглеждаше смачкан, беше напълнял и на лицето си имаше голям белег - дълга грозна резка на дясната буза; беше се появила покрай нашите събития и тримата го знаехме. Белегът беше там, за да напомня и нямаше как да се изтрие. Както и другото.
Севи пък беше още по-млада, отколкото е сега - малко, бяло и красиво дете на около 17. Беше съсредоточена и не виждаше другите около себе си, сякаш беше в друго измерение и тотално отдадена на своята истина. Надяваше се, че постъпва правилно, но сякаш решението й беше наложено отвън.
Когато се венчаха, двамата дори не се целунаха. Те не се обичаха като мъж и жена. Не изглежда и да се обичаха изобщо. Севи го прегърна нежно, но и малко набързо и въздъхна "Васе..."
Сякаш изпитваше облекчение, че са направили това, от което и двамата са се страхували, и че вече няма връщане назад. Не беше сигурна, че решението е правилно, просто се радваше, че чуденето е свършило, но заедно с това осъзнаваше, че предстоят още много, много трудности и още толкова чудене.
После излязоха сред гостите. В цялата зала се усещаше недоволство към Васко, сякаш всички го виняха и никой не го разбираше и обичаше. Това го смачка още повече - седна на една седалка и се опита да заспи.
Станах от мястото си и започнах да нервнича и да се карам наляво-надясно, всичко ми беше криво, като някаква фурия бях. "О, боже, всички жени са толкова тъпи", казах си уж тихо по неизвестен ми вече повод. То си беше само за мен, обаче и майката на Ралица го чу, умря си от смях и започна да го повтаря. В залата се разнесе одобрение - даа, всички жени са тъпи!
Накрая, когато Севи вече беше свободна, я придърпах настрани. Прегърнахме се сърдечно. Не й казах, че е постъпила правилно, нито че е сгрешила. Излязох въобще от тази плоскост на добро-зло. Прошепнах й само да бъде много внимателна какво и защо върши и да не мисли, че може да пресътворява миналото; да внимава много къде и как се меси. Някои неща човек може да надрасне единствено сам.
Тя мълчеше скромно и ме слушаше без да се съгласява или да отрича.
После се прегърнахме още веднъж.
Намирахме се в една голяма зала с вид на стар киносалон. Тримата седнахме на втория ред. Аз бях откъм пътеката, но скоро се развиках, защото защото Васко седна до мене, а трябваше Севи да е посредата, защото а) така повеляваха традициите и б) аз не исках да имам нищо общо с него.
Те не се обичаха. Не се желаеха като съпрузи. Женеха се, защото имаха привързаност и задължения един към друг - по някаква причина трябваше да бъдат заедно, за да може Севи да му помага. А той беше ужасен. Не заслужаваше нищо от това, което тя му даваше. Глупава жертва; още повече - напълно безсмислена.
Двамата отидоха отпред да се венчаят, а аз останах на мястото си. Огледах ги хубаво - той беше малко над 35 и изглеждаше смачкан, беше напълнял и на лицето си имаше голям белег - дълга грозна резка на дясната буза; беше се появила покрай нашите събития и тримата го знаехме. Белегът беше там, за да напомня и нямаше как да се изтрие. Както и другото.
Севи пък беше още по-млада, отколкото е сега - малко, бяло и красиво дете на около 17. Беше съсредоточена и не виждаше другите около себе си, сякаш беше в друго измерение и тотално отдадена на своята истина. Надяваше се, че постъпва правилно, но сякаш решението й беше наложено отвън.
Когато се венчаха, двамата дори не се целунаха. Те не се обичаха като мъж и жена. Не изглежда и да се обичаха изобщо. Севи го прегърна нежно, но и малко набързо и въздъхна "Васе..."
Сякаш изпитваше облекчение, че са направили това, от което и двамата са се страхували, и че вече няма връщане назад. Не беше сигурна, че решението е правилно, просто се радваше, че чуденето е свършило, но заедно с това осъзнаваше, че предстоят още много, много трудности и още толкова чудене.
После излязоха сред гостите. В цялата зала се усещаше недоволство към Васко, сякаш всички го виняха и никой не го разбираше и обичаше. Това го смачка още повече - седна на една седалка и се опита да заспи.
Станах от мястото си и започнах да нервнича и да се карам наляво-надясно, всичко ми беше криво, като някаква фурия бях. "О, боже, всички жени са толкова тъпи", казах си уж тихо по неизвестен ми вече повод. То си беше само за мен, обаче и майката на Ралица го чу, умря си от смях и започна да го повтаря. В залата се разнесе одобрение - даа, всички жени са тъпи!
Накрая, когато Севи вече беше свободна, я придърпах настрани. Прегърнахме се сърдечно. Не й казах, че е постъпила правилно, нито че е сгрешила. Излязох въобще от тази плоскост на добро-зло. Прошепнах й само да бъде много внимателна какво и защо върши и да не мисли, че може да пресътворява миналото; да внимава много къде и как се меси. Някои неща човек може да надрасне единствено сам.
Тя мълчеше скромно и ме слушаше без да се съгласява или да отрича.
После се прегърнахме още веднъж.
петък, април 03, 2009
Очи на синьо куче - Габриел Гарсия Маркес
Тъй като страшно много хора идват на този сайт, търсейки разказа "Очи на синьо куче" на Маркес, а той трудно може да се намири поради личната забрана на автора да издават книгите му на български, реших да го кача за всеобщо некомерсиално ползване.
Взето от: Маркес, Габриел Гарсия. Избрани творби. Т. 1-2. София, Народна култура, 1979.
Превод от испански: Валентина Рафаилова
Взето от: Маркес, Габриел Гарсия. Избрани творби. Т. 1-2. София, Народна култура, 1979.
Превод от испански: Валентина Рафаилова
понеделник, февруари 16, 2009
и всички сме актьори в театър
Сънувах, че отивам в Сфумато, за да гледам Родилното петно на Иван Добчев.
Закъснели влязохме в голямата зала само за да видим, че там не играят нашата пиеса. Влязохме и в една друга зала, но и там не беше. Излязохме на стълбите и видяхме още една врата, където имаше плакат за Родилното петно. Влязохме.
Понеже се бяхме забавили 15-20 минути, трябваше да бъдем тихи. Но само след няколко крачки в тъмното тунелче срещнахме актрисата. Нямало никого на представлението и тя решила да си тръгва. Уау, колко беше страшна - голяма, грозна и ярко гримирана. Краката ми се подкосиха от ужас.
Бяхме се събрали 7-8 души, така че тя каза "добре, връщаме се, ще има театър!"
Влязохме в мъничка зала с десетина места. Беше много светло и шарено. По стените бяха наредени жени в човешки ръст. Носеха бонета, палта, красиви ризки с дантелки. Помислих, че са кукли, но видях, че леко помръдват, че се споглеждат и осъзнах, че бяха истински жени. Подредени плътно до четирите стени на залата.
Седнах на първия ред и пиесата започна. Пред нас се появи една много красива и весела млада жена. Музиката започна и тя затанцува. После ме хвана за ръка и ме издърпа при себе си. Аз не обичам да танцувам, не мога и ме е срам. А сега трябваше да го правя пред всички!
Не знаех стъпките, затова затворих очи и се опитах да се отворя за музиката, за да ме води тя. От време на време отварях по едно око и актрисата ми се усмихваше. Беше страшно, като гледах, и толкова спокойно, като не гледах. Забравях себе си и тялото си и ми беше дори забавно.
После танцът свърши и аз се върнах на мястото си. Оказа се, че и пиесата е свършила. Всички излязохме отвън и аз отидох да си взема колелото, оставено наблизо.
Събудих се след това, прегледах си телефона и видях, че съм си записала, че точно днес дават пиесата, която сънувах. Така че сега отивам към Сфумато. :-)
Закъснели влязохме в голямата зала само за да видим, че там не играят нашата пиеса. Влязохме и в една друга зала, но и там не беше. Излязохме на стълбите и видяхме още една врата, където имаше плакат за Родилното петно. Влязохме.
Понеже се бяхме забавили 15-20 минути, трябваше да бъдем тихи. Но само след няколко крачки в тъмното тунелче срещнахме актрисата. Нямало никого на представлението и тя решила да си тръгва. Уау, колко беше страшна - голяма, грозна и ярко гримирана. Краката ми се подкосиха от ужас.
Бяхме се събрали 7-8 души, така че тя каза "добре, връщаме се, ще има театър!"
Влязохме в мъничка зала с десетина места. Беше много светло и шарено. По стените бяха наредени жени в човешки ръст. Носеха бонета, палта, красиви ризки с дантелки. Помислих, че са кукли, но видях, че леко помръдват, че се споглеждат и осъзнах, че бяха истински жени. Подредени плътно до четирите стени на залата.
Седнах на първия ред и пиесата започна. Пред нас се появи една много красива и весела млада жена. Музиката започна и тя затанцува. После ме хвана за ръка и ме издърпа при себе си. Аз не обичам да танцувам, не мога и ме е срам. А сега трябваше да го правя пред всички!
Не знаех стъпките, затова затворих очи и се опитах да се отворя за музиката, за да ме води тя. От време на време отварях по едно око и актрисата ми се усмихваше. Беше страшно, като гледах, и толкова спокойно, като не гледах. Забравях себе си и тялото си и ми беше дори забавно.
После танцът свърши и аз се върнах на мястото си. Оказа се, че и пиесата е свършила. Всички излязохме отвън и аз отидох да си взема колелото, оставено наблизо.
Събудих се след това, прегледах си телефона и видях, че съм си записала, че точно днес дават пиесата, която сънувах. Така че сега отивам към Сфумато. :-)
понеделник, февруари 02, 2009
аз vs. всемира
Преди няколко дни не успях да се събудя - стоях с пълно съзнание между света на обичайното ми аз и всемира. Знаех и бях всичко. Всички мисли, състояния, етапи в развитието на човека - виждах ги перфектно. После се сетих, че съм момичето Бистра, че имам ум и тяло, че съм съвсем обикновена, че съм една малка ограниченост, че не мога да имам всичко това едновременно. Поне не сега. Опитвах се да си спомня какво е да си отделно същество.
След малко излежаване, разбира се, се сетих. :-)
След малко излежаване, разбира се, се сетих. :-)
аз, издателят
В последно време се скъсвам да сънувам издателски сънища - почти всяка вечер издавам някаква супер супер яка книга, подготвям интересни проекти и измислям ге-ни-ал-ни неща, хаха.
Насън си повтарям да ги запомня тия работи, но то не става така... :-)
Насън си повтарям да ги запомня тия работи, но то не става така... :-)
сряда, януари 14, 2009
в стара комедия бях
Тези дни, предполагам чисто от температурите навън, имах хрема. Мислех си как непременно трябва да си направя един-два литра сокче от ябълки, моркови и цвекло. Идеята явно доста ме беше завладяла, защото вчера сънувах, че отивам на пазар за въпросните плодове.
Купих каквото трябва и радостна се качих в камиона, в който ме чакаше Севи. Беше един от онези стари сини камиони с открита каросерия, един дядо щеше да ни закара някъде си. Тъкмо потеглихме, когато аз внезапно се сетих, че съм забравила цвеклото си на паважа отвън. Скочих в движение и отидох да си го взема.
Намирахме се в стар каменен град с павирани стръмни улички. Видях цвеклото да ме чака недалеч, но тъкмо когато се доближих до него, то се търкулна по стръмното. Хукнах да го гоня, като междувременно Севи и дядото объркаха камиона, за да ме пресрещнат и вземат отново. Тичах, тичах след цвеклото и аха да го стигна, то сменяше посоката или увеличаваше скоростта.
Видях цялата ситуация като в стара комедия, чух даже весела италианска музичка, страшен саундтрак. Осъзнавах, че съм като във филм и трябва да спра да тичам насам-натам, но цвеклото само ми бягаше!
Събудих се и познайте какво направих! - отидох на пазар и купих ябълки, моркови и... цвекло! :-)
Купих каквото трябва и радостна се качих в камиона, в който ме чакаше Севи. Беше един от онези стари сини камиони с открита каросерия, един дядо щеше да ни закара някъде си. Тъкмо потеглихме, когато аз внезапно се сетих, че съм забравила цвеклото си на паважа отвън. Скочих в движение и отидох да си го взема.
Намирахме се в стар каменен град с павирани стръмни улички. Видях цвеклото да ме чака недалеч, но тъкмо когато се доближих до него, то се търкулна по стръмното. Хукнах да го гоня, като междувременно Севи и дядото объркаха камиона, за да ме пресрещнат и вземат отново. Тичах, тичах след цвеклото и аха да го стигна, то сменяше посоката или увеличаваше скоростта.
Видях цялата ситуация като в стара комедия, чух даже весела италианска музичка, страшен саундтрак. Осъзнавах, че съм като във филм и трябва да спра да тичам насам-натам, но цвеклото само ми бягаше!
Събудих се и познайте какво направих! - отидох на пазар и купих ябълки, моркови и... цвекло! :-)
четвъртък, януари 01, 2009
още четене
Сънувах снощи блога на zazie.
Зазеи пишеше - на кирилица и с разместени букви в края. Сериозен редизайн на сайта. Три различни колони на розов фон. Аха да зачета първата, тя скача и отива на мястото на третата. Намирам си изречението и - опа - тя пак се мести. Трите колони непрестанно менят местата си без ред.
Поядосах се, защото много исках да прочета какво пише!
Зачетох най-после, но беше друг текст. Някъде вътре от блога.
Един след друг вървяха стихотворение на един революционер български, на финала обаче се появява конкретен стих на Георги Господинов (когото преди обичах, но твърде недолюбвам в момента). Оттам осъзнавах какъв смотльо е той - колко му е смешно и дребно творчеството; самовгледано. Захваща сънят след това негово стихотворение, което - за рима - завършва с "девет зайци". Оттам се включва Виргиния Захариева, неин текст от последния й роман. С престорен детински глас подхвана: "Обичай ме - виж ме каква съм малка и сладка; и невинна - това къде другаде ще го срещнеш? Имам големи преживявания, цели откровения, Бог е близо и ще слезе при мен; обичай ме, обичай ме!"
Следваше критически текст на зазеи, дяволски добър. Забавлявах се и се възхищавах искрено.
Зазеи пишеше - на кирилица и с разместени букви в края. Сериозен редизайн на сайта. Три различни колони на розов фон. Аха да зачета първата, тя скача и отива на мястото на третата. Намирам си изречението и - опа - тя пак се мести. Трите колони непрестанно менят местата си без ред.
Поядосах се, защото много исках да прочета какво пише!
Зачетох най-после, но беше друг текст. Някъде вътре от блога.
Един след друг вървяха стихотворение на един революционер български, на финала обаче се появява конкретен стих на Георги Господинов (когото преди обичах, но твърде недолюбвам в момента). Оттам осъзнавах какъв смотльо е той - колко му е смешно и дребно творчеството; самовгледано. Захваща сънят след това негово стихотворение, което - за рима - завършва с "девет зайци". Оттам се включва Виргиния Захариева, неин текст от последния й роман. С престорен детински глас подхвана: "Обичай ме - виж ме каква съм малка и сладка; и невинна - това къде другаде ще го срещнеш? Имам големи преживявания, цели откровения, Бог е близо и ще слезе при мен; обичай ме, обичай ме!"
Следваше критически текст на зазеи, дяволски добър. Забавлявах се и се възхищавах искрено.
понеделник, декември 29, 2008
на пазар
Зарязах го съвсем този блог, пък толкова сънувам.
Обещавам си да се грижа за по-регулярни записи.
Снощи имах един огромен пазарски списък. Отидох до близкия плод и зеленчук, който се помещаваше в малка будка тип за вестници. Плодовете бяха подредени в щайги от двете страни, както и вътре в самото "помещение". Продавачът си имаше малко работа, затова извадих книжка, подпрях се на щанда и зачетох.
Чрез четенето се отвори още един сън, в който паралелно бях, запазвайки съзнанието за тялото си, което стои право пред плод-зеленчука с книга пред очите. Усещах как идват хора и ме предреждат, но аз не се спирах.
Когато стигнах 98 страница, се сепнах и вдигнах глава. Моята книга беше малко особена, защото четните номера бяха отдясно, но не това ме накара да изляза от състоянието, в което бях.
Внезапно си припомних за какво бях дошла, а именно да пазарувам. Започна се едно изброяване от кое искам, по колко и накрая много се натъжих, защото нямаха зелени ябълки, а на мен ми трябваха и такива, и жълти.
Ех, провали ми се готвенето, хаха!
Обещавам си да се грижа за по-регулярни записи.
Снощи имах един огромен пазарски списък. Отидох до близкия плод и зеленчук, който се помещаваше в малка будка тип за вестници. Плодовете бяха подредени в щайги от двете страни, както и вътре в самото "помещение". Продавачът си имаше малко работа, затова извадих книжка, подпрях се на щанда и зачетох.
Чрез четенето се отвори още един сън, в който паралелно бях, запазвайки съзнанието за тялото си, което стои право пред плод-зеленчука с книга пред очите. Усещах как идват хора и ме предреждат, но аз не се спирах.
Когато стигнах 98 страница, се сепнах и вдигнах глава. Моята книга беше малко особена, защото четните номера бяха отдясно, но не това ме накара да изляза от състоянието, в което бях.
Внезапно си припомних за какво бях дошла, а именно да пазарувам. Започна се едно изброяване от кое искам, по колко и накрая много се натъжих, защото нямаха зелени ябълки, а на мен ми трябваха и такива, и жълти.
Ех, провали ми се готвенето, хаха!
понеделник, октомври 27, 2008
един кучешки живот
Целият сън беше един текст, който пишех. Започваше така: Хората, които като малки искаха да им купят кученце, порастнаха. Сега кученцата вече умират. Толкова много време мина. Един кучешки живот.
Съни умираше. Все едно не умря вече преди две години, хаха.
Съни умираше. Все едно не умря вече преди две години, хаха.
събота, октомври 04, 2008
you can run but you cannot hide
По някакъв повод - рожден ден ли, какво - имаше среща на тримата. Беше прекрасна вечер, толкова мила и щастлива, както едно време. После обаче стана време да си тръгваме и Васко каза "Ее, хора, толкова се радвам, че пак ще се срещаме често."
"Хм?", повдигнах вежди, "няма Васко, не може да се преструваме, че онова не се е случило, няма как просто, аз скоро няма да те видя пак."
Тръгнахме си и после той започна да ме следи с лоши мисли. Беше нощ, той носеше черен шлифер и беше толкова страшен. Вървях уплашена и се мушнах в една пряка. Усетих, че още ме следи и се скрих в ъгъла при едни кучета. Чух гласовете им - две момчета - "Абе къде изчезна тая, нали тук зави току-що?"
Познах Васко и Цецко-Пецко и излязох от тъмното. Знаех, че вече не е страшно. Скарах им се много да престанат да ме следят и плашат.
"Хм?", повдигнах вежди, "няма Васко, не може да се преструваме, че онова не се е случило, няма как просто, аз скоро няма да те видя пак."
Тръгнахме си и после той започна да ме следи с лоши мисли. Беше нощ, той носеше черен шлифер и беше толкова страшен. Вървях уплашена и се мушнах в една пряка. Усетих, че още ме следи и се скрих в ъгъла при едни кучета. Чух гласовете им - две момчета - "Абе къде изчезна тая, нали тук зави току-що?"
Познах Васко и Цецко-Пецко и излязох от тъмното. Знаех, че вече не е страшно. Скарах им се много да престанат да ме следят и плашат.
сряда, септември 10, 2008
здравей, ераг!
Не бях сънувала Ераг от ужасно много време. Онази вечер се оказахме на един чин в училище. Ах, така си се зарадвахме! Много любов и щастие изпитахме - доближихме се усмихнати и потъркахме носове.
Там беше класната ни от 8 клас. Бедната - пак правеше грешки и се червеше на дъската. До нас беше Малин, говореше ни глупости и се смееше.
Щяхме да правим изпит по английски. Ераг държеше тестовете и се усмихваше щедро - беше ясно, че той ще решава, а аз ще преписвам.
Истинският телефон звънна. Знаех, че е Боби - бяхме се уговорили да ме събуди около обяд. В просъница му се разсърдих - "Нее, остави ме още малко с Ераг!"
Там беше класната ни от 8 клас. Бедната - пак правеше грешки и се червеше на дъската. До нас беше Малин, говореше ни глупости и се смееше.
Щяхме да правим изпит по английски. Ераг държеше тестовете и се усмихваше щедро - беше ясно, че той ще решава, а аз ще преписвам.
Истинският телефон звънна. Знаех, че е Боби - бяхме се уговорили да ме събуди около обяд. В просъница му се разсърдих - "Нее, остави ме още малко с Ераг!"
понеделник, септември 01, 2008
вас вас три
Постоянно сънувам Васко. Почти всяка вечер. Често кошмари. Говорим по телефона, в по-редки случаи се виждаме. Измъчва ме всичко това.
"Няма ли да забравиш тази история?", пита сутрин Боби, когато му разказвам какво съм сънувала.
Как да забравя?
"Няма ли да забравиш тази история?", пита сутрин Боби, когато му разказвам какво съм сънувала.
Как да забравя?
сряда, август 13, 2008
training day
Днес сънят беше голям. Един друг свят, където изпробваш истините, които знаеш.
И Пепси беше там. Спомням си не него, а неговия Здравко, който подрежда неща като за снимка и който обича и гали котетата наоколо. Всичко това ми се стори ниско в съня.
Бях заета да изпробвам други неща.
Бяхме тълпа от души, която бавно и методично се изкачваше към върха. Аз обаче избрах друг път, тръгнах по коридори и стълбища. После полетях и стигнах до най-горе. По-високо от мястото, за където се бяхме запътили. Дали ще умра, ако скоча, попитах се и направих стъпката надолу. Е, умрях. Осъзнах го и видях, че съм (без)смъртна.
После започнах отново.
Исках да проверя дали жената е жена на мъжа, въобще как работи тази връзка.
И много други неща имаше, за съжаление не помня. Обаче ми хареса това сбито виждане за различните животи.
И Пепси беше там. Спомням си не него, а неговия Здравко, който подрежда неща като за снимка и който обича и гали котетата наоколо. Всичко това ми се стори ниско в съня.
Бях заета да изпробвам други неща.
Бяхме тълпа от души, която бавно и методично се изкачваше към върха. Аз обаче избрах друг път, тръгнах по коридори и стълбища. После полетях и стигнах до най-горе. По-високо от мястото, за където се бяхме запътили. Дали ще умра, ако скоча, попитах се и направих стъпката надолу. Е, умрях. Осъзнах го и видях, че съм (без)смъртна.
После започнах отново.
Исках да проверя дали жената е жена на мъжа, въобще как работи тази връзка.
И много други неща имаше, за съжаление не помня. Обаче ми хареса това сбито виждане за различните животи.
моето бебе
Преди няколко дни се събудих от болка.
Сънувах, че съм бременна, вече към 8-9 месец. От пъпа ми течеше кръв. Спомням си колко осъзнато чувствах корема си отвътре. Връзката с бебето. Пъпната връв ми носеше ужасна, ужасна болка.
Асен се появи и каза да не се тревожа. Бременността на жена му била подобна. Вече така се раждали новите бебета. Такова - очевидно - носех и аз. Хубаво било. Бебе на ново еволюционно ниво.
Събудих се и ужасно ме болеше. Разказах на Боби в полусън. Той ме прегърна.
Сънувах, че съм бременна, вече към 8-9 месец. От пъпа ми течеше кръв. Спомням си колко осъзнато чувствах корема си отвътре. Връзката с бебето. Пъпната връв ми носеше ужасна, ужасна болка.
Асен се появи и каза да не се тревожа. Бременността на жена му била подобна. Вече така се раждали новите бебета. Такова - очевидно - носех и аз. Хубаво било. Бебе на ново еволюционно ниво.
Събудих се и ужасно ме болеше. Разказах на Боби в полусън. Той ме прегърна.
понеделник, юли 07, 2008
смъртта е илюзия
Бях на гости на архитекта, но по едно време той много се натъжи по някаква причина. Вече не ни беше добре заедно, стана време да си вървя. Опитах да се обадя на такси, но всички номера на таксита на света бяха изчезнали.
Той взе Съни на ръце, за да гледат през прозореца. Тя се наведе напред и се чу звук като в анимационно филмче - когато нещо се изплъзва от ръцете на Том примерно. Той я изпусна и тя полетя надолу.
"Това съм го сънувала и преди", помислих си.
Въпреки това беше страшничък момент. Погледнахме през прозореца и тя беше долу, цялата в кръв и почти залепена за плочките.
Той започна да се вайка, отнякъде се появи Светли и също се включи.
Аз знаех и скочих.
"Какво правиш, защо ще умираш и ти?!", извикаха в ужас.
Приземих се леко и я прегърнах. Тя отвори очи. Никой никога не умира. Нищо не е истинско. Само преминаваме от едно състояние в друго.
Катерех се по дърветата, летях и скачах.
Трудно беше да умираш. Човек има някакви резистентни сили. Не искаш да повярваш, че е възможно здравият разум да греши. Малко смелост и виждаш сам. Много смелост и виждаш сам.
Той взе Съни на ръце, за да гледат през прозореца. Тя се наведе напред и се чу звук като в анимационно филмче - когато нещо се изплъзва от ръцете на Том примерно. Той я изпусна и тя полетя надолу.
"Това съм го сънувала и преди", помислих си.
Въпреки това беше страшничък момент. Погледнахме през прозореца и тя беше долу, цялата в кръв и почти залепена за плочките.
Той започна да се вайка, отнякъде се появи Светли и също се включи.
Аз знаех и скочих.
"Какво правиш, защо ще умираш и ти?!", извикаха в ужас.
Приземих се леко и я прегърнах. Тя отвори очи. Никой никога не умира. Нищо не е истинско. Само преминаваме от едно състояние в друго.
Катерех се по дърветата, летях и скачах.
Трудно беше да умираш. Човек има някакви резистентни сили. Не искаш да повярваш, че е възможно здравият разум да греши. Малко смелост и виждаш сам. Много смелост и виждаш сам.
събота, юни 21, 2008
-зъън-
Въпреки, че в дневния живот сезонът в театъра току-що свърши и съм към края на сесията, снощи сънувах, че сезонът тепърва започва, както и новият семестър. Нашите, които в момента са в Гърция, също се бяха върнали, но не можах да ги позная. Баща ми беше много нисичък, гримиран и с побеляла коса. "Колко си... странен", казах му, чудейки се на кого ми прилича. И се сетих - на Страхил, с когото впрочем не се бях чувала от около 6 месеца, а може би дори повече.
Пиша всичко това, защото този сън беше прекъснат от безцелно обаждане от Страхил.
Пиша всичко това, защото този сън беше прекъснат от безцелно обаждане от Страхил.
неделя, юни 15, 2008
again and again
В последно време сънувам разни големи неща, които ми казват, че всичко, което се случва, се е случвало хиляди, хиляди пъти. Едни и същи животи живеем с малки вариации - там, където сме помъдрели.
неделя, май 04, 2008
сага
Беше като филм. На места участвах, на други просто няблюдавах. Семейна история като на Исабел Алиенде. Георги Лозанов беше главата на фамилията.
Имаше прекрасни моменти, които вече избледняха. Това, което остана, е уютното усещане за живеенето с доверие. Когато не докосваш с върховете на пръстите си, а с цяла ръка. Защото е топло и безопасно.
И бях бременна.
Имаше прекрасни моменти, които вече избледняха. Това, което остана, е уютното усещане за живеенето с доверие. Когато не докосваш с върховете на пръстите си, а с цяла ръка. Защото е топло и безопасно.
И бях бременна.
сряда, април 23, 2008
сънища с него
Струва ми се логично - спя с кукла и сънувам куклен театър.
Предната вечер сънувах нас двамата как купуваме вестника и - о, ужас! - моята статия я няма. Литнах и му донесах парченца небе.
Предната вечер сънувах нас двамата как купуваме вестника и - о, ужас! - моята статия я няма. Литнах и му донесах парченца небе.
четвъртък, април 03, 2008
подаръци
Тримата амигос ми направиха подарък за рождения ден. Подскачаха радостни около мен и очите им светеха. Вадех предметите един по един и всеки от тях беше най-прекрасният подарък който някой можеше да ми направи. Толкова разбирана и обичана се чувствах, прекрасно беше!
подсказка
Има един текст, който трябва да напиша и който много ме мъчи. Тази нощ сънувах как точно трябва да го направя. Дойде ми като пищов, подхвърлен от задния чин. За съжаление помня само началото.
четвъртък, март 27, 2008
моето знание vs. нейното
С Елица вървяхме, хванати за ръка и си приказвахме. Видяхме едно огромно черно куче, което тича срещу нас. Тя много се уплаши и ме стисна силно. "Спокойно", казах. "То просто си тича, няма да те нападне."
У мен имаше някаква невероятна увереност, все едно ставаше въпрос за принцип във физиката или нещо подобно, някакво истинско знание, затова и дори не ми хрумна да се разтревожа. Дори погледнах на страха й с насмешка.
Кучето мина покрай нас, скочи, захапа Елица за врата и я отнесе като плячка.
Стоях и не можех да повярвам. "Ккак? Ккакво?!?"
Завлече я в храстите и я захвърли там. Изтичах и силно изпищях, когато я видях - гърлото й беше разкъсано и всичко беше в кръв.
Беше много страшно, много, много страшно.
Заведох я вкъщи и казах на мама да повика линейка. Заспах от умора и след малко се стреснах в съня си и се събудих - защо линейката не идваше?
Попитах мама колко време и минало от повикването и тя каза, че е забравила да се обади на бърза помощ. Даже не се ядосах, взех телефона, набрах 112 и говорих с операторката. В съня си отбелязах колко странни са тези обаждания, как от теб се иска бавно и спокойно да обясниш какво е станало, да кажеш адреса и така нататък. А за служителката това е просто ежедневие. Поредното обаждане от граждани. Не и за теб. Щом набираш този телефон, значи животът ти вече никога няма да бъде същият.
Минаха 6 минути и линейката дойде. Когато лекарите още отдалеч видяха Елица, се разсърдиха, че съм ги повикала - нищо й нямало. Когато обаче вдигнаха шалчето, с което я бях покрила, извикаха от ужас.
Беше толкова страшно! Като в онези филми, от които ти се иска да излезеш от киното, но си казваш, че си смело момиче и само криеш очите си с ръце.
Свалиха я долу с носилка и аз поисках да седна при нея отзад. Ръчичките й бяха толкова малки. Лекарите с радост се съгласиха, тях ги беше страх.
У мен имаше някаква невероятна увереност, все едно ставаше въпрос за принцип във физиката или нещо подобно, някакво истинско знание, затова и дори не ми хрумна да се разтревожа. Дори погледнах на страха й с насмешка.
Кучето мина покрай нас, скочи, захапа Елица за врата и я отнесе като плячка.
Стоях и не можех да повярвам. "Ккак? Ккакво?!?"
Завлече я в храстите и я захвърли там. Изтичах и силно изпищях, когато я видях - гърлото й беше разкъсано и всичко беше в кръв.
Беше много страшно, много, много страшно.
Заведох я вкъщи и казах на мама да повика линейка. Заспах от умора и след малко се стреснах в съня си и се събудих - защо линейката не идваше?
Попитах мама колко време и минало от повикването и тя каза, че е забравила да се обади на бърза помощ. Даже не се ядосах, взех телефона, набрах 112 и говорих с операторката. В съня си отбелязах колко странни са тези обаждания, как от теб се иска бавно и спокойно да обясниш какво е станало, да кажеш адреса и така нататък. А за служителката това е просто ежедневие. Поредното обаждане от граждани. Не и за теб. Щом набираш този телефон, значи животът ти вече никога няма да бъде същият.
Минаха 6 минути и линейката дойде. Когато лекарите още отдалеч видяха Елица, се разсърдиха, че съм ги повикала - нищо й нямало. Когато обаче вдигнаха шалчето, с което я бях покрила, извикаха от ужас.
Беше толкова страшно! Като в онези филми, от които ти се иска да излезеш от киното, но си казваш, че си смело момиче и само криеш очите си с ръце.
Свалиха я долу с носилка и аз поисках да седна при нея отзад. Ръчичките й бяха толкова малки. Лекарите с радост се съгласиха, тях ги беше страх.
вторник, март 11, 2008
завръщане
Съни не беше мъртва. Беше 3-4 години преди да умре. Ние обаче я бяхме забравили и изведнъж се сетихме за нея, гушкахме я и заравяхме носове в ушите й. Сложихме купичката й на старото място, водичката, постелката, на която обичаше да спи в кухнята.
И пак беше нашето кученце.
И пак беше нашето кученце.
неделя, март 09, 2008
друга аз
Напоследък спя при господин Грива и имам интересни наблюдения - например че някои пози предразполагат към сънища за архитектура, хахаха.
Всъщност спането е такова тайнство, че никакви записваници и съновници не мога да обяснят.
Тази сутрин попаднах в много странно пространство. Умът ми беше буден и ясно разсъждаваше. Даже можех да контролирам тялото си - отварях широко очи, но не се събуждах.
Първо сънувах, че държа ръцете на архитекта и лекичко ги целувам. Той също целуна моите. И после - ах, беше толкова силно! - докосна корема ми и някак отвори нов прозорец там. Преживяването беше толкова силно, че имах чувството, че нещо наистина ще ми стане и исках да се събудя, обаче не можех.
После имаше втори сън. Вървях в един зоопарк и гледах пилетата. Знаех, ама истински знаех, че съм работила там (той беше в Щатите), гледах пилетата и си спомнях колко много пъти съм ги хранила. Бях някакво друго аз. В съня си потърсих земната памет и с изненада установих, че в никакъв американски зоопарк не съм работила, дори не съм ходила точно в този. Но онова аз, което бях, знаеше.
Всъщност спането е такова тайнство, че никакви записваници и съновници не мога да обяснят.
Тази сутрин попаднах в много странно пространство. Умът ми беше буден и ясно разсъждаваше. Даже можех да контролирам тялото си - отварях широко очи, но не се събуждах.
Първо сънувах, че държа ръцете на архитекта и лекичко ги целувам. Той също целуна моите. И после - ах, беше толкова силно! - докосна корема ми и някак отвори нов прозорец там. Преживяването беше толкова силно, че имах чувството, че нещо наистина ще ми стане и исках да се събудя, обаче не можех.
После имаше втори сън. Вървях в един зоопарк и гледах пилетата. Знаех, ама истински знаех, че съм работила там (той беше в Щатите), гледах пилетата и си спомнях колко много пъти съм ги хранила. Бях някакво друго аз. В съня си потърсих земната памет и с изненада установих, че в никакъв американски зоопарк не съм работила, дори не съм ходила точно в този. Но онова аз, което бях, знаеше.
събота, март 01, 2008
тримата
Бяха трима. Влязоха и аз знаех, че това са хората, които обичам най-най-много на света. Не на този свят, а на всички светове, най-близките ми духове.
Първият беше Ераг. Така му се зарадвах! Прегърнах го силно.
Вторият беше момче, но не помня кое.
Трето беше едно момиче с къса кафява коса и огромни гърди, което не познавам в този живот. Когато я прегърнах, усетих любовта и бялата светлина в корема си. Световете бяха там - един водовъртеж, където се оставяш, не знаеш какво следва, но нищо не е страшно. Няма ум, който да ти казва неща. Това е мястото, където живееш наистина.
Първият беше Ераг. Така му се зарадвах! Прегърнах го силно.
Вторият беше момче, но не помня кое.
Трето беше едно момиче с къса кафява коса и огромни гърди, което не познавам в този живот. Когато я прегърнах, усетих любовта и бялата светлина в корема си. Световете бяха там - един водовъртеж, където се оставяш, не знаеш какво следва, но нищо не е страшно. Няма ум, който да ти казва неща. Това е мястото, където живееш наистина.
петък, февруари 22, 2008
парализирана
В съня спях и четях книги. Преживявах ги, ставах техен герой и макар умът да оставаше отвън, аз бях там.
После Киро и Севи направиха с мен нещо. Казаха ми да си затворя очите и започнаха да ми разказват какво е да си парализиран. Като онази медитация в йогата - когато влизаш в подсъзнанието.
И аз наистина бях на количка, имах проблеми, нужда от линейка.
Страшно е да не можеш да ходиш, когато знаеш, че преди си можел.
edit: по повод книгите - съновникът казва "четеш ли книга насън, наяве ще се веселиш", хахахаха :-)
После Киро и Севи направиха с мен нещо. Казаха ми да си затворя очите и започнаха да ми разказват какво е да си парализиран. Като онази медитация в йогата - когато влизаш в подсъзнанието.
И аз наистина бях на количка, имах проблеми, нужда от линейка.
Страшно е да не можеш да ходиш, когато знаеш, че преди си можел.
edit: по повод книгите - съновникът казва "четеш ли книга насън, наяве ще се веселиш", хахахаха :-)
петък, февруари 15, 2008
ераг се грижи за мен
Явно Ераг искаше да ми каже нещо за храната.
Водеше ме за ръка при разни хора - негови приятели и познати от целия свят, които ми разказваха личните си истории. Заведе ме даже при ей тази мацка. Стояхме в кухнята с нея и майка й и те ми споделиха за зеленчуците. Вече не помня, но си казвах брей.
А Ераг беше толкова добър и търпелив. Водеше ме и ме оставяше при прекрасните си приятели. Нищо не ми налагаше, само ме оставяше да слушам.
Беше клекнал, когато усетих колко много любов има в цялата работа. Неведох се да го прегърна и го целунах по челото.
Водеше ме за ръка при разни хора - негови приятели и познати от целия свят, които ми разказваха личните си истории. Заведе ме даже при ей тази мацка. Стояхме в кухнята с нея и майка й и те ми споделиха за зеленчуците. Вече не помня, но си казвах брей.
А Ераг беше толкова добър и търпелив. Водеше ме и ме оставяше при прекрасните си приятели. Нищо не ми налагаше, само ме оставяше да слушам.
Беше клекнал, когато усетих колко много любов има в цялата работа. Неведох се да го прегърна и го целунах по челото.
имейл на свети валентин, хаха
От предната вечер: сънувах, че получавам имейл от пуерториканеца. Спомням си как бавно четях думите и пред очите ми изникваше самият той - как ги казва. Толкова негови думи! На английски, нали. Това много ме впечатли. Иначе писмото беше прекраасно! Мило и любовно.
В страхотно сладко състояние се събудих.
Вярвам, че той наистина ми е пратил нещо.
В страхотно сладко състояние се събудих.
Вярвам, че той наистина ми е пратил нещо.
събота, февруари 02, 2008
2
Сънувах, че съм в Ню Йорк за два дни. Ераг не беше там, но аз си знаех, че това е неговият град. Толкова много неща исках да видя и направя (да се кача на Empire State!), а времето ме притискаше. Всъщност само се мотаех и казвах, че няма никакво време за мотаене.
Сънувах и че са ми хакнали блога. Не този, а другия. Някой беше изтрил всичко и беше сложил снимки като моите, но с други хора. Не можех да повярвам, но не се натъжих. Аз не съм това, со което се описвам, казах си в съня.
Сънувах и че са ми хакнали блога. Не този, а другия. Някой беше изтрил всичко и беше сложил снимки като моите, но с други хора. Не можех да повярвам, но не се натъжих. Аз не съм това, со което се описвам, казах си в съня.
hold me, thrill me, kiss me, kill me
Сънувах архитекта. Държахме се за ръце, той ме водеше при студентите. Не помня подробности, а усещането - ръцете му бяха топли и нежни.
Смешното е, че си спомянм колко бели бяха на пипане. :-)
Смешното е, че си спомянм колко бели бяха на пипане. :-)
събота, януари 26, 2008
а някой кара
Много често сънувам, че карам колело напоследък. Съновникът казва, че ще успея да завърша започнатото и че ще изпреваря конкурентите си в работата и бързо ще стигна целите си.
Забелязвам обаче, че това не е съвсем моето колело. Много е раздрънкано, скърцащо, малко страшно е да се кара даже.
(Което очевидно не ми пречи.)
Забелязвам обаче, че това не е съвсем моето колело. Много е раздрънкано, скърцащо, малко страшно е да се кара даже.
(Което очевидно не ми пречи.)
вторник, януари 22, 2008
чуване
Преди време ми се случи да вляза в друг свят чрез помирисването, а сега - чрез чуването.
Бях на някакъв концерт, а вокалите бяха двама. Гласовте им обаче не се връзваха. Не знаех защо, но затворих очи и се опитах да разбера.
Бях на някакъв концерт, а вокалите бяха двама. Гласовте им обаче не се връзваха. Не знаех защо, но затворих очи и се опитах да разбера.
тук съм
Иха, как обичам да спя през деня. Вчера го направих за първи път от доста време насам. :-)
Сънувах, че пушим и всичко става различно. Бяхме в малък град, всички останаха в къщата, а аз и Акси излязохме на разходка. Мястото беше толкова впечатляващо, като от книжките. Бях развълнувана, но тя не ме разбираше.
Прииска ми се да споделя с архитекта, но се сетих, че той остана в къщата. Влязох в един кръг на съзнанието - "Ах, колко много го обичам! И как искам да бъдем заедно! Ама колко съм лоша, той стои самичък, веднага отивам да го взема!"
И изведнъж го видях - стоеше на няколко метра от мен, прекрасен и сияещ. Някак разбрах, че беше проследил целия кръг на преживяването ми. Той знаеше.
Очите му ме погълнаха. "Тук съм", сякаш каза, "няма защо да ме търсиш, аз съм тук"
Прегърнахме се и телата ни изчезнаха. Изчезна идеята за нас, хората; за аз и той, Бистра и архитекта. Един космос ни се случи и ние бяхме там и ни нямаше. Целунах го по врата и той ме целуна по врата; това не беше просто целувка с устни, беше "ах, толкова много те обичам!"
Продължихме разходката и вече бяхме едно цяло, една чудна хармония.
Сънувах, че пушим и всичко става различно. Бяхме в малък град, всички останаха в къщата, а аз и Акси излязохме на разходка. Мястото беше толкова впечатляващо, като от книжките. Бях развълнувана, но тя не ме разбираше.
Прииска ми се да споделя с архитекта, но се сетих, че той остана в къщата. Влязох в един кръг на съзнанието - "Ах, колко много го обичам! И как искам да бъдем заедно! Ама колко съм лоша, той стои самичък, веднага отивам да го взема!"
И изведнъж го видях - стоеше на няколко метра от мен, прекрасен и сияещ. Някак разбрах, че беше проследил целия кръг на преживяването ми. Той знаеше.
Очите му ме погълнаха. "Тук съм", сякаш каза, "няма защо да ме търсиш, аз съм тук"
Прегърнахме се и телата ни изчезнаха. Изчезна идеята за нас, хората; за аз и той, Бистра и архитекта. Един космос ни се случи и ние бяхме там и ни нямаше. Целунах го по врата и той ме целуна по врата; това не беше просто целувка с устни, беше "ах, толкова много те обичам!"
Продължихме разходката и вече бяхме едно цяло, една чудна хармония.
петък, януари 18, 2008
на горния етаж
Земята ме ядоса, затова полетях. Първо лекичко нагоре, идеи над земята. После по-нависоко - кръжах безцелно около дърветата. Бяха толкова красиви! С нежни листенца, клонки, зелени, жълти, червени. Минавах покрай тях и ги милвах с пръсти - така ги обичах! Виждах цялата божествена красота, изразена с природа.
(nature vs. culture, снощи го прочетох)
Летях все нагоре и нагоре, земята ми ставаше все по-далечна. И после - после стигнах края на небето. Ударих се в тавана един вид. Докоснах го с пръсти - да, наистина беше таван. Намерих едно ъгълче като на стара сграда, където таванът не е ъгъл 90о, а има някакъв орнамент. Докоснах го и в този момент усетих всичко толкова съвършено. Любовта и разбирането ми ме отведе в друг свят. Като Алиса и заешката дупка, помислих си тогава. А всъщност Джак и бобеното стебло е по-подходящо сравнение. Качих се на горния етаж на света. :-)
Оказах се в един коридор. "Ююху! Качих се!", не спирах да се радвам. Имаше бели стени, шарени неща по рафтчетата и стълбички. Вървях, вървях и никого не срещах. Стигнах врата и директно излязох. Оказах се във филм. Тогава знаех кой е - стадиона от Първия епизод (дано не греша), където си правеха състезание. С всички миризми, герои, спомням си даже светлината.
Уплаших се, защото аз нямах право да бъда там. Явно бях мъж, защото видях своя брат-близнак, който, спомних си в съня, избяга от Земята преди години. Той ме видя и някак ме покри. Престорих се на него. Въпреки всичко, което се беше случило, ние пак бяхме отбор и се пазехме един друг.
(nature vs. culture, снощи го прочетох)
Летях все нагоре и нагоре, земята ми ставаше все по-далечна. И после - после стигнах края на небето. Ударих се в тавана един вид. Докоснах го с пръсти - да, наистина беше таван. Намерих едно ъгълче като на стара сграда, където таванът не е ъгъл 90о, а има някакъв орнамент. Докоснах го и в този момент усетих всичко толкова съвършено. Любовта и разбирането ми ме отведе в друг свят. Като Алиса и заешката дупка, помислих си тогава. А всъщност Джак и бобеното стебло е по-подходящо сравнение. Качих се на горния етаж на света. :-)
Оказах се в един коридор. "Ююху! Качих се!", не спирах да се радвам. Имаше бели стени, шарени неща по рафтчетата и стълбички. Вървях, вървях и никого не срещах. Стигнах врата и директно излязох. Оказах се във филм. Тогава знаех кой е - стадиона от Първия епизод (дано не греша), където си правеха състезание. С всички миризми, герои, спомням си даже светлината.
Уплаших се, защото аз нямах право да бъда там. Явно бях мъж, защото видях своя брат-близнак, който, спомних си в съня, избяга от Земята преди години. Той ме видя и някак ме покри. Престорих се на него. Въпреки всичко, което се беше случило, ние пак бяхме отбор и се пазехме един друг.
четвъртък, януари 17, 2008
четене
Снощи си легнах много късно след аадски дълъг приказен ден (намиг към всички замесени :-)). Тялото ми жадуваше за сън и някак много бързо ми се случи - то заспа, а умът остана буден.
Всъщност това е забавно, защото можеш да се наблюдаваш. Можеш да говориш насън, да се движиш, да отваряш очи без да се събуждаш. През цялото време в главата ми се въртеше една песен, забравих коя точно, но една от evergreen-ите.
И друго много забавно си спомням - четох насън. Така, както чета и наяве - бувквално влизам в текста. Думите престават да бъдат просто думи, те са вратичка към един друг свят.
~~~
Вчера пък сънувах, че съм в магазина, там са и Искър и архитекта. Подават ми една малка квадратна книжка и аз зачитам. Беше поема, писана специално за мен (но това го знаем само ние двамата). Четях и се обръщах към архитекта, който ми намигаше - беше я написал така, че само аз да разбера - някакви наши мили малки случици, разговори и метафори. Смеех се с цяло гърло и бях толкова щастлива.
Той също - спомням си очите му. :-)
Всъщност това е забавно, защото можеш да се наблюдаваш. Можеш да говориш насън, да се движиш, да отваряш очи без да се събуждаш. През цялото време в главата ми се въртеше една песен, забравих коя точно, но една от evergreen-ите.
И друго много забавно си спомням - четох насън. Така, както чета и наяве - бувквално влизам в текста. Думите престават да бъдат просто думи, те са вратичка към един друг свят.
~~~
Вчера пък сънувах, че съм в магазина, там са и Искър и архитекта. Подават ми една малка квадратна книжка и аз зачитам. Беше поема, писана специално за мен (но това го знаем само ние двамата). Четях и се обръщах към архитекта, който ми намигаше - беше я написал така, че само аз да разбера - някакви наши мили малки случици, разговори и метафори. Смеех се с цяло гърло и бях толкова щастлива.
Той също - спомням си очите му. :-)
петък, януари 11, 2008
съновник
Виждам, че има една постоянна бройка хора, които всеки ден проверяват писала ли съм тук, а аз все не го правя.
Вчера получих прекраасен dream kit - истинска писалка, хихи, колко вълнуващо, тефтерче с Ван Гог, където да записвам, и проверен съновник. :-)
Вчера с човека, който ми направи горния подарък, дълго мислихме за торти. (Приготвям нещо и deadline-ът е утре. :-)) Той каза, че сигурно цяла нощ ще сънува торти и това ме разсмя.
Да, обаче се случи на мен. :-)
Хрумна ми някаква гениална идея и в съня си казах, че непременно трябва да запомня. (за съжаление не :-))
идея велика ако ти хрумва в съня, значи трябва по-малко да занимаваш околните със собствените си проблеми и преживявания
(нацуп)
Вчера получих прекраасен dream kit - истинска писалка, хихи, колко вълнуващо, тефтерче с Ван Гог, където да записвам, и проверен съновник. :-)
Вчера с човека, който ми направи горния подарък, дълго мислихме за торти. (Приготвям нещо и deadline-ът е утре. :-)) Той каза, че сигурно цяла нощ ще сънува торти и това ме разсмя.
Да, обаче се случи на мен. :-)
Хрумна ми някаква гениална идея и в съня си казах, че непременно трябва да запомня. (за съжаление не :-))
идея велика ако ти хрумва в съня, значи трябва по-малко да занимаваш околните със собствените си проблеми и преживявания
(нацуп)
неделя, декември 16, 2007
бързам за среща
Работех в една фирма с Теди. Беше като в училище - седяхме най-отзад и се забавлявахме безумно, смеехме се силно и си играехме. Появи се Орманова и каза, че не може така - на работа човек не може да се забавлява. У мен се надигна ярост, започнах да крещя, опитвайки се да й кажа колко много греши.
После излязох и карах колелото си. Бяха му откраднали кошницата и кормилото беше изкривено. Всъщност изглеждаше доста окаяно, но аз му се радвах, мило ми беше.
Карах по Черни връх, надолу към НДК, чудех се откъде да мина за да стигна Попа, завих надясно и се озовах в Южния парк. Закъснявах и карах като луда, прескачах стълбите и се провирах между кучетата, количките и рикшите.
Стигнах срещата. Господин Грива ме чакаше. Видя, че мъжът до нас пуши пура и му поиска една. Беше много нагло, както винаги, но този път не се ядосах, а даже самата аз си поисках една.
Запушихме. Той извади от джоба си едно пакетче, в което, струва ми се, имаше нещо като кабърчета. В съня знаех, че това пакетче символизира отношенията ни. Той каза, че цяла нощ го е гледал и е плакал.
Вероятно имаше да ми казва нещо важно, обаче мама влезе и ме събуди.
После излязох и карах колелото си. Бяха му откраднали кошницата и кормилото беше изкривено. Всъщност изглеждаше доста окаяно, но аз му се радвах, мило ми беше.
Карах по Черни връх, надолу към НДК, чудех се откъде да мина за да стигна Попа, завих надясно и се озовах в Южния парк. Закъснявах и карах като луда, прескачах стълбите и се провирах между кучетата, количките и рикшите.
Стигнах срещата. Господин Грива ме чакаше. Видя, че мъжът до нас пуши пура и му поиска една. Беше много нагло, както винаги, но този път не се ядосах, а даже самата аз си поисках една.
Запушихме. Той извади от джоба си едно пакетче, в което, струва ми се, имаше нещо като кабърчета. В съня знаех, че това пакетче символизира отношенията ни. Той каза, че цяла нощ го е гледал и е плакал.
Вероятно имаше да ми казва нещо важно, обаче мама влезе и ме събуди.
събота, декември 15, 2007
сив
Снощи сънувах Стефан Иванов. Налагаше се да прекараме известно време заедно и някак и двамата не бяхме във възторг. Лека-полека обаче открихме колко сме близки. Говорехме за всичко; откривахме, че сме чели, гледали и слушали едни и същи книги, филми, пиеси, хора, картини.
Разглеждах бележника му. На последната страница, поради липса на място вероятно, имаше много мънички рисунки, схеми и диалогчета. Толкова ми стана мил. :-)
Разглеждах бележника му. На последната страница, поради липса на място вероятно, имаше много мънички рисунки, схеми и диалогчета. Толкова ми стана мил. :-)
петък, декември 14, 2007
полусън
Има едно особено състояние, в което изпадам, когато не мога да заспя, а знам, че ще стана рано. Някаква трескавост и гальовност в същото време. Не се отпускам да спя, тялото ми е някак нащрек и очаква будилник.
Ах, толкова много преживявания имах днес. Срещнах се със същества, които може би бяха хора, а може би не бяха. По някакви нови за мен канали ни течеше общуването. В един момент имаше пълна хармония между нас - знаех защо и как е всичко, осъзнавах системата и се мъчех да я преведа и на мозъка.
Очевидно не се получи, защото сега пак сричам и се опитвам да изкажа с думи преживяване, което не се оставя да бъде пъхнато в обикновения език.
Ах, толкова много преживявания имах днес. Срещнах се със същества, които може би бяха хора, а може би не бяха. По някакви нови за мен канали ни течеше общуването. В един момент имаше пълна хармония между нас - знаех защо и как е всичко, осъзнавах системата и се мъчех да я преведа и на мозъка.
Очевидно не се получи, защото сега пак сричам и се опитвам да изкажа с думи преживяване, което не се оставя да бъде пъхнато в обикновения език.
сряда, декември 12, 2007
радиото сутрин
Трябва да престана да нагласям радиото да ме буди. В сутрешните ми сънища присъства една горчилка, едно малко черно зрънце на тъга.
Днес сънувах, че си имаме ново кученце. Малко кафяво сетерче. Гледах го от бебе и то спеше на коленете ми. Миришеше на мляко и беше толкова меко и хубавко.
Обичах го.
Днес сънувах, че си имаме ново кученце. Малко кафяво сетерче. Гледах го от бебе и то спеше на коленете ми. Миришеше на мляко и беше толкова меко и хубавко.
Обичах го.
понеделник, декември 10, 2007
по средата на пътя
От известно време всяка сутрин ме буди радиото. Дарик - повече приказки и по-малко музика. Или може би просто аз хващам сутрешния блок, не знам.
Разбира се, не ставам веднага. Слушам в просъница.
Сънищата ми се промениха - станаха политически.
Тази сутрин например говореха как в София от еди-колко-си-години не е направен нито един нов парк. Как няма зеленина, за каква екология се говори толкова, след като най-елементарното липсва.
Вървяхме по някакви кални пътища, беше зима. Стигнахме един прав участък, навсякъде имаше военни, които излъчваха омраза.
"Ако вървиш точно по средата на пътя", каза ми архитекта, "те ще разберат коя си. Ще видят, че не се страхуваш и ще ти направят път."
Точно така и стана.
(нещо по-дълбоко имаше в тоя сън, ние срещу лошите, ама не помня)
Разбира се, не ставам веднага. Слушам в просъница.
Сънищата ми се промениха - станаха политически.
Тази сутрин например говореха как в София от еди-колко-си-години не е направен нито един нов парк. Как няма зеленина, за каква екология се говори толкова, след като най-елементарното липсва.
Вървяхме по някакви кални пътища, беше зима. Стигнахме един прав участък, навсякъде имаше военни, които излъчваха омраза.
"Ако вървиш точно по средата на пътя", каза ми архитекта, "те ще разберат коя си. Ще видят, че не се страхуваш и ще ти направят път."
Точно така и стана.
(нещо по-дълбоко имаше в тоя сън, ние срещу лошите, ама не помня)
четвъртък, ноември 15, 2007
заедност по телефона
Беше сутрин, току-що бях станала. Още не се бях облякла, носех синьо потниче и бикини. Приказвахме си около леглото с хората в стаята.
Телефонът звънна и аз така се зарадвах - беше архитекта.
Повиших щастливо глас - "здрасти, как си?", но той говореше тихо. Беше тъжен.
Отдръпнах се от другите. Направих няколко бавни крачки и седнах със свити към мен крака на килимчето до дивана в ъгъла. Сякаш се скрих от света. Усещах учудените погледи на другите в стаята - защо ли така се бях отделила и бях помръкнала?
- Какво правиш?
- Гледам телевизия вкъщи. (ах, толкова беше тъжен)
- И какво има?
- Ами искам да си бъда вкъщи.
- Какво ти се прави? (исках да кажа нещо, да направя нещо, за да променя нещата. или поне начина, по който се чувства)
- Искам да си бъда вкъщи и да гледам телевизия.
Помълчахме. Ох, толкова беше тъжно. В главата ми се блъскаше въпросът "какво, какво да направя, какво да кажа?", чувствах се като лекарство, което изведнъж е престанало да действа. И всички са учудени и разочаровани.
Той започна да плаче. Тихичко и неутешимо.
Заплаках и аз.
Известно време стоях в ъгъла без да виждам нищо, можех само да плача. Аз бях мъката. Вероятно и при него беше така.
Нищо не си казвахме, просто бяхме заедно.
След известно време той затвори.
Телефонът звънна и аз така се зарадвах - беше архитекта.
Повиших щастливо глас - "здрасти, как си?", но той говореше тихо. Беше тъжен.
Отдръпнах се от другите. Направих няколко бавни крачки и седнах със свити към мен крака на килимчето до дивана в ъгъла. Сякаш се скрих от света. Усещах учудените погледи на другите в стаята - защо ли така се бях отделила и бях помръкнала?
- Какво правиш?
- Гледам телевизия вкъщи. (ах, толкова беше тъжен)
- И какво има?
- Ами искам да си бъда вкъщи.
- Какво ти се прави? (исках да кажа нещо, да направя нещо, за да променя нещата. или поне начина, по който се чувства)
- Искам да си бъда вкъщи и да гледам телевизия.
Помълчахме. Ох, толкова беше тъжно. В главата ми се блъскаше въпросът "какво, какво да направя, какво да кажа?", чувствах се като лекарство, което изведнъж е престанало да действа. И всички са учудени и разочаровани.
Той започна да плаче. Тихичко и неутешимо.
Заплаках и аз.
Известно време стоях в ъгъла без да виждам нищо, можех само да плача. Аз бях мъката. Вероятно и при него беше така.
Нищо не си казвахме, просто бяхме заедно.
След известно време той затвори.
сън от вчера
Аз съществувах, но сякаш живеех себе си през очите на архитекта. И в същото време имах и собствено съзнание, което виждаше нещата отвъд.
Вървях боса през една гора. Беше есен и килимът от листа нежно галеше краката ми. Беше топло и сухо. Вървях и се чувствах като в приказка.
"Ах, колко се радвам", помислих си, "че архитекта ме е измислил толкова хубава!"
Вървях боса през една гора. Беше есен и килимът от листа нежно галеше краката ми. Беше топло и сухо. Вървях и се чувствах като в приказка.
"Ах, колко се радвам", помислих си, "че архитекта ме е измислил толкова хубава!"
вторник, октомври 30, 2007
много
Ай, колко много сънувах снощи и въобще тия дни. Сутрин обаче забравям да пиша. Лош навик.
Много Милена напоследък.
Много Милена напоследък.
неделя, октомври 28, 2007
стоте процента
Имах снощи някакъв нагледен урок за любовта. Конкретният пример беше любовта между мъж и жена, може би защото знам от Яна, че задачата ми в този живот е да се отворя към другия.
Когато обичаш някого, ама много го обичаш, 90%, и когато и той много те обича, но пак 90%, всичко има някаква рамка. И все някога ще свърши. Ще ви опустеят сърцата в даден момент.
100те % се стигат с доверие, обясни ми съня. С преминаване на човешката граница на аз и ти.
Тогава идва цялото. Вечността. Божественото.
Когато обичаш някого, ама много го обичаш, 90%, и когато и той много те обича, но пак 90%, всичко има някаква рамка. И все някога ще свърши. Ще ви опустеят сърцата в даден момент.
100те % се стигат с доверие, обясни ми съня. С преминаване на човешката граница на аз и ти.
Тогава идва цялото. Вечността. Божественото.
четвъртък, октомври 25, 2007
ерааг!
Вчера сънувах Ераг. Толкова прекрасен сън беше. Прегръщахе се и се въртяхме, правихме кълба напред и назад, толкова любов имаше, толкова, толкова любов. :-)
грр, трябваше вчера да пиша, сега всичко съм забравила :-(
грр, трябваше вчера да пиша, сега всичко съм забравила :-(
вторник, октомври 23, 2007
архитекта сменя професията си
Сънувах, че архитекта е лекар. И много пътува, затова не се обажда.
Спомням си как пред очите ми спаси едно дете и получи награда за това, че е по-висока категория - всички най-добри хора на света получават такава.
Спомням си как пред очите ми спаси едно дете и получи награда за това, че е по-висока категория - всички най-добри хора на света получават такава.
събота, октомври 20, 2007
умът чакаше отвън
Снощи, преди да си легна, имаше спонтанна йога.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.
Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.
Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.
Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.
И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?
В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.
Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.
Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.
Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.
Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.
Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.
Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.
И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?
В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.
Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.
Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.
Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.
понеделник, октомври 15, 2007
аз ли съм или не съм
Снощи сънувах пуерториканеца. Той твърдеше, че това, което виждам, не е той, а аз го убеждавах в обратното. Скарахме се ужасно.
А защо спорех, като, сега се сещам, че наистина нямах усещането, че това е той?
А защо спорех, като, сега се сещам, че наистина нямах усещането, че това е той?
четвъртък, октомври 04, 2007
вторник, октомври 02, 2007
мъж
Сънувах че съм мъж. Бях мъж, държах се и мислех като мъж.
Което идва да каже, че полът е доста условно понятие.
Което идва да каже, че полът е доста условно понятие.
събота, септември 08, 2007
детски смях
Историята беше свързана с ръцете ми, по които имаше знаци - точно по средата на дланите по четири точки една над друга. И това беше свързано с лапите на някакъв лъв, който преследвахме и се опитвахме да снимаме.
С Теди закъснявахме за час по литература. Влетяхме и застанахме до вратата. Шаламанова ни погледна много лошо - "Ще се оправдавате ли?"
Теди понечи да каже не, но аз взех думата.
"Да, госпожо, ще ви разкажа!"
Явно обаче много искрено го направих, защото Шаламанова скочи от стола и започна да се смее по детски и да се чуди къде да си сложи ръцете от детска свенливост.
Оттам и аз започнах да се смея и беше толкова хуубаво. :-)
С Теди закъснявахме за час по литература. Влетяхме и застанахме до вратата. Шаламанова ни погледна много лошо - "Ще се оправдавате ли?"
Теди понечи да каже не, но аз взех думата.
"Да, госпожо, ще ви разкажа!"
Явно обаче много искрено го направих, защото Шаламанова скочи от стола и започна да се смее по детски и да се чуди къде да си сложи ръцете от детска свенливост.
Оттам и аз започнах да се смея и беше толкова хуубаво. :-)
петък, септември 07, 2007
болка
Снощи отново ми се случи.
А всъщност, сетих се в просъница, случвало ми се е толкова много пъти, че съм престанала да му обръщам внимание.
Спя си и изведнъж се сепвам и се събуждам. Сърцето ми бие толкова силно, че ме боли. И чувствам някакво стягане в гърдите. И се дразня, защото не мога отново да се отпусна и да заспя.
А всъщност, сетих се в просъница, случвало ми се е толкова много пъти, че съм престанала да му обръщам внимание.
Спя си и изведнъж се сепвам и се събуждам. Сърцето ми бие толкова силно, че ме боли. И чувствам някакво стягане в гърдите. И се дразня, защото не мога отново да се отпусна и да заспя.
понеделник, септември 03, 2007
"българки ли сте?"
С Милена се разхождахме в някакъв увеселителен парк. Приказвахме си нещо и изведнъж пичът до нас ни погледна усмихнато и попита: "Българки ли сте?"
Имаше прекрасна тъмна кожа и зелени очи, много зелени. Представи се, казваше се Явор, и тримата продължихме напред. Българският му беше ужасен, правилен граматически, но звучеше много зле. С мъка разбирах какво казва. Поисках да му кажа нещо, да попитам ли, да отговоря ли, не знам, но най-естественото нещо, което ми дойде, не беше да отворя устата си, а да подуша рамото му. Беше толкова удобно, точно на нивото на носа ми, той ми вървеше от лявата страна.
Изведнъж потънах в аромата му.
Не знам как да разкажа случилото се, но беше прекрасно - общувах с него само чрез носа си.
Имаше прекрасна тъмна кожа и зелени очи, много зелени. Представи се, казваше се Явор, и тримата продължихме напред. Българският му беше ужасен, правилен граматически, но звучеше много зле. С мъка разбирах какво казва. Поисках да му кажа нещо, да попитам ли, да отговоря ли, не знам, но най-естественото нещо, което ми дойде, не беше да отворя устата си, а да подуша рамото му. Беше толкова удобно, точно на нивото на носа ми, той ми вървеше от лявата страна.
Изведнъж потънах в аромата му.
Не знам как да разкажа случилото се, но беше прекрасно - общувах с него само чрез носа си.
понеделник, август 27, 2007
не ме обича вече
В Орландо две вечери поред спах сама в легло за двама. Това малко ме натъжи. (И размечта за нежната му кожа.)
Снощи сънувах, че с пуерториканеца сме в колта му. Приближих се към него, за да го целуна, но той не се наведе към мен. Погледнах го в очите и осъзнах, че той вече не ме обича.
Снощи сънувах, че с пуерториканеца сме в колта му. Приближих се към него, за да го целуна, но той не се наведе към мен. Погледнах го в очите и осъзнах, че той вече не ме обича.
сряда, август 22, 2007
смях с ераг
Хихи, сънувах толкова хубав ден с Ераг.
Прегръщахме се и се смеехме, гледахме се в очите и избухвахме в смях, докосвахме се и бяхме най-близките хора на света. Разказваше ми какви смешни грешки е правел, докато е учел френски и въпреки че в будния живот аз френски не знам, в съня явно знаех, защото схващах шегите и се залиивахме от смях.
А той беше толкова хуубав! :-)
Прегръщахме се и се смеехме, гледахме се в очите и избухвахме в смях, докосвахме се и бяхме най-близките хора на света. Разказваше ми какви смешни грешки е правел, докато е учел френски и въпреки че в будния живот аз френски не знам, в съня явно знаех, защото схващах шегите и се залиивахме от смях.
А той беше толкова хуубав! :-)
през тялото
Преди няколко дни сънувах, че майката на Милена ми говори без думи, обръща се към мен и ми казва нещо само чрез тялото си. Сподели някои от страховете си, малко от неодобрението си към мен, а накрая каза, че е жадна.
От разстояние тялото ми й предаде вода.
От разстояние тялото ми й предаде вода.
толкова голямо
Преди няколко дни сънувах нещо голямо.
Имах цялата случка на лента със снимки, нещо като архив на спомените. Влязох вътре и се върнах в случката.
Бяхме група към 6-7 души, аз и една мацка, която сънувах наскоро, но не познавам в будния си живот. Те говореха за нещо, за което ние нямахме никаква представа.
Изведнъж - аааа! - разбрахме! Крещяхме с пълно гърло, телата ни се тресяха от изумление, това нещо беше огроомно, а единственото, което умът можеше да направи, е да регистрира - да, голямо е и е много важно.
Включихме се към групата и заедно продължихме търсенето.
(защото май за търсене ставаше въпрос)
Имах цялата случка на лента със снимки, нещо като архив на спомените. Влязох вътре и се върнах в случката.
Бяхме група към 6-7 души, аз и една мацка, която сънувах наскоро, но не познавам в будния си живот. Те говореха за нещо, за което ние нямахме никаква представа.
Изведнъж - аааа! - разбрахме! Крещяхме с пълно гърло, телата ни се тресяха от изумление, това нещо беше огроомно, а единственото, което умът можеше да направи, е да регистрира - да, голямо е и е много важно.
Включихме се към групата и заедно продължихме търсенето.
(защото май за търсене ставаше въпрос)
събота, август 18, 2007
прегръдки
Дали защото вчер писах за най-прекрасната прегръдка в живота ми, или има нещо друго, но снощи сънувах, че прегръщам няколко души, за да видя какво ще стане.
С Васока нищо не се случи, даже беше малко конфузно.
Прегърнах архитекта. И се случи нещо невероятно - над нас се появиха някакви цифри, сложни уравнения, които описват перфектната ни връзка на земята точно сега.
С Васока нищо не се случи, даже беше малко конфузно.
Прегърнах архитекта. И се случи нещо невероятно - над нас се появиха някакви цифри, сложни уравнения, които описват перфектната ни връзка на земята точно сега.
вторник, юли 31, 2007
когато умът дойде с мен
Днес станахме много рано, цялото семейство се натоварихме в колата и отидохме до университета на Милена. Спах през целия път и когато се върнахме, с голям кеф се сгуших между възглавниците.
Заспах почти веднага, но това не беше точно заспиване.
Беше като онзи път.
Умът ми не заспа.
Изведнъж се озовах в някаква стая. Отново бях като сляпа, но не беше точно слепота. Сякаш виждах чрез въображението си. Иначе само чувах. И пак много се уплаших. Едно куче стоеше и ме гледаше.
"Махай се", казах. Повиках Съни, наскоро я сънувах, но не успяхме да се видим истински.
Този път не дойде, явно не може така лесно да си управлявам сънищата.
Местех се от стая в стая, някакви офиси, кучета, криех се като престъпник, по едно време видях малка принцеса от приказка и я повиках с поглед.
После не помня, умът ми е заспал.
Заспах почти веднага, но това не беше точно заспиване.
Беше като онзи път.
Умът ми не заспа.
Изведнъж се озовах в някаква стая. Отново бях като сляпа, но не беше точно слепота. Сякаш виждах чрез въображението си. Иначе само чувах. И пак много се уплаших. Едно куче стоеше и ме гледаше.
"Махай се", казах. Повиках Съни, наскоро я сънувах, но не успяхме да се видим истински.
Този път не дойде, явно не може така лесно да си управлявам сънищата.
Местех се от стая в стая, някакви офиси, кучета, криех се като престъпник, по едно време видях малка принцеса от приказка и я повиках с поглед.
После не помня, умът ми е заспал.
книгата
Преди няколко дни сънувах, че господин Грива е написал книга за наша връзка. Странно, обаче не исках да я прочета.
петък, юли 13, 2007
море
Много сънища снощи, спомнях си ги ясно, когато се събудих.
Имаше един, който помня и сега - исках да пътувам. Купих си билет до морето. Нямах пари за връщане, но това никак не ме тревожеше и нямаше никакво значение. Бяхме със Севи, тя е моето водно другарче. Плувахме много, имаше силно вълнение. Водата ни заливаше, повличаше, давеше и дърпаше навътре. Успяхме да излезем и застанахме на брега да гледаме. По едно време съвсем близо до нас се отвори една дупка, точно като дупка на канал и морето изтече там.
Имаше един, който помня и сега - исках да пътувам. Купих си билет до морето. Нямах пари за връщане, но това никак не ме тревожеше и нямаше никакво значение. Бяхме със Севи, тя е моето водно другарче. Плувахме много, имаше силно вълнение. Водата ни заливаше, повличаше, давеше и дърпаше навътре. Успяхме да излезем и застанахме на брега да гледаме. По едно време съвсем близо до нас се отвори една дупка, точно като дупка на канал и морето изтече там.
четвъртък, юли 12, 2007
обличането в думи
Много неща сънувах снощи и си спомням как докато часовникът звънеше, си помислих: "Ох, трябва да запомня всичко!" и в главата ми се появиха нещо като чекмеджета, където имаше неща (сънища), които трябваше да облека в думи. И взимах думи и ги обличах, бяха някакви безсмислени изречения, но това нямаше никакво значение.
петък, юли 06, 2007
отвътре
Ах, снощи се случи нещо невероятно! :-)
Бяхме у Васко и аз осъзнавах тялото си. What can you soften беше положението.
Изведнъж изпитах невероятното желание да застана в една конкретна асана, към която нямах нищо специално. Даже не помня някога да съм я правила.
Е, направих я и влязох в някакво друго съзнание.
Първо осъзнах всеки дискомфорт, всяка нередност и те просто изчезнаха.
Влязох в тялото. Отвътре. Забравих външните очертания и това, което на практика знам. Бях вътре. Усещането е съвсем различно и все пак безкрайно познато. Защото явно се случва всяка вечер, когато заспивам.
То не беше точно заспиване даже.
Изведнъж влязох някъде, не знам дали да го наричам сън. Чух някакви звуци и осъзнах, че вече не съм в стаята на Васко. Уплаших се. Много се уплаших.
Бях като сляпа, всичко беше черно и аз само чувах.
После, не знам колко време е минало, изведнъж тялото ми подскочи. Излязох от асаната и се събудих.
Огледах се. Васко и Севи спяха. Тихо се обух и си отидох вкъщи.
Заспах по същия начин - някак отвътре.
Бяхме у Васко и аз осъзнавах тялото си. What can you soften беше положението.
Изведнъж изпитах невероятното желание да застана в една конкретна асана, към която нямах нищо специално. Даже не помня някога да съм я правила.
Е, направих я и влязох в някакво друго съзнание.
Първо осъзнах всеки дискомфорт, всяка нередност и те просто изчезнаха.
Влязох в тялото. Отвътре. Забравих външните очертания и това, което на практика знам. Бях вътре. Усещането е съвсем различно и все пак безкрайно познато. Защото явно се случва всяка вечер, когато заспивам.
То не беше точно заспиване даже.
Изведнъж влязох някъде, не знам дали да го наричам сън. Чух някакви звуци и осъзнах, че вече не съм в стаята на Васко. Уплаших се. Много се уплаших.
Бях като сляпа, всичко беше черно и аз само чувах.
После, не знам колко време е минало, изведнъж тялото ми подскочи. Излязох от асаната и се събудих.
Огледах се. Васко и Севи спяха. Тихо се обух и си отидох вкъщи.
Заспах по същия начин - някак отвътре.
сряда, юни 27, 2007
спане в автобус
Не мога да повярвам, че не съм пислата тук вече цял месец! А междувременно много сънувам, но малко си спомням. :-)
Днес, на връщане от Сърбия, много пъти спах в автобуса. И всеки път сънувах. И понеже бях до прозореца и най-доброто, което можех да направя, е да се облегна на стъклото, почувствах го така, все едно извивам тяло, за да вляза в съня.
И всеки път се получаваше. :-)
Днес, на връщане от Сърбия, много пъти спах в автобуса. И всеки път сънувах. И понеже бях до прозореца и най-доброто, което можех да направя, е да се облегна на стъклото, почувствах го така, все едно извивам тяло, за да вляза в съня.
И всеки път се получаваше. :-)
събота, май 26, 2007
първи сън от Бела речка
Стояхме с някого на един балкон. Бяхме опряли коремите си на парапета. Наведохме се и фактически телата ни висяха наполовина. Каза ми да се опитам да заспя в тази поза.
"Защо?", попитах.
"За да може, като се събудиш, наполовина висяща и с реален риск да паднеш, да осъзнаеш, че всичко това е само сън. И никога повече да не се страхуваш от каквото и да било."
Не помня дали се получи, но, като се събудих, осъзнах, че в съня си не се сетих, че аз всъщност сънувам.
Сънища в сънищата и подозирам, че този живот, който наричам истински, всъщност отново е сън. Тази мисъл ме гложди вече няколко месеца.
"Защо?", попитах.
"За да може, като се събудиш, наполовина висяща и с реален риск да паднеш, да осъзнаеш, че всичко това е само сън. И никога повече да не се страхуваш от каквото и да било."
Не помня дали се получи, но, като се събудих, осъзнах, че в съня си не се сетих, че аз всъщност сънувам.
Сънища в сънищата и подозирам, че този живот, който наричам истински, всъщност отново е сън. Тази мисъл ме гложди вече няколко месеца.
вторник, май 15, 2007
back in school
Върнах се в училище.
Но не в моето, а чуждите спомени за това, което е било училището. В спомените, които си мисля, че Ива Гигова има за 15-то. (а това може въобще да не е така)
Но не в моето, а чуждите спомени за това, което е било училището. В спомените, които си мисля, че Ива Гигова има за 15-то. (а това може въобще да не е така)
молове
Този е от преди няколко дни:
Срещу нас строяха нов мол и го обединяваха с предишния, получи се една огроомна лъскава отвратителна сграда. Само бетон, не бяха посадили нито едно дръвче, никъде нямаше тревичка и цветенца.
Стояхме отпред с не помня кого и си говорехме за екология. Аз плачех с глас. Толкова ми беше тъжно, че хората са толкова глупави, че не мислят дори 5 години напред.
Плачех неутешимо, спомням си единствено мъката.
Срещу нас строяха нов мол и го обединяваха с предишния, получи се една огроомна лъскава отвратителна сграда. Само бетон, не бяха посадили нито едно дръвче, никъде нямаше тревичка и цветенца.
Стояхме отпред с не помня кого и си говорехме за екология. Аз плачех с глас. Толкова ми беше тъжно, че хората са толкова глупави, че не мислят дори 5 години напред.
Плачех неутешимо, спомням си единствено мъката.
неделя, април 29, 2007
големи неща
Беше нещо много голямо - сънувах си обикновен сън и изведнъж усетих как се издигам над него, един тънък слой, все едно отлепях лепенка - и се качих едно ниво нагоре, където сънищата са голямото живеене.
В съня си осъзнах, че няма да мога да запомня нищо, да го донеса обратно в ума си, но това беше окей. Надявам се това, което преживях, да е останало у мен.
Иначе в обикновения сън имаше театъра, Васил Михайлов, Иван Бърнев, господин Грива, магазин за бански, море, колела.
Всъщност, като се замисля, много осъзнато сънувах. Знаех кои неща са модели и кои често идват при мен (или аз отивам при тях), кое защо ми се върти от толкова време и с каква цел.
В съня си осъзнах, че няма да мога да запомня нищо, да го донеса обратно в ума си, но това беше окей. Надявам се това, което преживях, да е останало у мен.
Иначе в обикновения сън имаше театъра, Васил Михайлов, Иван Бърнев, господин Грива, магазин за бански, море, колела.
Всъщност, като се замисля, много осъзнато сънувах. Знаех кои неща са модели и кои често идват при мен (или аз отивам при тях), кое защо ми се върти от толкова време и с каква цел.
понеделник, април 23, 2007
кухи
Не знам как, но реших да се обадя на господин Грива. Е, не чак да се обадя. Пуснах му есемес "здрасти".
След малко той се обади. Разговорът вървеше много, много трудно. Задавах му тъпи въпроси ("Какво става с организацията?", "Как върви ученето?", etc), той дълго мълчеше преди да измънка някое и друго "Добре" или "Всичко е окей".
Представих си го как стои и гледа през прозореца и си мисли за нещо и му трябва време, докато думите ми стигнат до него.
"Какво прави Страхил?", попитах. Много, много дълга пауза. "Абе, господин Грива, що не си ебеш майката?!", ядосах се и затворих.
След малко получих два есемеса.
Отне ми доста време докато ги осмисля. Главата ми пулсираше, четях думите, но не можех да вържа смисъла. Някакви вълни ме заливаха и не можех да дишам.
"Страхил е мъртъв", прочетох. "Покривът на някаква сграда е паднал върху него. Съпругата му е в шок и иска да съди Общината."
Просто стоях и не можех да повярвам, че това се случва.
После господин Грива се появи. Не каза нищо, просто дойде и ме прегърна.
Никога не се бяхме прегръщали така. Толкова силно. Без капчица сексуалност.
Имах усещането, че и двамата отвътре сме кухи и всеки се стреми да влезе в гърдите на другия, за да станем отново пълни.
След малко той се обади. Разговорът вървеше много, много трудно. Задавах му тъпи въпроси ("Какво става с организацията?", "Как върви ученето?", etc), той дълго мълчеше преди да измънка някое и друго "Добре" или "Всичко е окей".
Представих си го как стои и гледа през прозореца и си мисли за нещо и му трябва време, докато думите ми стигнат до него.
"Какво прави Страхил?", попитах. Много, много дълга пауза. "Абе, господин Грива, що не си ебеш майката?!", ядосах се и затворих.
След малко получих два есемеса.
Отне ми доста време докато ги осмисля. Главата ми пулсираше, четях думите, но не можех да вържа смисъла. Някакви вълни ме заливаха и не можех да дишам.
"Страхил е мъртъв", прочетох. "Покривът на някаква сграда е паднал върху него. Съпругата му е в шок и иска да съди Общината."
Просто стоях и не можех да повярвам, че това се случва.
После господин Грива се появи. Не каза нищо, просто дойде и ме прегърна.
Никога не се бяхме прегръщали така. Толкова силно. Без капчица сексуалност.
Имах усещането, че и двамата отвътре сме кухи и всеки се стреми да влезе в гърдите на другия, за да станем отново пълни.
четвъртък, април 12, 2007
едно
Сънувах някакви хора и осъзнавах, че това съм все аз. И тогава ми хрумна, че всички хора, които си мисля, че познавам, които си мисля, че съществуват, ги няма. Всички сме едно в хиляди версии. Все аз.
сряда, април 11, 2007
"не плачи"
Георги ме прегръщаше: "Не плачи, не плачи!"
"Ама аз не плача!"
"Не, недей да плачеш", играеше го утешител, а нямаше причина.
Ядосах се.
"Ама аз не плача!"
"Не, недей да плачеш", играеше го утешител, а нямаше причина.
Ядосах се.
Съни се завръща от света на мъртвите
Съни се върна. Стоеше тихичко и някак самотно и гледаше през прозореца. По едно време я погледнах - беше си нахлупила кофа на главата.
"Съни, искаш ли да те изведа? Откога не съм те извеждала... защо всъщност? Аа, ти беше мъртва! Съни, хайде да ходим навън, забравила съм го това усещане."
Излязохме и беше толкова хубаво, настроението й се върна, тичаше като луда нагоре-надолу... Съседи ни спираха да я поздравят: "Добре дошла!", а тя се смееше. :-)
"Съни, искаш ли да те изведа? Откога не съм те извеждала... защо всъщност? Аа, ти беше мъртва! Съни, хайде да ходим навън, забравила съм го това усещане."
Излязохме и беше толкова хубаво, настроението й се върна, тичаше като луда нагоре-надолу... Съседи ни спираха да я поздравят: "Добре дошла!", а тя се смееше. :-)
неделя, април 08, 2007
мацката му
Сънувах, че си приказвам с господин Грива и го питам как е мацката му. Боже, все едно наистина си говорехме - много характерни неща, едно такова леко хапливо, леко пренебрежително отношение, но весело и добродушно в същото време, малко срамежливо и криещо се, стил "не е твоя работа пък".
Извади албум със снимки - бяха толкова шарени, той, Страхил, някакви хора, които не познавам. Весели снимки, много смях, бяха от всякакви места, много държави. Учудих се: "Толкова много ли сте пътували?"
Все едно не се бяхме виждали години, но по някакъв начин той ми показваше миналото си.
"Коя е мацката ти?", попитах.
Той се дърпаше, "Няма да ти кажа".
После ми показа една мулатка с къса къдрава коса. Говореше на микрофон пред огромна аудитория.
Господин Грива ме хвана за ръка и някак ме вкара в снимката, все едно беше прозорец към друг свят и ние влязохме в залата. То не беше зала, де. На открито беше, на слънчице и въздух.
Мацката беше от северна Африка (не беше руския, каквато, доколкото знам, всъщност е) и говореше на френски. Беше отличничката на випуска или нещо такова и държеше благодарствена реч.
Много жълто беше всичко и навсякъде имаше мънички червени знаменца.
Огледах се, но господи Грива беше изчезнал.
И нищо, просто си стоях на слънчице и я гледах, беше много хубава и много умна, с черни живи очи.
Извади албум със снимки - бяха толкова шарени, той, Страхил, някакви хора, които не познавам. Весели снимки, много смях, бяха от всякакви места, много държави. Учудих се: "Толкова много ли сте пътували?"
Все едно не се бяхме виждали години, но по някакъв начин той ми показваше миналото си.
"Коя е мацката ти?", попитах.
Той се дърпаше, "Няма да ти кажа".
После ми показа една мулатка с къса къдрава коса. Говореше на микрофон пред огромна аудитория.
Господин Грива ме хвана за ръка и някак ме вкара в снимката, все едно беше прозорец към друг свят и ние влязохме в залата. То не беше зала, де. На открито беше, на слънчице и въздух.
Мацката беше от северна Африка (не беше руския, каквато, доколкото знам, всъщност е) и говореше на френски. Беше отличничката на випуска или нещо такова и държеше благодарствена реч.
Много жълто беше всичко и навсякъде имаше мънички червени знаменца.
Огледах се, но господи Грива беше изчезнал.
И нищо, просто си стоях на слънчице и я гледах, беше много хубава и много умна, с черни живи очи.
събота, април 07, 2007
явно на някои неща им трябват два пъти
Преживях отново един свой сън - на море сме, тримата със Светли и Съни. Тя е малко кученце и се учи да плува. Возим се в лодка и Светли ни показва как плуват китовете.
Върнах се в този сън, за да узная, че момичето, което предишния път не познавах, което чакаше някого самичко на плажа в едно бунгало, момичето, което плачеше и лепеше снимки на хората, които познава, е Яница от театъра.
Върнах се в този сън, за да узная, че момичето, което предишния път не познавах, което чакаше някого самичко на плажа в едно бунгало, момичето, което плачеше и лепеше снимки на хората, които познава, е Яница от театъра.
понеделник, април 02, 2007
нищо особено
Пак сънувах господин Грива. Вървяхме и си приказвахме за някакви малки неща.
Нищо особено, но се радвам, че се виждаме насън. :-)
Нищо особено, но се радвам, че се виждаме насън. :-)
понеделник, март 26, 2007
разговори
Със Севи излязохме от театъра и отвън срещнахме Миленчето и Роси от стария клас. Заприказвахме се и след малко Севи ми се обади (дори не бях забелязала, че я няма): "Бисе, утре ставам рано, затова отивам вкъщи да спя."
Разпитвах Миленчето за сватбата, тя не отговаряш с много голяма охота, но все пак измъкнах някакво инфо.
"Сега ти го играеш кифлата, която после ще разказва на всички, нали?", попита ме направо. Засмях се и признах, че точно такъв е случаят.
И още неща си говорихме, но не помня.
Във всеки случай нямам чувството, че това беше сън.
Разпитвах Миленчето за сватбата, тя не отговаряш с много голяма охота, но все пак измъкнах някакво инфо.
"Сега ти го играеш кифлата, която после ще разказва на всички, нали?", попита ме направо. Засмях се и признах, че точно такъв е случаят.
И още неща си говорихме, но не помня.
Във всеки случай нямам чувството, че това беше сън.
неделя, март 25, 2007
пътувам/ дълъг път пред мен
Благодарение на съня си разбрах колко много съм пътувала с господин Грива.
Не знам кога е било, насън или в минали животи, пък и какво значение има? Случвало се и очевидно пак ще се случва, което е толкова хубаво! :-)
Не знам кога е било, насън или в минали животи, пък и какво значение има? Случвало се и очевидно пак ще се случва, което е толкова хубаво! :-)
понеделник, март 19, 2007
снима ми се
Заваля силен дъжд, забравих книгите си навън и всичко се намокри. Носех хилки за федърбал, щеки и още нещо, много спорт в ръцете ми. Тези неща също се намокриха.
После излязох да си ги прибера зад блока, беше тоолкова красиво, пролетно и слънчево! Прииска ми се да снимам. :-)
После излязох да си ги прибера зад блока, беше тоолкова красиво, пролетно и слънчево! Прииска ми се да снимам. :-)
неделя, март 18, 2007
нежни целувки
Сънувах, че с господин Грива пак се виждаме, аз му отидох на гости в някаква огроомна светла къща, там бяха майка му и баща му и една купчина племенници.
Влязохме в една стая, той се излегна, а аз седнах на корема му и започнахме да се целуваме толкова нежно, да си хапем раменете. Много беше хубаво. :-)
После пак трябваше да се видим, но той не дойде, защото вече беше с неговата Милена (която май се казва Надя всъщност). В съня тя се оказа илюстраторка и спечели някаква награда, имаше пресконференции, интервюта, ала-бала. Със Светли стояхме вкъщи и гледахме по телевизията, но мацката така и не се появи, на всички въпроси отговаряше господин Грива, но беше толкова различен от това, което помня.
"С този ли си била?", попита Светли.
"Не точно", отвърнах.
Влязохме в една стая, той се излегна, а аз седнах на корема му и започнахме да се целуваме толкова нежно, да си хапем раменете. Много беше хубаво. :-)
После пак трябваше да се видим, но той не дойде, защото вече беше с неговата Милена (която май се казва Надя всъщност). В съня тя се оказа илюстраторка и спечели някаква награда, имаше пресконференции, интервюта, ала-бала. Със Светли стояхме вкъщи и гледахме по телевизията, но мацката така и не се появи, на всички въпроси отговаряше господин Грива, но беше толкова различен от това, което помня.
"С този ли си била?", попита Светли.
"Не точно", отвърнах.
сън в съня
Снощи сънувах нещо, което ми направи голямо впечетление, но се срамувах да напиша. Тази вечер пък осъзнах, че наистина е важно, затова не бива да се срамувам.
Малко е като този сън, пак със събуждане в съня.
Спя си снощи и сънувам, че сънувам секс. Събуждам се и виждам много хора около мен, стоят и ме гледат. Сещайки се, че съм сънувала секс, започвам да се притеснявам и да се срамувам, че евентуално може да съм издавала някакви звуци или съм си говорила насън някакви работи. Започвам да се срамувам и се крия зад една книга или направо с двете ръце.
(в съня си се събуждах няколко пъти!)
И сега така ми се стори, все едно и този живот, който уж живея сега, може да е нечий сън. Сънища в сънищата.
Малко е като този сън, пак със събуждане в съня.
Спя си снощи и сънувам, че сънувам секс. Събуждам се и виждам много хора около мен, стоят и ме гледат. Сещайки се, че съм сънувала секс, започвам да се притеснявам и да се срамувам, че евентуално може да съм издавала някакви звуци или съм си говорила насън някакви работи. Започвам да се срамувам и се крия зад една книга или направо с двете ръце.
(в съня си се събуждах няколко пъти!)
И сега така ми се стори, все едно и този живот, който уж живея сега, може да е нечий сън. Сънища в сънищата.
четвъртък, март 15, 2007
развод
Георги от театъра стоеше пред вратата на адвоката и изглеждаше съкрушен. Попитах го какво става. Каза, че подготвя документите за развода. Опитваше се да скрие сълзите си, но не можеше.
Помислих си колко ли тъжно е да се разведеш с някого.
Помислих си колко ли тъжно е да се разведеш с някого.
напускам Земята
Предната вечер сънувах най-големия сън от много време насам. За огромно съжаление обаче вече позабравих почти всичко. Но в най-общи линии разбрах няколко хубави неща.
Разхождах се сред някакви петролни кладенци, черни, гадни. Стоях с някого пред един прозорец и гледах света - всичко беше в дим, заводи, индустрия, ужас.
"Вгледай се по-добре", каза.
Опитах и нищо. Опитах отново и пак нищо. Лека-полека погледът ми започна да се избистря и започнах да виждам отвъд видимото. Светът не съществуваше, имаше само хубава розова мъгла.
"Това е", каза. "Сега ела с мен."
Качихме се на някакъв самолет и аз погледнах към пътниците - там бяха всички, които познавам, седяха и ми се усмихваха. Осъзнах, че всички тези хора са уроците в живота ми, че това е причината да ги познаваме - че мога да се уча от тях.
Разхождах се сред някакви петролни кладенци, черни, гадни. Стоях с някого пред един прозорец и гледах света - всичко беше в дим, заводи, индустрия, ужас.
"Вгледай се по-добре", каза.
Опитах и нищо. Опитах отново и пак нищо. Лека-полека погледът ми започна да се избистря и започнах да виждам отвъд видимото. Светът не съществуваше, имаше само хубава розова мъгла.
"Това е", каза. "Сега ела с мен."
Качихме се на някакъв самолет и аз погледнах към пътниците - там бяха всички, които познавам, седяха и ми се усмихваха. Осъзнах, че всички тези хора са уроците в живота ми, че това е причината да ги познаваме - че мога да се уча от тях.
понеделник, март 12, 2007
сладолед
Сънувах, че ям сладолед. Огромна картонена кофичка, която после можеш също да схрускаш, ако искаш (аз не направих така обаче).
Както и да е, беше много вкусно и когато се събудих, в устата ми наистина имаше вкус на млечен сладолед!
Както и да е, беше много вкусно и когато се събудих, в устата ми наистина имаше вкус на млечен сладолед!
неделя, март 04, 2007
много
Снощи за първи път спах с Радостин и сънувах сто неща. Толкова реални и хубави. За съжаление обаче забравих повечето.
Имаше един - сън в съня.
Сънувам, че спя и сънувам как се събуждам. Със слънце, целувка и една котка, която ме настъпва. Събуждам се точно така и се сещам, че това съм сънувала и си викам ебаси.
Истинското събуждане обаче нямаше нищо общо. Може би защото бяха много събуждания, докато накрая станах само защото ми омръзна да лежа.
Имаше един - сън в съня.
Сънувам, че спя и сънувам как се събуждам. Със слънце, целувка и една котка, която ме настъпва. Събуждам се точно така и се сещам, че това съм сънувала и си викам ебаси.
Истинското събуждане обаче нямаше нищо общо. Може би защото бяха много събуждания, докато накрая станах само защото ми омръзна да лежа.
понеделник, февруари 05, 2007
животните в музея
Леля Цвета ме заведе в един музей, където двете сме ходили (в света насън) и друг път.
Огромен срашен музей с препарирани бизони във всички зали. Стисках я силно за ръката и гледах само в пода, усещах как страхът ме обгражда от всички страни и само ако го погледна, ще ме сграбчи. "Нали помниш, че най-много се страхувам от препарирани животни?", попитах я.
Май осъзнах защо - защото се чувствам тоолкова малка и несигурна. (Но това е тъпа причина.)
Огромен срашен музей с препарирани бизони във всички зали. Стисках я силно за ръката и гледах само в пода, усещах как страхът ме обгражда от всички страни и само ако го погледна, ще ме сграбчи. "Нали помниш, че най-много се страхувам от препарирани животни?", попитах я.
Май осъзнах защо - защото се чувствам тоолкова малка и несигурна. (Но това е тъпа причина.)
събота, февруари 03, 2007
note ot self
Вчера сънувах, че в един магазин виждам колело - дамско, с тънки гуми, калници и кошкичка. Продавачът ме убеждаваше колко хубаво било, точно каквото съм търсела. Аз обаче си бях наумила да си взема моето от онзи дядо на Васил Априлов 9.
"Нищо, покарай го малко", каза продавачът и аз се съгласих и добре, че го направих. Разбрах някои много важни неща за колелото, което наистина ще си купя до няколко месеца:
1. дръжките на кормилото не бива да са твърде раздалечени
2. седалката не бива да е широка
3. задължително трябва лесно да стъпвам на земята
"Нищо, покарай го малко", каза продавачът и аз се съгласих и добре, че го направих. Разбрах някои много важни неща за колелото, което наистина ще си купя до няколко месеца:
1. дръжките на кормилото не бива да са твърде раздалечени
2. седалката не бива да е широка
3. задължително трябва лесно да стъпвам на земята
понеделник, януари 22, 2007
griva is calling
Георги от театъра ме викна да ми покаже каква е другата му работа. Нещо като зоопарк с много животни. Той разнасяше храната и чистеше лайната. Прати ме в една клетка, за да доведа най-лудата маймуна. По това време телефонът ми звънна - "griva is calling", изписа се на екранчето.
"Бистра, трябва да си направим среща, за да видим какво ще правим. Ще се разделяме ли, няма ли да се разделяме, просто трябва да обсъдим и да се знае. Не може така."
Излязох от това място и тръгнах по един път, където беше станала верижна катастрофа. Повече от 30 коли една зад друга, почти всички кабриолети, всички бяха мъртви. Имаше много бебета, застинали в неествествени пози. Мъртъвци, мъртъвци, аз минавах, гледах ги, но не чувствах нищо.
Стигнах една църква и срещнах Страхил. Отвътре излязоха двамата младоженци, потресени от гледката, "не можем да се оженим тук, елате с нас", казаха. Тръгнаме след тях и стигнахме една голяма зала, където седяха свещеник, младоженците и една баба. Точно отсреща пък имаше един мъж, който държеше едно чело като цигулка и свиреше.
"Това са най-близките ни приятели, нашите кумове", представиха ни.
Страхил ме хвана и започнахме да танцуваме, не знаех стъпките, но той ме водеше и беше хубаво. Тогава господин Грива влезе и се опитахме да танцуваме тримата, обаче не се получи и Страхил ни остави.
"Бистра, искам довечера да си много красива. Ела у нас с черна рокля и високи обувки, направи си прическа. Ела и ще правим най-хубавия секс."
"Не мога да правя секс, лекарката ми забрани", обясних.
Дали той се ядоса, дали се засмя, дали ме изостави, дали ме целуна, дали въобще ме чу, дали му пукаше?
Не знам, не си спомням.
"Бистра, трябва да си направим среща, за да видим какво ще правим. Ще се разделяме ли, няма ли да се разделяме, просто трябва да обсъдим и да се знае. Не може така."
Излязох от това място и тръгнах по един път, където беше станала верижна катастрофа. Повече от 30 коли една зад друга, почти всички кабриолети, всички бяха мъртви. Имаше много бебета, застинали в неествествени пози. Мъртъвци, мъртъвци, аз минавах, гледах ги, но не чувствах нищо.
Стигнах една църква и срещнах Страхил. Отвътре излязоха двамата младоженци, потресени от гледката, "не можем да се оженим тук, елате с нас", казаха. Тръгнаме след тях и стигнахме една голяма зала, където седяха свещеник, младоженците и една баба. Точно отсреща пък имаше един мъж, който държеше едно чело като цигулка и свиреше.
"Това са най-близките ни приятели, нашите кумове", представиха ни.
Страхил ме хвана и започнахме да танцуваме, не знаех стъпките, но той ме водеше и беше хубаво. Тогава господин Грива влезе и се опитахме да танцуваме тримата, обаче не се получи и Страхил ни остави.
"Бистра, искам довечера да си много красива. Ела у нас с черна рокля и високи обувки, направи си прическа. Ела и ще правим най-хубавия секс."
"Не мога да правя секс, лекарката ми забрани", обясних.
Дали той се ядоса, дали се засмя, дали ме изостави, дали ме целуна, дали въобще ме чу, дали му пукаше?
Не знам, не си спомням.
неделя, януари 21, 2007
той е баща
Снощи сънувах, че господин Грива започва работа в някакъв голям магазин (нещо като mall, но това в никакъв случай не е думата), където работи и Васко (пак в Капаска).
Бях изумена как така той ще става прост продавач, но един ден го видях да говори с една колежка на Васко, оказа се, че това е жената, с която се е разделил преди еди-колко-си-месеца и че той е баща на детето й и сега просто иска пак да се съберат и иска да бъде близо до нея.
Бях изумена как така той ще става прост продавач, но един ден го видях да говори с една колежка на Васко, оказа се, че това е жената, с която се е разделил преди еди-колко-си-месеца и че той е баща на детето й и сега просто иска пак да се съберат и иска да бъде близо до нея.
събота, януари 20, 2007
сънища в колата
Снощи спахме в Солун в колата на г-н Грива.
На два пъти заспивах и и двата пъти го сънувах.
Спомням си само единия сън - аз го викнах, за да му покажа нещо много красиво - огромно стъкло, на което може да се рисува. Ама с такъв ентусиазъм и радост му го показах, а той така грубо каза каква била тая глупост, пак съм му пречела, ала-бала.
Той си тръгна, а аз почувствах такъв гняв, толкова несправедливо и нагло се държеше!
"Да ти еба майката!", изкрещях. "Наистина искам да ти еба майката!"
На два пъти заспивах и и двата пъти го сънувах.
Спомням си само единия сън - аз го викнах, за да му покажа нещо много красиво - огромно стъкло, на което може да се рисува. Ама с такъв ентусиазъм и радост му го показах, а той така грубо каза каква била тая глупост, пак съм му пречела, ала-бала.
Той си тръгна, а аз почувствах такъв гняв, толкова несправедливо и нагло се държеше!
"Да ти еба майката!", изкрещях. "Наистина искам да ти еба майката!"
четвъртък, януари 18, 2007
в ресторант
С Васко и Севи бяхме в един ресторант и аз толкова силно крещях, че хората от другите маси започнаха да ми правят забележка. Ядосах се и се обърнах нахално.
На съседната маса седеше господин Грива и няколко секунди двамата просто стояхме и се гледахме изумено. Никой не беше познал другия, той се беше подстригал и въобще не беше такъв, какъвто го помнех.
На съседната маса седеше господин Грива и няколко секунди двамата просто стояхме и се гледахме изумено. Никой не беше познал другия, той се беше подстригал и въобще не беше такъв, какъвто го помнех.
вторник, януари 16, 2007
той тихо ме е гушкал
Сънувах, че съм болна и спя.
После се оказа, че господин Грива тихичко е дошъл при мен, тихичко, за да не ме събуди, взел ме е на ръце и ме е държал докато неговите ръце не са посинели от умора.
После се оказа, че господин Грива тихичко е дошъл при мен, тихичко, за да не ме събуди, взел ме е на ръце и ме е държал докато неговите ръце не са посинели от умора.
петък, януари 12, 2007
той е всеки мъж
Снощи спахме у Страхил и аз сънувах, че се готвя да правя секс с друг мъж.
Като саундтрак в главата ми звучаха думите на Страхил, които каза преди няколко дни: "Здравко, Бистра никога няма да ти изневери."
И явно в съня, въпреки че се чудех на себе си, това не беше толкова немислимо.
Докато не осъзнах, че това всъщност си е Здравко.
Като саундтрак в главата ми звучаха думите на Страхил, които каза преди няколко дни: "Здравко, Бистра никога няма да ти изневери."
И явно в съня, въпреки че се чудех на себе си, това не беше толкова немислимо.
Докато не осъзнах, че това всъщност си е Здравко.
събота, януари 06, 2007
татуировките на ангела
Бях на работа в театъра, имаше премиера. Когато затворихме вратите, всички, включително и Гинчето, влязоха долу в салона, за да гледат.
Аз не исках, но седнах отзад с другите.
Нищо не виждах, затова попитах дали мога да се кача горе на балкона.
Взех фенера и влязох.
Представлението още не беше започнало, хората стояха прави. Видях едно много, много хубаво момче, което ми беше познато от някъде, не можех да се сетя откъде, но все пак отидох да го заговоря.
"Аз съм от обслуждащия персонал", казах, защото той погледна сакото ми и повдигна вежди.
Приказвахме си това-онова и аз изведнъж осъзнах, че това е Златчо!
Представлението все още не започваше. Хората стояха прави.
Може би тук е време да спомена какво представляваше сцената - пиесата се казваше "Хотел" или нещо такова и декорите представляваха 3-4-етажен хотел, където се бяха качили всички актьори, отпред пък имаше истински басейн (с вода).
Изведнъж на сцената се появи един ангел. С бяла блузка, черна пола и големи крила. Това беше Теди.
Златчо се смееше от сърце - "Аа, значи затова тя толкова настояваше да дойда и да гледам!"
Аз също не знаех, че Теди играе там и се смеех. :-)
Тя се раходи малко, скочи в басейна и доплува до нас.
"Теди, ти си актриса и ангел! Как така?", засипахме я с въпроси.
После тя си свали блузата и се обърна с гръб. На дясното й рамо имаше цветна татуировка - зелена глава на някакво създание (нещо като извънземно?) и до него бялата качулка с лице на човек, която е свалило.
Видях какво е имала предвид и ми стана хубаво, "Ама завинаги ли ще я носиш?", попитах. "Истинка ли е?"
"Да, истинска е. А сега вижте това.", каза и се обърна. На предната страна на рамото й имаше кафяво кръгло нещо, някакви чертички вътре, неразгадаема рисунка. "Това е лицето на човека, когото обичам най-много на света. Но може да се види кой е това всъщност само под определен ъгъл."
Отидох малко встрани и започнах да се смея, смея, смея, радвам и крещя от щастие.
На ръката й беше лицето на Златчо. :-)
Аз не исках, но седнах отзад с другите.
Нищо не виждах, затова попитах дали мога да се кача горе на балкона.
Взех фенера и влязох.
Представлението още не беше започнало, хората стояха прави. Видях едно много, много хубаво момче, което ми беше познато от някъде, не можех да се сетя откъде, но все пак отидох да го заговоря.
"Аз съм от обслуждащия персонал", казах, защото той погледна сакото ми и повдигна вежди.
Приказвахме си това-онова и аз изведнъж осъзнах, че това е Златчо!
Представлението все още не започваше. Хората стояха прави.
Може би тук е време да спомена какво представляваше сцената - пиесата се казваше "Хотел" или нещо такова и декорите представляваха 3-4-етажен хотел, където се бяха качили всички актьори, отпред пък имаше истински басейн (с вода).
Изведнъж на сцената се появи един ангел. С бяла блузка, черна пола и големи крила. Това беше Теди.
Златчо се смееше от сърце - "Аа, значи затова тя толкова настояваше да дойда и да гледам!"
Аз също не знаех, че Теди играе там и се смеех. :-)
Тя се раходи малко, скочи в басейна и доплува до нас.
"Теди, ти си актриса и ангел! Как така?", засипахме я с въпроси.
После тя си свали блузата и се обърна с гръб. На дясното й рамо имаше цветна татуировка - зелена глава на някакво създание (нещо като извънземно?) и до него бялата качулка с лице на човек, която е свалило.
Видях какво е имала предвид и ми стана хубаво, "Ама завинаги ли ще я носиш?", попитах. "Истинка ли е?"
"Да, истинска е. А сега вижте това.", каза и се обърна. На предната страна на рамото й имаше кафяво кръгло нещо, някакви чертички вътре, неразгадаема рисунка. "Това е лицето на човека, когото обичам най-много на света. Но може да се види кой е това всъщност само под определен ъгъл."
Отидох малко встрани и започнах да се смея, смея, смея, радвам и крещя от щастие.
На ръката й беше лицето на Златчо. :-)
петък, януари 05, 2007
Harry Potter, follow me!
Сънувах, че чета третия Хари Потър. Че го чета много, много дълго и му отделям внимание.
Накрая го затворих, вече прочетен, и осъзнах, че въобще нямам идея какво става в тази книга.
Че през цялото време само съм гледала буквичките.
Почувствах се предадена.
Накрая го затворих, вече прочетен, и осъзнах, че въобще нямам идея какво става в тази книга.
Че през цялото време само съм гледала буквичките.
Почувствах се предадена.
сряда, януари 03, 2007
кариес
Много сънища напоследък, но не ги помня.
И много преживявания имам в полусън, когато спя с господин Грива. (И той също има, толкова е хубав, когато си приказва нещо, когато диша странно или нещо такова :-))
Снощи сънувах, че съм в кабинета на Страхил, а господин Грива и майката на Страхил (която всъщност е зъболекарка) ме чакат долу. Бързахме, но аз исках набързо да си проверя зъбите. Имаше един мъж с бяла престилка, който ми разгледа устата и аз някакси също виждах вътре.
"Имаш кариес", каза. "Искаш ли да го скъся?"
"Ъхъ", отговорих без да бъда много сигурна какво точно има предвид.
Той взе инструмента и бръкна вътре в кариеса. Видях, че извади нещо черно, което имаше тооолкова ужасен вкус, метален и тежък.
"Боже, трябва спешно да си направя пломба", помислих си.
И много преживявания имам в полусън, когато спя с господин Грива. (И той също има, толкова е хубав, когато си приказва нещо, когато диша странно или нещо такова :-))
Снощи сънувах, че съм в кабинета на Страхил, а господин Грива и майката на Страхил (която всъщност е зъболекарка) ме чакат долу. Бързахме, но аз исках набързо да си проверя зъбите. Имаше един мъж с бяла престилка, който ми разгледа устата и аз някакси също виждах вътре.
"Имаш кариес", каза. "Искаш ли да го скъся?"
"Ъхъ", отговорих без да бъда много сигурна какво точно има предвид.
Той взе инструмента и бръкна вътре в кариеса. Видях, че извади нещо черно, което имаше тооолкова ужасен вкус, метален и тежък.
"Боже, трябва спешно да си направя пломба", помислих си.
понеделник, декември 11, 2006
през снимки влизам + Amazing Race
Преди няколко дни, когато спахме у Страхил, сънувах нещо изключително интересено. Тогава нямаше как да го напиша тук, затова го записах и нарисувах в жълтото си тефтерче за идеи и сънища.
В съня си видях една снимка, която веднага ме върна в друг сън.
Елка стоеше под едно голяяямо дърво с кръгла корона и си играеше, въобще беше забравила, че я снимам.
Оттам в съзнанието ми се появи друга снимка, която не знам дали бях правила аз - летен пикник на хубава полянка, няколко души позираха на фона на жив плет, но чрез снимката аз чух разговора на хората, които бяха на нея и така и аз влязох в случващото се.
Сетих се, че имаше едно много красиво тихо момче, бяло и фино, до него имаше мацка, която едва сега познах - Александра. Сетих се, че Страхил и Здравко я бяха довели много преди да се видим на живо.
(Не знам дали това може по някакъв начин да обясни защо тя ми стана толкова хубава веднага, щом я видях.)
*
Тази вечер пък сънувах, че аз и господин Грива сме отбор в състезание като Amazing Race.
Беше много забавно, аз само обърквах разни неща, забравях си раницата, не можех да тичам, за да хванем влака, забравях съдовете, в които трябваше да си готвим...
Но той само се смееше и ми помагаше.
В съня си видях една снимка, която веднага ме върна в друг сън.
Елка стоеше под едно голяяямо дърво с кръгла корона и си играеше, въобще беше забравила, че я снимам.
Оттам в съзнанието ми се появи друга снимка, която не знам дали бях правила аз - летен пикник на хубава полянка, няколко души позираха на фона на жив плет, но чрез снимката аз чух разговора на хората, които бяха на нея и така и аз влязох в случващото се.
Сетих се, че имаше едно много красиво тихо момче, бяло и фино, до него имаше мацка, която едва сега познах - Александра. Сетих се, че Страхил и Здравко я бяха довели много преди да се видим на живо.
(Не знам дали това може по някакъв начин да обясни защо тя ми стана толкова хубава веднага, щом я видях.)
*
Тази вечер пък сънувах, че аз и господин Грива сме отбор в състезание като Amazing Race.
Беше много забавно, аз само обърквах разни неща, забравях си раницата, не можех да тичам, за да хванем влака, забравях съдовете, в които трябваше да си готвим...
Но той само се смееше и ми помагаше.
петък, декември 01, 2006
никой
Сънувах, че имам рожден ден, но никой, ама съвсем никой не ми звънна. Погледнах календара в телефона си дали не съм объркала нещо, но си беше моята дата.
"Ами значи просто нямам рожден ден, щом никой не се обажда.", помислих си тъжно.
"Ами значи просто нямам рожден ден, щом никой не се обажда.", помислих си тъжно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
