книгата

Преди няколко дни сънувах, че господин Грива е написал книга за наша връзка. Странно, обаче не исках да я прочета.

море

Много сънища снощи, спомнях си ги ясно, когато се събудих.

Имаше един, който помня и сега - исках да пътувам. Купих си билет до морето. Нямах пари за връщане, но това никак не ме тревожеше и нямаше никакво значение. Бяхме със Севи, тя е моето водно другарче. Плувахме много, имаше силно вълнение. Водата ни заливаше, повличаше, давеше и дърпаше навътре. Успяхме да излезем и застанахме на брега да гледаме. По едно време съвсем близо до нас се отвори една дупка, точно като дупка на канал и морето изтече там.

обличането в думи

Много неща сънувах снощи и си спомням как докато часовникът звънеше, си помислих: "Ох, трябва да запомня всичко!" и в главата ми се появиха нещо като чекмеджета, където имаше неща (сънища), които трябваше да облека в думи. И взимах думи и ги обличах, бяха някакви безсмислени изречения, но това нямаше никакво значение.

отвътре

Ах, снощи се случи нещо невероятно! :-)
Бяхме у Васко и аз осъзнавах тялото си. What can you soften беше положението.

Изведнъж изпитах невероятното желание да застана в една конкретна асана, към която нямах нищо специално. Даже не помня някога да съм я правила.

Е, направих я и влязох в някакво друго съзнание.
Първо осъзнах всеки дискомфорт, всяка нередност и те просто изчезнаха.
Влязох в тялото. Отвътре. Забравих външните очертания и това, което на практика знам. Бях вътре. Усещането е съвсем различно и все пак безкрайно познато. Защото явно се случва всяка вечер, когато заспивам.

То не беше точно заспиване даже.
Изведнъж влязох някъде, не знам дали да го наричам сън. Чух някакви звуци и осъзнах, че вече не съм в стаята на Васко. Уплаших се. Много се уплаших.
Бях като сляпа, всичко беше черно и аз само чувах.

После, не знам колко време е минало, изведнъж тялото ми подскочи. Излязох от асаната и се събудих.
Огледах се. Васко и Севи спяха. Тихо се обух и си отидох вкъщи.

Заспах по същия начин - някак отвътре.

спане в автобус

Не мога да повярвам, че не съм пислата тук вече цял месец! А междувременно много сънувам, но малко си спомням. :-)

Днес, на връщане от Сърбия, много пъти спах в автобуса. И всеки път сънувах. И понеже бях до прозореца и най-доброто, което можех да направя, е да се облегна на стъклото, почувствах го така, все едно извивам тяло, за да вляза в съня.
И всеки път се получаваше. :-)

първи сън от Бела речка

Стояхме с някого на един балкон. Бяхме опряли коремите си на парапета. Наведохме се и фактически телата ни висяха наполовина. Каза ми да се опитам да заспя в тази поза.
"Защо?", попитах.
"За да може, като се събудиш, наполовина висяща и с реален риск да паднеш, да осъзнаеш, че всичко това е само сън. И никога повече да не се страхуваш от каквото и да било."

Не помня дали се получи, но, като се събудих, осъзнах, че в съня си не се сетих, че аз всъщност сънувам.
Сънища в сънищата и подозирам, че този живот, който наричам истински, всъщност отново е сън. Тази мисъл ме гложди вече няколко месеца.

back in school

Върнах се в училище.
Но не в моето, а чуждите спомени за това, което е било училището. В спомените, които си мисля, че Ива Гигова има за 15-то. (а това може въобще да не е така)

молове

Този е от преди няколко дни:
Срещу нас строяха нов мол и го обединяваха с предишния, получи се една огроомна лъскава отвратителна сграда. Само бетон, не бяха посадили нито едно дръвче, никъде нямаше тревичка и цветенца.
Стояхме отпред с не помня кого и си говорехме за екология. Аз плачех с глас. Толкова ми беше тъжно, че хората са толкова глупави, че не мислят дори 5 години напред.
Плачех неутешимо, спомням си единствено мъката.

големи неща

Беше нещо много голямо - сънувах си обикновен сън и изведнъж усетих как се издигам над него, един тънък слой, все едно отлепях лепенка - и се качих едно ниво нагоре, където сънищата са голямото живеене.
В съня си осъзнах, че няма да мога да запомня нищо, да го донеса обратно в ума си, но това беше окей. Надявам се това, което преживях, да е останало у мен.

Иначе в обикновения сън имаше театъра, Васил Михайлов, Иван Бърнев, господин Грива, магазин за бански, море, колела.
Всъщност, като се замисля, много осъзнато сънувах. Знаех кои неща са модели и кои често идват при мен (или аз отивам при тях), кое защо ми се върти от толкова време и с каква цел.

кухи

Не знам как, но реших да се обадя на господин Грива. Е, не чак да се обадя. Пуснах му есемес "здрасти".

След малко той се обади. Разговорът вървеше много, много трудно. Задавах му тъпи въпроси ("Какво става с организацията?", "Как върви ученето?", etc), той дълго мълчеше преди да измънка някое и друго "Добре" или "Всичко е окей".
Представих си го как стои и гледа през прозореца и си мисли за нещо и му трябва време, докато думите ми стигнат до него.
"Какво прави Страхил?", попитах. Много, много дълга пауза. "Абе, господин Грива, що не си ебеш майката?!", ядосах се и затворих.

След малко получих два есемеса.
Отне ми доста време докато ги осмисля. Главата ми пулсираше, четях думите, но не можех да вържа смисъла. Някакви вълни ме заливаха и не можех да дишам.
"Страхил е мъртъв", прочетох. "Покривът на някаква сграда е паднал върху него. Съпругата му е в шок и иска да съди Общината."
Просто стоях и не можех да повярвам, че това се случва.

После господин Грива се появи. Не каза нищо, просто дойде и ме прегърна.
Никога не се бяхме прегръщали така. Толкова силно. Без капчица сексуалност.
Имах усещането, че и двамата отвътре сме кухи и всеки се стреми да влезе в гърдите на другия, за да станем отново пълни.

едно

Сънувах някакви хора и осъзнавах, че това съм все аз. И тогава ми хрумна, че всички хора, които си мисля, че познавам, които си мисля, че съществуват, ги няма. Всички сме едно в хиляди версии. Все аз.

"не плачи"

Георги ме прегръщаше: "Не плачи, не плачи!"
"Ама аз не плача!"
"Не, недей да плачеш", играеше го утешител, а нямаше причина.
Ядосах се.

Съни се завръща от света на мъртвите

Съни се върна. Стоеше тихичко и някак самотно и гледаше през прозореца. По едно време я погледнах - беше си нахлупила кофа на главата.
"Съни, искаш ли да те изведа? Откога не съм те извеждала... защо всъщност? Аа, ти беше мъртва! Съни, хайде да ходим навън, забравила съм го това усещане."

Излязохме и беше толкова хубаво, настроението й се върна, тичаше като луда нагоре-надолу... Съседи ни спираха да я поздравят: "Добре дошла!", а тя се смееше. :-)

мацката му

Сънувах, че си приказвам с господин Грива и го питам как е мацката му. Боже, все едно наистина си говорехме - много характерни неща, едно такова леко хапливо, леко пренебрежително отношение, но весело и добродушно в същото време, малко срамежливо и криещо се, стил "не е твоя работа пък".

Извади албум със снимки - бяха толкова шарени, той, Страхил, някакви хора, които не познавам. Весели снимки, много смях, бяха от всякакви места, много държави. Учудих се: "Толкова много ли сте пътували?"
Все едно не се бяхме виждали години, но по някакъв начин той ми показваше миналото си.

"Коя е мацката ти?", попитах.
Той се дърпаше, "Няма да ти кажа".

После ми показа една мулатка с къса къдрава коса. Говореше на микрофон пред огромна аудитория.
Господин Грива ме хвана за ръка и някак ме вкара в снимката, все едно беше прозорец към друг свят и ние влязохме в залата. То не беше зала, де. На открито беше, на слънчице и въздух.
Мацката беше от северна Африка (не беше руския, каквато, доколкото знам, всъщност е) и говореше на френски. Беше отличничката на випуска или нещо такова и държеше благодарствена реч.
Много жълто беше всичко и навсякъде имаше мънички червени знаменца.

Огледах се, но господи Грива беше изчезнал.
И нищо, просто си стоях на слънчице и я гледах, беше много хубава и много умна, с черни живи очи.

явно на някои неща им трябват два пъти

Преживях отново един свой сън - на море сме, тримата със Светли и Съни. Тя е малко кученце и се учи да плува. Возим се в лодка и Светли ни показва как плуват китовете.
Върнах се в този сън, за да узная, че момичето, което предишния път не познавах, което чакаше някого самичко на плажа в едно бунгало, момичето, което плачеше и лепеше снимки на хората, които познава, е Яница от театъра.

нищо особено

Пак сънувах господин Грива. Вървяхме и си приказвахме за някакви малки неща.
Нищо особено, но се радвам, че се виждаме насън. :-)

разговори

Със Севи излязохме от театъра и отвън срещнахме Миленчето и Роси от стария клас. Заприказвахме се и след малко Севи ми се обади (дори не бях забелязала, че я няма): "Бисе, утре ставам рано, затова отивам вкъщи да спя."

Разпитвах Миленчето за сватбата, тя не отговаряш с много голяма охота, но все пак измъкнах някакво инфо.
"Сега ти го играеш кифлата, която после ще разказва на всички, нали?", попита ме направо. Засмях се и признах, че точно такъв е случаят.

И още неща си говорихме, но не помня.
Във всеки случай нямам чувството, че това беше сън.

пътувам/ дълъг път пред мен

Благодарение на съня си разбрах колко много съм пътувала с господин Грива.
Не знам кога е било, насън или в минали животи, пък и какво значение има? Случвало се и очевидно пак ще се случва, което е толкова хубаво! :-)

снима ми се

Заваля силен дъжд, забравих книгите си навън и всичко се намокри. Носех хилки за федърбал, щеки и още нещо, много спорт в ръцете ми. Тези неща също се намокриха.
После излязох да си ги прибера зад блока, беше тоолкова красиво, пролетно и слънчево! Прииска ми се да снимам. :-)

нежни целувки

Сънувах, че с господин Грива пак се виждаме, аз му отидох на гости в някаква огроомна светла къща, там бяха майка му и баща му и една купчина племенници.
Влязохме в една стая, той се излегна, а аз седнах на корема му и започнахме да се целуваме толкова нежно, да си хапем раменете. Много беше хубаво. :-)

После пак трябваше да се видим, но той не дойде, защото вече беше с неговата Милена (която май се казва Надя всъщност). В съня тя се оказа илюстраторка и спечели някаква награда, имаше пресконференции, интервюта, ала-бала. Със Светли стояхме вкъщи и гледахме по телевизията, но мацката така и не се появи, на всички въпроси отговаряше господин Грива, но беше толкова различен от това, което помня.
"С този ли си била?", попита Светли.
"Не точно", отвърнах.

сън в съня

Снощи сънувах нещо, което ми направи голямо впечетление, но се срамувах да напиша. Тази вечер пък осъзнах, че наистина е важно, затова не бива да се срамувам.
Малко е като този сън, пак със събуждане в съня.

Спя си снощи и сънувам, че сънувам секс. Събуждам се и виждам много хора около мен, стоят и ме гледат. Сещайки се, че съм сънувала секс, започвам да се притеснявам и да се срамувам, че евентуално може да съм издавала някакви звуци или съм си говорила насън някакви работи. Започвам да се срамувам и се крия зад една книга или направо с двете ръце.
(в съня си се събуждах няколко пъти!)

И сега така ми се стори, все едно и този живот, който уж живея сега, може да е нечий сън. Сънища в сънищата.

развод

Георги от театъра стоеше пред вратата на адвоката и изглеждаше съкрушен. Попитах го какво става. Каза, че подготвя документите за развода. Опитваше се да скрие сълзите си, но не можеше.

Помислих си колко ли тъжно е да се разведеш с някого.

напускам Земята

Предната вечер сънувах най-големия сън от много време насам. За огромно съжаление обаче вече позабравих почти всичко. Но в най-общи линии разбрах няколко хубави неща.

Разхождах се сред някакви петролни кладенци, черни, гадни. Стоях с някого пред един прозорец и гледах света - всичко беше в дим, заводи, индустрия, ужас.
"Вгледай се по-добре", каза.
Опитах и нищо. Опитах отново и пак нищо. Лека-полека погледът ми започна да се избистря и започнах да виждам отвъд видимото. Светът не съществуваше, имаше само хубава розова мъгла.
"Това е", каза. "Сега ела с мен."

Качихме се на някакъв самолет и аз погледнах към пътниците - там бяха всички, които познавам, седяха и ми се усмихваха. Осъзнах, че всички тези хора са уроците в живота ми, че това е причината да ги познаваме - че мога да се уча от тях.

сладолед

Сънувах, че ям сладолед. Огромна картонена кофичка, която после можеш също да схрускаш, ако искаш (аз не направих така обаче).

Както и да е, беше много вкусно и когато се събудих, в устата ми наистина имаше вкус на млечен сладолед!

много

Снощи за първи път спах с Радостин и сънувах сто неща. Толкова реални и хубави. За съжаление обаче забравих повечето.

Имаше един - сън в съня.
Сънувам, че спя и сънувам как се събуждам. Със слънце, целувка и една котка, която ме настъпва. Събуждам се точно така и се сещам, че това съм сънувала и си викам ебаси.

Истинското събуждане обаче нямаше нищо общо. Може би защото бяха много събуждания, докато накрая станах само защото ми омръзна да лежа.

животните в музея

Леля Цвета ме заведе в един музей, където двете сме ходили (в света насън) и друг път.
Огромен срашен музей с препарирани бизони във всички зали. Стисках я силно за ръката и гледах само в пода, усещах как страхът ме обгражда от всички страни и само ако го погледна, ще ме сграбчи. "Нали помниш, че най-много се страхувам от препарирани животни?", попитах я.
Май осъзнах защо - защото се чувствам тоолкова малка и несигурна. (Но това е тъпа причина.)

note ot self

Вчера сънувах, че в един магазин виждам колело - дамско, с тънки гуми, калници и кошкичка. Продавачът ме убеждаваше колко хубаво било, точно каквото съм търсела. Аз обаче си бях наумила да си взема моето от онзи дядо на Васил Априлов 9.
"Нищо, покарай го малко", каза продавачът и аз се съгласих и добре, че го направих. Разбрах някои много важни неща за колелото, което наистина ще си купя до няколко месеца:

1. дръжките на кормилото не бива да са твърде раздалечени
2. седалката не бива да е широка
3. задължително трябва лесно да стъпвам на земята

griva is calling

Георги от театъра ме викна да ми покаже каква е другата му работа. Нещо като зоопарк с много животни. Той разнасяше храната и чистеше лайната. Прати ме в една клетка, за да доведа най-лудата маймуна. По това време телефонът ми звънна - "griva is calling", изписа се на екранчето.
"Бистра, трябва да си направим среща, за да видим какво ще правим. Ще се разделяме ли, няма ли да се разделяме, просто трябва да обсъдим и да се знае. Не може така."

Излязох от това място и тръгнах по един път, където беше станала верижна катастрофа. Повече от 30 коли една зад друга, почти всички кабриолети, всички бяха мъртви. Имаше много бебета, застинали в неествествени пози. Мъртъвци, мъртъвци, аз минавах, гледах ги, но не чувствах нищо.
Стигнах една църква и срещнах Страхил. Отвътре излязоха двамата младоженци, потресени от гледката, "не можем да се оженим тук, елате с нас", казаха. Тръгнаме след тях и стигнахме една голяма зала, където седяха свещеник, младоженците и една баба. Точно отсреща пък имаше един мъж, който държеше едно чело като цигулка и свиреше.
"Това са най-близките ни приятели, нашите кумове", представиха ни.
Страхил ме хвана и започнахме да танцуваме, не знаех стъпките, но той ме водеше и беше хубаво. Тогава господин Грива влезе и се опитахме да танцуваме тримата, обаче не се получи и Страхил ни остави.
"Бистра, искам довечера да си много красива. Ела у нас с черна рокля и високи обувки, направи си прическа. Ела и ще правим най-хубавия секс."
"Не мога да правя секс, лекарката ми забрани", обясних.

Дали той се ядоса, дали се засмя, дали ме изостави, дали ме целуна, дали въобще ме чу, дали му пукаше?
Не знам, не си спомням.

той е баща

Снощи сънувах, че господин Грива започва работа в някакъв голям магазин (нещо като mall, но това в никакъв случай не е думата), където работи и Васко (пак в Капаска).
Бях изумена как така той ще става прост продавач, но един ден го видях да говори с една колежка на Васко, оказа се, че това е жената, с която се е разделил преди еди-колко-си-месеца и че той е баща на детето й и сега просто иска пак да се съберат и иска да бъде близо до нея.

сънища в колата

Снощи спахме в Солун в колата на г-н Грива.
На два пъти заспивах и и двата пъти го сънувах.

Спомням си само единия сън - аз го викнах, за да му покажа нещо много красиво - огромно стъкло, на което може да се рисува. Ама с такъв ентусиазъм и радост му го показах, а той така грубо каза каква била тая глупост, пак съм му пречела, ала-бала.

Той си тръгна, а аз почувствах такъв гняв, толкова несправедливо и нагло се държеше!

"Да ти еба майката!", изкрещях. "Наистина искам да ти еба майката!"

в ресторант

С Васко и Севи бяхме в един ресторант и аз толкова силно крещях, че хората от другите маси започнаха да ми правят забележка. Ядосах се и се обърнах нахално.
На съседната маса седеше господин Грива и няколко секунди двамата просто стояхме и се гледахме изумено. Никой не беше познал другия, той се беше подстригал и въобще не беше такъв, какъвто го помнех.

той тихо ме е гушкал

Сънувах, че съм болна и спя.
После се оказа, че господин Грива тихичко е дошъл при мен, тихичко, за да не ме събуди, взел ме е на ръце и ме е държал докато неговите ръце не са посинели от умора.

той е всеки мъж

Снощи спахме у Страхил и аз сънувах, че се готвя да правя секс с друг мъж.
Като саундтрак в главата ми звучаха думите на Страхил, които каза преди няколко дни: "Здравко, Бистра никога няма да ти изневери."
И явно в съня, въпреки че се чудех на себе си, това не беше толкова немислимо.
Докато не осъзнах, че това всъщност си е Здравко.

татуировките на ангела

Бях на работа в театъра, имаше премиера. Когато затворихме вратите, всички, включително и Гинчето, влязоха долу в салона, за да гледат.
Аз не исках, но седнах отзад с другите.
Нищо не виждах, затова попитах дали мога да се кача горе на балкона.

Взех фенера и влязох.
Представлението още не беше започнало, хората стояха прави. Видях едно много, много хубаво момче, което ми беше познато от някъде, не можех да се сетя откъде, но все пак отидох да го заговоря.
"Аз съм от обслуждащия персонал", казах, защото той погледна сакото ми и повдигна вежди.

Приказвахме си това-онова и аз изведнъж осъзнах, че това е Златчо!

Представлението все още не започваше. Хората стояха прави.

Може би тук е време да спомена какво представляваше сцената - пиесата се казваше "Хотел" или нещо такова и декорите представляваха 3-4-етажен хотел, където се бяха качили всички актьори, отпред пък имаше истински басейн (с вода).

Изведнъж на сцената се появи един ангел. С бяла блузка, черна пола и големи крила. Това беше Теди.

Златчо се смееше от сърце - "Аа, значи затова тя толкова настояваше да дойда и да гледам!"
Аз също не знаех, че Теди играе там и се смеех. :-)

Тя се раходи малко, скочи в басейна и доплува до нас.
"Теди, ти си актриса и ангел! Как така?", засипахме я с въпроси.

После тя си свали блузата и се обърна с гръб. На дясното й рамо имаше цветна татуировка - зелена глава на някакво създание (нещо като извънземно?) и до него бялата качулка с лице на човек, която е свалило.
Видях какво е имала предвид и ми стана хубаво, "Ама завинаги ли ще я носиш?", попитах. "Истинка ли е?"
"Да, истинска е. А сега вижте това.", каза и се обърна. На предната страна на рамото й имаше кафяво кръгло нещо, някакви чертички вътре, неразгадаема рисунка. "Това е лицето на човека, когото обичам най-много на света. Но може да се види кой е това всъщност само под определен ъгъл."
Отидох малко встрани и започнах да се смея, смея, смея, радвам и крещя от щастие.

На ръката й беше лицето на Златчо. :-)

Harry Potter, follow me!

Сънувах, че чета третия Хари Потър. Че го чета много, много дълго и му отделям внимание.
Накрая го затворих, вече прочетен, и осъзнах, че въобще нямам идея какво става в тази книга.
Че през цялото време само съм гледала буквичките.
Почувствах се предадена.

кариес

Много сънища напоследък, но не ги помня.
И много преживявания имам в полусън, когато спя с господин Грива. (И той също има, толкова е хубав, когато си приказва нещо, когато диша странно или нещо такова :-))

Снощи сънувах, че съм в кабинета на Страхил, а господин Грива и майката на Страхил (която всъщност е зъболекарка) ме чакат долу. Бързахме, но аз исках набързо да си проверя зъбите. Имаше един мъж с бяла престилка, който ми разгледа устата и аз някакси също виждах вътре.
"Имаш кариес", каза. "Искаш ли да го скъся?"
"Ъхъ", отговорих без да бъда много сигурна какво точно има предвид.

Той взе инструмента и бръкна вътре в кариеса. Видях, че извади нещо черно, което имаше тооолкова ужасен вкус, метален и тежък.

"Боже, трябва спешно да си направя пломба", помислих си.

през снимки влизам + Amazing Race

Преди няколко дни, когато спахме у Страхил, сънувах нещо изключително интересено. Тогава нямаше как да го напиша тук, затова го записах и нарисувах в жълтото си тефтерче за идеи и сънища.

В съня си видях една снимка, която веднага ме върна в друг сън.
Елка стоеше под едно голяяямо дърво с кръгла корона и си играеше, въобще беше забравила, че я снимам.
Оттам в съзнанието ми се появи друга снимка, която не знам дали бях правила аз - летен пикник на хубава полянка, няколко души позираха на фона на жив плет, но чрез снимката аз чух разговора на хората, които бяха на нея и така и аз влязох в случващото се.
Сетих се, че имаше едно много красиво тихо момче, бяло и фино, до него имаше мацка, която едва сега познах - Александра. Сетих се, че Страхил и Здравко я бяха довели много преди да се видим на живо.
(Не знам дали това може по някакъв начин да обясни защо тя ми стана толкова хубава веднага, щом я видях.)

*

Тази вечер пък сънувах, че аз и господин Грива сме отбор в състезание като Amazing Race.
Беше много забавно, аз само обърквах разни неща, забравях си раницата, не можех да тичам, за да хванем влака, забравях съдовете, в които трябваше да си готвим...
Но той само се смееше и ми помагаше.

никой

Сънувах, че имам рожден ден, но никой, ама съвсем никой не ми звънна. Погледнах календара в телефона си дали не съм объркала нещо, но си беше моята дата.
"Ами значи просто нямам рожден ден, щом никой не се обажда.", помислих си тъжно.

прегръдка с Шаламанова

Вчера сънувах как Шаламанова идва към мен. Очаквах да започна да ме разпитва или да намекне нещо, за да разбере.
Нищо подобно, доближи се, усмихна се и ме прегърна като майка. Или не като майка, просто с много, много бяла светлина.
И тайно ми пъхна бележка в джоба. :-)

парченца

Много малки сънища, която някакси бяха съвсем логичо свързани:

Известни личности ни возиха на стоп в големите си скъпи коли - Първанов, Бойко Борисов.
Разговори по телефона с Руми и планове за спешно заминаване другаде, където да празнуваме рождения й ден.
Майката на Севи й беше казала, че вече трябва да си плаща, ако иска да се къпе у тях.
После някакъв клуб и един голям фейсконтрол, който ме разнася нагоре-надолу и ми показва къде обичам да танцувам.
И Севи е най-хубавата от всички.

до него

Преди няколко дни за първи път спах при Здравко.
Всъщност и двамата не спахме много.

Аз само прескачах от сънищата към първия живот и го будех с въпроси, изникнали в поредния сън: "Какво е Монтевидео?", "Сънищата имат ли заглавия?", "Чука ли ме отзад докато спях?"

И имах много хубави преживявания насън, много неща се изясниха, но ги забравих, разбира се.

оставям гроздето, викат ме

Сънувах, че със Севи и Васко си седим и ядем грозде, спомням си всяка чепка, всяко развалено зрънце.
Васко разказваше за едно свое преживяване с куче, за което знам от будния живот. Той разказваше развълнувано, но аз забелязах, че всичко влиза в ума и си изкривява и го предупредих да внимава.

В този момент телефонът ми звънна. Истинският телефон.

Усетих как оставям гроздето и преминавам от единия свят в другия, за да вдигна.
Беше мама.

Когато затворихме, усетих онази болка в сърцето.

нещо

Бях в час на Шаламанова и знаех, че те подозира нещо! :-)

от един сън в друг

В съня си намерих тефтерче, където в друг сън си бях записала нещо, което напълно бях забравила. Но виждайки тефтерчето, веднага се сетих за цялата случка.

мушица

В съня си си казах: "Боже, това наистина се случва!"

Целувах и гушках Съни, протягах ръце към нея, знаех как точно би реагирала тя. Дръпна се, когато хванах муцунката й с две ръце, за да я цункам.

Та снощи наистина, наистина бях със Съни. :-)
Тя си е същата малка мушица. :-)

the new world

Снощи попаднах в свят, където досега май не бях попадала. Беше много интересно, имаше си свои закони, така както на Земята примерно действа закона за земното притегляне.

Осъзнах, че повтаряйки някаква мантра, винаги мога да се върна в това състояние. За съжаление забравих думите. :-)

It's cause of these things, it's cause of these things

После, вече през нощта, сънувах друго. Даже няколко неща:

Със Севи, Васко и още няколко души явно бяхме взели нещо, защото бяхме в някакво много странно състояние, вървяхме по силно осветена улица през нощта и аз лично се страхувах от куки.

Влизайки в една къща, осъзнах, че на песента These Things на She Wants Revenge мога да си играя със света, да влизам в паралелна реалност и да ставам невидима. Но свърши ли песента, веднага трябва да изчистя всички предмети и знаци, подсказващи за мен. Така шпионирах едни хора (срам ме е да кажа кои) и усещайки, че песента свършва, тичайки, събрах всичките си дрехи, четка за коса, портмоне, ала-бала... И излязох от това измерение.
Не знам как, но през цялото време усещах, че и Киро знае за това.

След това бяхме в една гора (на палатки) хората, които бяхме на море. И трябваше някой да ходи на пазар и ние с Васко викаме: "Айде, днес е наш ред". Ая и Жоро почнаха да правят списък, идва Севи и разправя: "Купете и един течен шоколад". Записах го на листчето, но се ядосах що за глезотия е това. Попитах я и тя каза: "Ще ти го напиша, не мога да говоря сега"
След малко ми подаде едно листче, на което беше разказана историята на Киро - как бил в един замък, където водата течала нагоре и имало една златна рибка без глава, която се стравяла с течението и плувала. Той разбрал, че трябва да бъде като нея и затова живее така - на палатки сред природата, за да успее. И затова му трябваш течен шоколад - за да има сили.

И последно - как влизам в някакъв интернет клуб, за да пиша в този блог какво се е случило в съня ми (което е странно, защото в съня си пиша за самия него, докато той още тече)

няколко секунди

Снощи ми се случи нещо много странно, не бях заспала, въпреки че вече ми се доспиваше, лежах си и си мислех. За съжаление нямаше музика, за да преценя колко траеше цялата работа, но според мен не повече от няколко секунди.

За тези няколко секунди влязох в сън, истински смислен сън, нищичко не помня, освен репликата, която ме извади: "Какво, Йоши?". Това я попитах и в същия момент усетих как сънят минава през пръстите ми като пясък.
И си отиде.

подаряват ми кучета

Бяхме на палатка, явно много съм се зарибила, защото почти всяка вечер сънувам палатки.
Когато пристигнахме, се изумих защото осъзнах, че нямам нито самар, нито шалте, нито чувал. Как щях да спя? (Явно съм намерила решение, не помня.)
Помня, че бяхме с Васко вътре в палатката и заваля, нашите бяха отвън, но и те трябваше да влязат.
Съни също беше там, аз знаех, че е мъртва, но сега за малко се е върнала при нас. Само я гушках и я наричах "мушица", но не със съзнанието, че скоро пак ще я загубя, а заради радостта, че тя е там.

После тръгнахме петимата (аз, Васко и нашите + Съни) по един мост към колата. Съни вървеше последна и аз знаех, че по някое време тя просто ще изчезне. Но това беше окей, защото все някога щеше пак да се върне.

Стигнахме къщи и вътре течеше някакво тържество. Май бях абитуриентка, бях облечена с ризата, която Светли си купи за моя бал.
На масата в хола имаше супермного хора, Росен и леля Христина се показаха весели и ми подариха кученце, към което аз не почувствах нищо.
С нашите влязохме в кухнята и мама почна да се ядосва защо Людмил и Краси не са дошли на тържеството и защо, по дяволите, не са й поливали цветята, докато ни е нямало.

Влязох при гостите, дядо ми поиска да му пресипя сока във висока водна чаша, всички пиеха нещо много странно - химическо синьо на цвят.
Пресипах му го и после баба ми поиска същото, мама бръкна в шкафа да вземе още една чаша, но я изпусна и така се ядоса, за малко щеше да почне да й излиза дим от ушите. :-)

Стояхме в кухнята докато гостите не си тръгнаха, леля Христина накрая ме извика и пусна едно мъчнико кученце да тича към мен.
"Здравей, френско булдогче", погалих го по главичката. Беше сладко, но аз пак не изпитах нищо към него.

първият немой сън! :-)

Снощи спешно трябваше да напиша един имейл и към 5.00am се промъкнах в стаята на Светли и включих монитора.
Прец цялото време се опасявах да не го събудя и се стараех да бъда тиха.

По едно време така се уплаших, защото той започна да си пука пръстите.
Насън, както забелязах една идея по-късно.
Фю!

Сега го попитах дали помни какво е сънувал снощи.
"Не, аз никога не си помня сънищата", каза. "Много рядко сънувам."
"Според мен сънуваш, обаче не си спомняш."
"Аа, преди около месец сънувах един сън и още си го спомням."
"Я кажи!"
"Ами бях на купон, ама много странно - не познавах никого, а мен всички ме познаваха. Влиза бате Бойко и сяда на масата, всички познава, мен също, говорихме си и той със зловеща усмивка започна да разказа как в МВР приели закон, че ако хванат някого пиян, му взимат книжката за седмица, да си помисли хубаичко. После му я връщат, но ако го хванат втори път, му я взимат завинаги. И той, такъв весел, обяснява, а аз си викам: "Леле!". Много откачен сън беше."

Тъкмо да го питам нещо и...

"Олеле, трябва да съм 8.30pm на Попа, закъснях, бъързо, бъързо!" (това става в 8.22pm)
И излезе, де.

пътувам

Пътувах на стоп в най-бедните райони на света, по пътищата цели часове нямаше нито една кола, а която минеше, беше претъпкана, покрай мен се разхождаха индийци, от тези, които Златчо обича да ги снима.
Бедността от филмите, прахоляк, суша, светът в кафеникави тонове.

Успях да стигна до някаква комуна, където всички бяха много весели, срещнах се с Антъни и Флий от RHCP и тримата си играхме във водата с едно въже (нещо като скачане на въже под вода :-)).

После гледахме документален филм за лятото на sulphur в зала, която служеше за кино. Тя също беше там, но седеше в другата редица, беше забавно, спомням си кадрите как ходи да се гмурка - облечена в неопрен, кислородната бутилка, маската, тя се смее и маха на камерата.

После отнякъде се появи Васко и ми заяви, че се е оженил за Руми.
Никак не се учудих.

изброяване

Уф, трябваше да напиша съня веднага, като се събудих (6.00pm), но баща ми гледаше филм на компютъра и вече забравих всичко.
А беше много интересно. :-)

Имаше Милена, пътуване до Щатите, Светли също щеше да ходи, но с влак за $22 (?!), една приятелка на Милена (Илейн), после имаше състезание с летене и ластици с водещ Иван Гарелов и един дядо с много дълга пишка.

на полето

Севи каза, че ще ни заведе на селото си, имало едно поле, което трябва да видим. Напълнихме самараите и с автобус, влак и стоп стигнахме.
Пред една бяла врата седеше дядо. "Накъде е полето?", попитах. "По коридора, ще го видиш"

Останах сама, ходих, ходих, никакво поле, само дълъг бял коридор.
Накрая стигнах една врата, вече беше вечер, влязох в стая с пръст по пода, в левия ъгъл спани чували бяха опънали майката на Севи, леля й и още една жена, а в десния - Севи и Васко.
"Това ли е полето?!", изумих се.
"Ами... Ние нощем го използваме за стая, защото иначе няма място", извинително заобяснява Севи.

Съни е тук без да е тук

Сега ми звучи нелогично, а в съня беше толкова естествено - Съни я нямаше, беше мъртва и аз го знаех. Въпреки това обаче си играех с нея, вдигах я на ръце, гушках я, целувах я и много я обичах.

Жоро каза

Пак при същото спане през деня при преместването в пещерите:

Сънувах много, много сънища, направо хиляди, всички много свързани, логични и, струва ми се, важни.
В секундата, когато се събуждах, се опитах да си ги припомня всичките, за да ги пренеса и в първия живот. Само че те се изплъзваха, все едно наистина ми бягаха.

Тогава в съня ми, тоест в тази секунда между съня и събуждането, се появи главата на Жоро, който каза простичко: "Не се опитвай да ги ловиш с мрежа. Тези, които са важни, ще останат и без това."

под пещерите

Когато преди бурята се преместихме в пещерите на Камен браг, всички заспахме.

Сънувах plasmo и sulphur да чакат долу и много искат да се качат, за да спят при нас. Видях ги и се затичах по стръмната пътека, толкова се зарадвах, че ги виждам там.
Мария носеше цял бански на синьо-бели райета, от онези, шейсетарските, и беше толкова, толкова хубава.

В пещерата имаше и други обаче, които не даваха да водя нови хора.
Когато двамата ме попитаха дали могат да се качат, ми стана толкова мъчно да им отговоря с не. Те разбраха и не се обидиха, но въпреки това ми беше мъчно.

Just a perfect day, Feed animals in the zoo

Старото ми училище беше зоопарк с визия като в Delicatessen на Жан-Пиер Жьоне, малко крива и невъзможна.

Заведох Съни на каишка и на нея много й хареса, най-вече слончето. Беше малко и много сладко.

Заведох я втори път, пак на каишка.
Влязохме през друг вход и всичко се обърка. У мен се пробуди страхът от препарирани животни, макар че тези си бяха живи, някаква паника се надигаше в гърдите ми. Мънички видове в миниатюрни клетки. Хипопотамчетата ми бяха до коленете и гледаха злобно Съни. По стълбите бяха наблъскали сто клетки (клетчици всъщност).

Излязохме от тази сграда и се мушнахме в отсрещната, тази, в която бяхме миналия път.
Влизайки, попаднахме в стая с хиляди котки, пуснати на свобода. Изкрещях на хората вътре, че водя куче и да ги хванат, за да не стане нещо. Чичковците и лелките хванаха по две-три котки, гушнах Съни като бебе и влязохме. Май всичко беше наред докато не минахме в коридорчето за стълбището.

Бяха забравили да приберат дивата котка, която живееше в мъничката клетчица. Беше черна като пантера, но по телосложение приличаше на рис, всъщност не знам дали наистина съществува подобно животно, в съня ми не само съществуваше, ами беше бясно на света. Впи нокти в крачетата на Съни и тя ги сви така, че ноктите й, тънки като игили, застинаха в необичайна форма. Бели, почти прозрачни нокти, о, тя толкова се страхуваше. Аз я гушках и не я пусках и крещях на хората в стаичката да хванат обезумялото животно. Не знам дали наистина не чуваха, или и те се страхуваха, никой не помогна.
Качихме се на втория етаж, аз хванах дивата котка за опашката и я хрърлих долу. При което тя скочи и пак се озова при нас.
Последва кратка борба, която не помня как завърши.

Продължихме по пътя си.
Все още гушкайки Съни като бебе, търсех вратата с нарисувано слонче. Бях сигурна, че беше в тази сграда и на този етаж, но просто я нямаше. Помолих едно момченце да ме опъти, но то каза, че слончето било умряло.

Излязохме от сградата, където ни чакаше Мирослава (или може би беше Теди?) и пазеше багажа.
Съни трепереше и ноктите и бяха все така прозрачни иглички, застинали в странна форма.

пресечна точка

Минутките, когато се будя едновременно от музика, аларма на телефон и вътрешен глас: "буди се, буди се!", са чудесни.
Пресечна точка между трите живота. :-)

y ur life could save anOther

Бяха се събрали суупермного хора и попълваха с чавки таблички какво искат след смъртта си - разни неща за погребението, как да бъдат облечени, каква музика да звучи, колко гости да има, ала-бала.
Накараха ме и мен, но аз се опъвах и избягах.

Все пак ме върнаха и се оказа, че наистина трябва да го направя, та вместо да чета 100 страници и да слагам чавки, написах декларация: "Аз, долуподписаната Бистра Иванова, ЕГН еди-какво-си, декларирам, че..."
Просто написах, че искам да дарят органите ми и толкова, че другото няма значение.

* заглавието идва от плаката на тази рекламна кампания.
(via Антония)

замък с призраци

Сънувала съм го и преди този замък, качиха ни в асансьор и ни водиха горе.
Сега обаче бях вътрешен човек, разбрах откъде идват призраците и че всъщност призраци няма - всичко са само трикове. И група актьори.

Нахлуха войници, които искаха да срутят замъка, да убият президента му. Ние бягахме, не дишахме от страх, преследвахме, бяхме преследвани.
Осъзнах, че самият замък е построен около един дъб, откъдето си късаме лешници. (Както онзи атракцион на DisneyLand в Animal Kingdom)

Скрихме се в една зала на последните етажи, една жена много се беше уплашила и аз я гушнах и я сложих да легне на коленете ми. Заприказвахме се и аз почти я забравих, наведох се да я целуна и изведнъж осъзнах, че това е нослето на Съни.

После избягахме от замъка, изоставихме го, не знам какво се е случило с него.
Ако в някой друг сън пак се появи, значи всичко е наред. :-)

"Очи на синьо куче"

Севи ми препоръча този разказ на Маркес.
И той страшно раздвижи връзката между двата живота, имах много силно преживявне как осъзнавам, че сънувам без да сънувам. Гледах крака си под определен ъгъл и знаех, че това е връзката към съня. Хм.

огледало

Бяхме на някакво странно място, нощ с луна, щурци и всичко останало, пълно спокойствие, Шаламанова се въртеше нагоре-надоу и се обаждаше по телефона.

Аз говорех нещо и изведнъж Папи ме погледна и в очите му видях нещо голямо. Започна да крещи, да ме прегръща и целува. "Ти си аз, ти си аз, ние сме напъълно еднакви!"
Този път той го видя, а аз - не. Въпреки това ми беше тооолкова хубаво, защото го знаех от преди.

:-) Ей, колко беше хубаво!

После си говорихме, че той е на 32 и пресмятахме на колко съм аз и се оказа, че съм на 45. :-)
След това вече бяхме много уморени и си легнахме, но Папи искаше заедно. Тогава осъзнах, че не сме хора, а кучета! Сгушихме се един в друг, но аз не можех да заспя от радост. :-)

на гости по домовете

Пак трима, но този път аз, Васко и Ива Гигова.

Нахлуваме в домове, хаха, не с цел обир или сплашване на обитателите. Просто за забавление, беше толкова, толкова весело. :-)
Винаги на втория етаж, скачахме от земята (като в Ямакаши, хаха) и влизахме през отворени прозорци, дебнене, криехме си раниците, важните неща като документи, очила и друи такива - под кърпичка невидимка. :-)

В първата стая си оставяхме багажа, после или през прозореца, или през коридора - в другите стаи. Шпионирене с огледалца през ключалките и други такива. Маскирахме се, мислехме някакви тактики, ужасно весело! :-)
Е, до момента, в който нещо не се обърка, есетествено. :-) Макар че... :-) Хаха, тогава няма време да се мисли и всичко става много бързо и много естестено. :-)

Последият "взлом" (преди да Васко да ме събуди) намерихме една много готина къща, влизаме в първата стая и се оглеждаме, навсякъде тихо, радваме се, че май сме сами. Излизам в коридора и заварвам някакъв пич да спи на земята в спален чувал, паника, скочих върху гърдите му и сложих ръка върху устните му.
"Тихо, тихо, не сме крадци, нищо лошо не правим, моля те, тихо!"
Вкарахме го в стаята и той разказа, че снощи в този апартамент е имало купон, супер-много нови хора, той също е един от гостите и не се познава с домакина. Уговорихме се да ни представи за негови приятели, все едно ни е довел с него снощи, искахме да се запознаем със собственицте. :-)
Адски се зарадвахме, май за първи път не се налагаше да се крием, не знам всъщност, но много се зарадвахме. :-) Седнахме в кухнята, приказвахме си, домакинът се оказа ебаси тъпака, пратихме го да купи трева от малка немска телекомуникационна компания, той се обажда: "Абе пичове, тук няма такова нещо..." "Как да няма, ти чуваш ли се? Потърси малко!"

като в "8 жени"

В едно грамадно страшно имение с хиляди изненади, съвсем самички, зима (като в "8 жени"), домакинът беше зловещ като Лемъни Сникет.
Нападнаха ни добермани, един за малко да ме изяде, трябваше да му дадем една семка, която отново го прави мило кученце.
Чудехме се дали домакинът няма лаборатория за наркотици на последния етаж, където беше забранени да ходим. Но ние отидохме и се оказа гадно соц жилище с мокети и стари дивани.
Аз отново отбягвах Ераг, но този път той се разсърди защо не му обръщам внимание.

много сън(ища)

Един мъж говореше с Йошка и аз отидох при тях. Той спря разговора и ме погледна, в този момент се сетих, че това е човекът, който ме е научил да летя. :-)
И той сети коя съм и беше много хубаво, че се видяхме. :-)

*

После сънувах, че няколко момчета осъзнаха нещо много важно по едно и също време, вече забравих как и защо, появи се и Пепси, открието ги обедини и станаха много силни заедно. Предаваха го на другите чрез едно одеяло.
Боже, как звучи, а беше толкова простичко и логично. :-)

*

Последният сън от снощи, който си спомням, беше малко преди да се събудя за последен път (към 5 и нещо вече) и може би затова ми е най-ясен. :-)
Имах си ново куче, пак кокерче, и го изведох в градинката до нас. Бях с жълтите очила и светът беше много слънчев, вървях си и изведнъж видях Ераг да седи на една пейка. В този момент през главата ми минаха много неща: знаех, че Съни не е мъртва, а сме я дали на едни роднини да я гледат и сега Ераг я извежда; знаех колко ще му е неприятно на Ераг да ме види и затова се обърнах да търся кофа. Но той ми махна. А се направих че не го виждам.
Обаче видях Съни и отидох да я гушна. Главичката й беше толков малка, тя беше толкова, толкова крехка и сладичка, целувах я дълго време и когато се изправих, видях Ераг до себе си.
"Какво правиш?"
"Нищо."

Заедно отидохме до кофата, после пресякохме и аз гушнах Съни, тя ми каза, че е 53-годишна баба, че всичко е наред, ала-бала.
Видях небето - беше на перфектни правоъгълници в различни нюанси на синьото и лилавото, приличаше на витраж, толкова красиво. Хванах Ераг за ръката, за да му го покажа и в този момент осъзнах абсурдността на ситуацията, студенината и нелюбовта.

Пак гушнах Съни и тя каза: "Споко!"

ново куче

На връщане в рейса за София пак седнах на последните четири седалки, супер-удобно, излягвам се, слушам музичка и зяпам разсеяно през прозореца.
Сега обаче направих нещо странно, даже малко селянийка, събух си обувките и се излегнах по корем на всички седалки. :-) Но беше много хубаво и удобно. :-)

Сънувах, че нашите идват при мен и ми казват, че преди две седмици са купили ново куче, но незнайно защо не искат да го вземат вкъщи.
"Ново куче?! Ама Съни умря преди един месец!"
Някакво изумление, толкова противно ми стана, имаш чаша, тя се чупи, окей, веднага си взимаш нова.

"Ама то е една много хубава болонка, толкова умно гледа, много изтънчено куче." обяснява (се) мама.

Видях кучето - господи! Отвратително. Отвратително.

В самия сън си мислех що за дебил трябва да си, за да харесаш такова куче, да го купиш, но после да не искаш да си го прибереш.

студено

Предната вечер спах на балкона в Русе, по едно време се събудих, защото рамената ми се тресяха от студ, беше много, много студено.

И не знам дали има връзка, сънувах студен сън със студен Ераг.
И беше много тъжно.

сънища безкрай...

Не съм забравила този блог, не съм престанала и да сънувам.
Просто нещата малко се промениха, не помня това, което се случва през нощта. Сънищата ми продължават да са реални, но ги забравям бързо, щом се събудя, започвам да мисля за друго. Изскачат разни спомени и дежа-ву-та през деня, но нищо, което може да бъде раказано.

Единствено може би като наблюдение, че вече не сънувам истинския Пепси, а някаква си моя представа за него. Което малко ме дразни. :-)

русокоска

В следобедния си сън днес се срещнах с една жена с гъста рошава руса коса. Имаше да ми каже нещо много важно, крещеше като Франка Потенте в "Бягай, Лола" (сцената с казиното), а аз не я чувах, задушавах се от радост и в ушите ми пулсираше щастието, че се срещаме. Но тя крещеше, аз трябваше да я чуя, но не можах.

Чудех се коя е тази жена и защо се срещаме там и тогава. И какво толкова неотложно има за казване.

Спомням си, че в съня си казах "Господи, това е точно толкова реално, колкото и живота наяве, как може някой някога да се съмнява в подобен факт?!"
(Всъщност сега се сещам за това, което Шаламанова ми каза преди няколко дни - как съм си проспивала живота, господи!)

следобеден сън

Асен и Светли пак бяха едно, обичаха ме и ми показаха всичко, което знаят. Лежахме до влаковите релси, Асен ми показа света, отново много енергии, преживявания, пътуване.
Усещах с цялото си тяло как щастието минава на вълни през мен. Пълно осъзнаване. На всяка клетка.

Сега се сещам, че преди Асен да ме срещне и грабна (и поведе със себе си), бях с Йошка в една стая. Пак преживявахме някакви много силни неща (както в един сън преди около седмица), прииска ми се да направим връзка и се опитах да я прегърна, само че тялото ми не се подчини. Просто стоях там като статуя.
В съня си осъзнах, че аз съм тази, която чака, дава знак, но чака другият да направи "първата крачка".

Е, после изникна Асен и ме изведе оттам.
О, колко беше хубаво!

енергии и нови сетива

С Йошка се запътихме към един магазин тип бакалия, от онези старите с големи метални черни решетки. Отпред имаше градинка, където забелязах група... същества, които стояха и си говореха.

Влезохме да си напазаруваме, но имаше голяма опашка. Отнякъде се появи един старец, нещо средно между жив човек и скелет, хвана ме за врата и ме завъртя в някакъв вихър от черната му енергия. Всичко около мен изчезна, не знам колко време ме е нямало. Беше толкова силно и страшно.
Опитах се да се освободя от него и накрая успех. В следващият момент той хвана Йошка и с нея явно се случи същото, гледах лицето й, знаейки, че точно преди секунди с мен се е случило същото и че съм изглеждала по абсолютно същия начин.
Пусна я й нея и излезе, след малко излязохме и ние.

Съществата навън ни нападнаха. Тук вече загубих Йошка. Отново попаднах в този водовъртеж от тъмни енергии, толкова по-силни от мен. Аз се опитвах да се пазя, гледах, но не виждах. В този момент осъзнах колко малка работа ми вършат очите, че тук става въпрос за друг вид зрение, което ми е необходимо, за да оцелея. И не знам как, но стана - отключих някакви други свои сетива.

После помня единствено, че много летях, а съществата си отидоха.

Не скачай!

Ще пропусна предисторията (как ни гонеха емиграционните, тичахме по покривите, качвахме се на таксита и се измъквахме от задната част на ресторантчета), за да стигна по-бързо до това, което ме събуди.
Може би малка вметка: аз не сънувам кошмари. Понякога страшни неща, но никога не се будя като във филмите - обляна в пот.

*

Избягахме им най-после и си стигнахме вкъщи. Качих се на перваза на прозореца и казах на Съни: "Ей, представяш ли си, ако скоча."
Много пъти съм скачала насън, приземявам се лекичко, все едно съм скочила от стъпало (20 см или там колкото е), много е забавно даже.
Този път, не знам защо, осъзнах, че този сън не е като другите и не трябва да скачам, защото наистина ще се нараня.
Слязох от перваза.
Докато се обърна, Съни вече се беше качила: "Толкова се радвам, толкова съм щастлива, че бих скочила, ей така, само за да видиш, че нищо няма да ми стане."
"Не, Съни, недей, моля те."

Но тя се усмихна и скочи.

Затичах се до прозореца, за да я видя, лежеше на плочките отпред и гледаше нагоре.
Изтичах навън, плачех с глас и сърцето ми се късаше, пътят до долу ми се губи, пътувах с асаньора, едни съседи ми се скараха за нещо... А аз бях друдаге.

Тя лежеше пред входа в локва кръв, в основата на нослето имаше огромна синка, крачетата и бяха счупени, гърбът - извит неестествено назад.
Сложих я да легне, очичките й бяха замъглени и не ме виждаха, галех я и я целувах.
"Съни, как може да скочиш, как може, защо го направи?"
"От щастие..."

А всъщност не я чувах, плачех толкова силно, имах чувството, че светът се разпада.

*

Събудих се, уплашена.
Изтичах при леглото й. Тя спеше, целунах я и тя се събуди. Погледна ме весело.
"Съни, обещай, че няма да скочиш, обещай ми, обещай..."

следобеден сън

Имах невероятно преживяване с Петето.
Стигнахме до една и съща истина и енергиите ни се прегърнаха. Всъщност беше по-силно от всичко досега в третия живот. Хм, явно наистина се отварям за други хора. Джелезоне, Крейзи, сега Петето. :-)

"Петя, това истина ли е? Наистина ли се случва?"
Тя се смя много дълго: "Разбира се!"

съвършено

Ставаха много лоши неща, "най-големите нещастия".
На мен обаче ми беше толкова хубаво, защото осъзнавах, че всичко е съвършено.

срещи в парка

Карах колело в парк, в който съм се разхождала с Ераг и преди в света насън. (В света "наяве" не знам да има такова място. (Ето пак географията на сънищата! :-)))
Беше слънчев следобед, в парка беше пълно със семейства с дечица. Всички играеха на топка, скачаха на въже, тичаха, мятаха си фризби, въобще - пълна идилия.

Аз карах колело, радвах се на хората наоколо и изведнъж се натъкнах на Теди.
Държеше хилка за федърбал и се усмихваше гузно.
"Ей, Теди, кво правиш?"
"Ъъъм, нищо, стоя си. Ъъъ, играя федърбал."
(огледах се, наоколо нямаше никого) "Сама?!"
"Ъъъм, даам..."
"Без перце?!"
"Ами..."

Този път се огледах по-внимателно за хората в радиус на десетина метра.
Асен седеше на една пейка и си връзваше обувките. До себе си беше оставил хилката и перцето.

енергии

Напоследък не сънувам случки, хора, места, разговори... Нищо, което може да бъде разказано.

Във втория живот се срещам с някакви енергии и общуваме. Докато сънувам, всичко ми е ясно, откривам истини, но събудя ли се, цак, изчезват.
Чудех се дали тази информация се пази някъде. Защото ако се, не ми пука, че умът я забравя.

слънце - стъпки - плач

С Ераг живеехме в една и съща къща, неговата стая беше от предната страна, а моята - отзад, откъм двора. Всеки ден минавах през неговата стая да видя какво прави, взимах си от пуканките му, а той ставаше все по-недружелюбен, държеше се така, все едно му преча.
Отидох си в стаята и го чух да крещи на баща ми: "Не, не, наистина не мога да я понасям, мразя я, мразя я, занеси й чантата и й кажи никога вече да не идва при мен!"
Стоях като вцепенена, гушнах чантата си и се разплаках. Нещо в мен се чупеше на малки парчеца, бавно и болезнено.

Престанах да минавам от предната страна на къщата, стоях си в слънчевата стая и слушах Аланис Морисет на старо касетофонче. Имам чувството, че цялата касетка трае 15 секунди и постоянно трябва да я обръщам (е, аз имах повече от една).
Имах и една, където с нашите и Светли сме се записвали как пеем, като съм била малка. Тази касетка обаче май беше видео, защото ни виждах. Аз бях много малка, а Светли беше безумно смешен.

По цял ден ми беше толкова мъчно, чувах стъпките на Ераг и как говори по телефона и си казвах, че аз никога вече няма да се приближа на по-малко от 25 метра от него.
Горе-долу по това време изведнъж се оказа, че той е нещо като Слави Трифонов, а аз съм Камен Воденичаров, след като са се скарали.
Тогава Ераг много се промени, започна да ми праща някакви глупости, пакети, на които пишеше "да помниш кой е Слави Трифонов". Бяха пушки, пистолети, много оръжие, глави на лосове и други гадости.

А аз забременях и си говорех с бебето. Не разговор с думи, защото това очевидно е невъзможно, но някакъв друг вид комуникация. Постоянно.
Продължавах да съм тъжна, да плача често, а бебето просто слушаше.
Разхождах се из градината, винаги беше слънчево.

Един ден видях как баща ми прави нещо много лошо, не мога да си спомня какво точно, ограждаше с мрежи някакви овце, не знам.
Но аз много се ядосах, отидох при нещо, хванах го за раменете и го разтресох, започнах да крещя, облякох в подходящи силни думи всичко, което мислех.
"Ти си зъл, а аз не искам, НЕ ИСКАМ баща ми да е зъл, трябва да се промениш!"
Тогава той ме погледна много особено и нещо в него се случи. Обърна се и избяга.

А животът в къщта продължи по старому - седях си на слънчице, чувах стъпки, плачех и ми беше много мъчно.

един от многото снощи

Возех се на самолет без седалки, всички бяха насядали на пода. До мен беше Г.Г., беше му тясно, нямаше как да си опъне краката. Никой не го позна, само аз го гледах тайно. Е, той усети, разбира се.
"Много си малка", каза.
"Не съм."

Когато слязохме от самолета, се оказа, че сме женени.

семейна Коледа

Сънувах Коледа като по американските филми - събира се цялата рода, спорове, недоразумения, глупости.
Хем беше адски забавно, хем доста изнервящо...

Срещнах Ралица в асансьора и тя почна да се оплаква как заваляло сняг, какъв ужас, точно на Коледа, ебаси, все нещо лошо ще се случи.
Усетих огромен гняв към всички хора, които все се оплакват и все са недоволни.

в едно (друго) балонче

Цял ден се чудя дали да го напиша, защото колкото повече време минава, толкова повече се съмнявам в случилото се.
А то беше толкова силно.

Имаше огромно градинско парти с пияни хора, появи се Пепси, всичко беше толкова естествено, попаднахме в друг свят, всичко ми се изясни.

Мисля, че снощи се просветнах.

as good as it gets

Мъничко предистория:
Случи се нещо много хубаво, вървях и се смеех, шофьорът в маршрутката си пукаше кокалчетата в такт с Baby I Love Your Way, върнах се вкъщи, в мен беше пролет, отворих всички прозорци и освен въздух, влязоха други енергии...
Легнах на леглото на нашите, слънчицето ме прегърна.

И сънувах...

Понеже напоследък се усетих, че губя моментите, в които заспивам и в които се будя, а преди ми бяха много хубави - точно на границата на другия свят, толкова спокойни и сигурни... А сега ги няма, загубила съм ги. Много мислих за това последните дни.

И така, легнах на слънчице и заспах.

Сънувах как се будя, как усещам връзката, как всъщност съм някъде другаде. Докосвам света тук, но всъщност още не съм съвсем в него. Потърках очи с ръце, но това не бяха моите ръце, моите бяха другаде. Сигурно още по пътя.
Светли седна до мен и ме попита как върви, постигам ли нещата, които искам. А отговорът беше толкова ДА, и аз така се зарадвах, че политнах. Той разбра и започна да смее от щастие.

Все още не съвсем в този свят, отидох в кухнята, където бяха и нашите. Взех шепа орехи и ги лапнах.
Въпреки това сетивата ми работеха както никога досега, усещах въздуха по кожата си, изпитвах невероятно удоволствие от това да стоя права до мивката и да ям орехи.

Взимах от живота точно толкова, колкото ми трябваше, като ми трябваше точно толкова, колкото получавах.
Съвършено.

Еленко

Сънувах Еленко - мил и прекрасен.

първо, второ и трето място?

Час на Шаламанова. С Теди си говорихме и госпожата ми каза да се преместя на първия чин.
Междучасие. Теди ми показва, че в шкафа отзад има малка библиотека, дивим се и Тиодора взима няколко книги и слиза надолу.

"Взе 5 книги. Къде отиде сега, ще ми ги върне ли?", пита Шаламанова.
"Еее, естествено, спокойно, сега ще дойде", уверявам я аз.

Минава много време, но Теди не се връща. Чакаме, чакаме...

Влиза и носи на Шаламанова 4 книги.
"Но ти взе пет! Къде е граматиката?", чуди се Шаламанова.
"Ами... Госпожо....". Гледа виновно и се изчервява.
"Откраднала си я?", ококорва се тя. "Защо не ме попита, щях да ти я дам назаем, можеше да си я потърсиш да си я купиш. Не знах, че толкова много обичаш граматиката..."

Излизам от стаята. Теди беше откраднала книга от Шаламанова. Бях потресена.
В коридора срещнах учителят куче. Голямо черно куче, което от няколко месеца преподаваше в нашето училище. Шегуваше се с децата и те го обичаха. Точно когато го видях, си приказваше с класната. Махнах им.

Вече навън, вървях по Цар Асен и летях. Кратки изтощителни "полети" по минутка-две. Влагах много енергия, за да се издигна над земята, но много бързо се уморявах.
Беше ми тъжно заради това, което направи Теди.

Изведнъж стана много тъмно, заваля.
Свих наляво по една от преките, пред мен вървяха три момичета и търсеха къде да се скрият от дъжда. Реших, че няма да има проблем да ида с тях.
Те си намериха една хралупа, бърлога, не знам какво беше. Чувствах го като тясно сухо място.
Влязох при тях и те ме посрещнаха така, все едно са ме чакали. Бяха хубави, много хубави момичета с блестящи очи.

Бурята премина и отвън се появи един орел, който каза да летим след него. И четирите се стараехме, махахме силно с ръце/криле, но не помръдвахме. Вложих цялата си воля, сила, енергия, но резултат нямаше.

На улицата (пряката на Цар Асен) се появи учителят куче.

Ще го обясня така, както го видях - две подпори на около 50 метра една от друга. В горната им част - преметнат цветен ластик, така че да образува улей.

Няколко такива "улея" по цялата дължина на улицата, на края на първия седеше кучето.
Оказа се, че това са части от пътя, който води към нирвана. През колкото повече неща минеш като емоции и преживявание, толкова по-напред вървиш. И като стигнеш накрая на някоя "част", трябват усилия, за да прескочиш на другата. И така, напред и все по-напред...

Е, ние прескочихме на втория "улей" и там ни чакше един дядо в бяла дреха. Показа ни някакви образи - какви сме били и какви сме сега.

Продължавахме напред.

После момичетата изчезнаха.

Стигнах последната част, след нея имаше само огромна бяла светлина. Порещна ме красив човек, когото познавах, но не знаех откъде. Усмихна се, разказа ми някакви неща.
За съжаление помня само откъслечни фрази, но ясно си спомням как изброи любимите ми филми (Плажът, Обичайните заподозрени, Усещане за жена, Хотел за милион долара, etc), като сложи номера отпред и каза: "Първите три не са сред тези. Още не си ги гледала. Но ще ги видиш, когато идеш там." (и с глава посочи голямата бяла светлина)

три от хиляда

Много сънища, много места, много, много случки (говоря за снощи :-))

Ами може би най-ярки бяха три:

1. Еленко ми показа как да се хвана за кабела на старата лампа в стаята ми, просто кабел, който виси от нея. Хванах го като лиана и започнах да се въртя в кръг, като въртележка ли, не знам как да го опиша. Затворих очи и изведнъж осъзнах, че съм го правила хиляди пъти. Не знам дали в съня, в мислите си или някога в друг живот... Беше прекрасно, тялото ми ме водеше и не се ударих никъде, сякаш самичко заобикаляше мебелите...
Като летене, но само в кръг... И въпреки това - прекрасно...

2. В кафето на някакво странно училище, в което учехме, дядото зад щанда, освен храни и напитки, предлагаше и доклади. (Да не споменавам, че Калина всеки път идваше и всеки път се чудех как да й кажа, че никой не я иска, грррр!) Специално го попитах дали докладите са от някакви вестници, или са писани от хора, които се занимават само с това.
"Еее, не са от вестници, как ще са от вестици", зацъка с език дядото.
Другите си поръчаха и той започна да ги принтира.
Станах да ги взема и си поръчах вегетарианска супа!
"Без месо, имате, нали? Само зеленчуци?"
Дядото поклати глава. "Разбира се"
Взех супата, а под мишница сложих докладите. Седнах на масата и много се ядосах - на самите листове най-горе пишеше, че са от Капитал. Разбърках супата - розово пилешко месце...
Взех чинията и станах. Реагирах първосигнално.
Или може би не съвсем - вместо да я излея върху него (като в този момент не ме спря горещата супа, а фактът, че ще му повредя компютъра и принтера), я изсипах пред щанда.
Без да кажа думичка, излязох от кафето и се качих към училището.

3. Заведоха ме на място, където правеха генни изследвания и се опитваха да направят хора-акули. Погледнах в аквариума.
Беше ужасяващо!

к о т к и

Напоследък: котки, котки, котки, котки, котки, котки... к о т к и....

странни спомени

С Тиодора седяхме в една градинка и прекарвахме най-веселите ни лигави часове от мноооого време насам. Не можехме да спрем да се смеем от сърце на някакви неща, ама не глупости, а толкова забавни...
По едно време се обръщаме и виждаме, че до нас е седнал един мъж и ни подлсушва.
"О, момичета, извинявайте, беше ми много интересно, тръгвам си."
"Оф! И ние си тръгваме."

По пътя нещо се заговорихме за трева и Теди каза, че за нея най-силното чуто преживяване е било това, което аз съм й разказала - как Асен ме поканил на гости и сме пушили с него и с жена му.
Първоначално не можех да се сетя за такова нещо, но после се разрових много надълбоко в паметта си и открих такива детайли за нещо, което всъщност не се е случвало в първия живот - сетих се миризмата на готвено от съседния апартамент, спомних си материята на оранжевите дивани, точното разположение на книгите и вазите... всичко.
В съня си напълно ясно осъзнавах връзката между двата свята, осъзнавах, че ако се беше случило, щях да съм го записала в жълтото тефтерче за идеи и сънища, или нещо такова.
Но откъде идваха тези спомени тогава?
Даже Теди ми разказа какви преживяваия съм имала с Асен, колко далеч сме стигнали, как откакто е чула историята на тази вечер, мисли само за това...

После се разделихме, а аз имах среща с Елка пред църквата.
И с нея някакво невероятно настроение! Колко много смях, коремите ни заболяха, а беше тооолкова весело! Опитвахме се да вървим, но постоянно спирахме от смях, не можехме да ходим... Лудница!

Все пак някакси и с нея се разделихме и аз си тръгнах към къщи. Пред входа срещнах един мъж, който ми даде ключ и ме помоли да кача кучето на Еленко у тях (който се оказа, че живее над мен). Черно симпатично кученце, съгласих се.
Качихме се горе и влязохме в апартамента, затворих вратата, за да пишкам, но се почука.
"Полиция, отворете!"
Паника! Времето започна да тече ужааасно бааааавно, толкова ме беше страх от тия куки. Влязоха, обясних им ситуацията, как само съм качила кучето, а те почнаха да псуват - искали са да арестуват някакъв мъж.
"Ами да, долу един мъж ме помоли да заведа кучето вмесо него", плеснах се по челото.
"Е, точно него търсехме, мамка му, пак ни се измъкна! Айде, мойто момиче, свободна си."

Историята за Асен не ми излизаше от главата, затова реших да ида у тях и да го питам какво е станало и станало ли е нещо изобщо.
Беше отворено, поиграх си малко с двете кокерчета (бебета! :-)) и заспах.

"Уга-буга!", изкрещя някой.
"А?" ( в просъница още)
"Здрасти!"
"А, Асен се е върнал", помислих си и пак затворих очи.
"Айде, няма ли да ставаш, носим ядене."

Не беше Асен, а Светли.

Светли беше Асен.

(и понеже виждам, че (май) не се разбира много-много, само уточнявам, че всичко до тук е в съня, Светли не ме събуди наистина!)

16 часа сън

Запалих колата.
Не малката ми червена количка, а един огромен ван.
Отзад седяха Васко и Севи, а в багажника бяха трите сърфа.

Много ме беше страх да карам, но само аз имах книжка и нямаше как. Чувствах се като в телевизионна игра, въртях волана като луда. Беше страшно (и) забавно.

Стигнахме там, където трябваше. Странно място.
Най-горе беше нашата къщичка, където си метнахме багажа, излязохме и видяхме един малък басейн, който продължава надолу под ъгъл към 45 градуса. (абе доста стръмно)
Стъпих на сърфа и се пуснах надолу.
Тоолкова бързо, тооолкова хубаво!
Най-долу, накрая на басейна, намалих и излязох. Започнах да се качвам нагоре по стълбичките отстрани и да гледам за Васко и Севи. Той се зададе, намали долу и дотича при мен. Видяхме Севи, така се беше засилила, че не успя да спре, излезе от басейна и се пльосна на плочките.
Тя също много се смя. :-)

После в нашата къщичка се появиха двама човека от Гренландия, с които карахме по цял ден.



В един парк срещнах Ераг. Беше болен от нещо на гръбначния стълб.
Вървяхме мълчаливо.
На изхода се разделихме, отсреща беше колежът му. Отпред беше спряло бусчето с пощата. "Ще ти напиша писмо и утре ще го пратя." Обясних му, че предпочитам имейл, защото стига веднага, пък и предпочитам електронен вариант.
Целуна ме три пъти по врата и каза: "Утре ще ти напиша писмо и ще го пратя."

разговори и прегръдки

Търсех книжарница, губех се по малки задънени улички, подлези и мраморни тайни пътеки, звъннах на Ераг на глобулския му номер. "Открих колко еднакви сме, открих, че търсим едни и същи неща... И, знаеш ли, Вихра, ще бъде толкова прекрасно да пътуваме заедно..."
Call summary: 3 минути и нещо.


Вървяхме със Севи и Васко по Опълченска по стръмното накъм Ботев, търсех новото 1, защото вътре имаше някаква книга, която исках да прочета - 3 тома по 700 страници всеки. Спряхме на един светофар, отсреща имаше куки. "Олеле!" каза Васко.
Те, почти като кучета, подушиха страха ни и дойдоха.
Бръкнаха в колана откъм гърба на Васко (там, където лошите по филмите си държат пистолета) и извадиха голяям пакет джойнт.
"Е, какво толкова, ще полежа една вечер в Районното и ще ме пуснат" - Васко беше напълно спокоен.
Куките бяха четирима, но повикаха още една кола, стояхме прави и чакахме. Стана ми студено отвътре. "Съдят ли го за притежание на наркотици, никой няма да му даде виза, никакви бригади, никакви хостели в екзотични страни, нищичко!"
Не знам как стана, но първият полицай дойде да ме гушне, в няколкото крачи до мен той сякаш загуби униформата си, загуби всичко лошо, превърна се в добрия човек, който всъщност е. Гушна ме и ми даде от топлината в сърцето си.

черно-бели са телата ни

Може би първият осъзнат черно-бял сън.
Но понеже пак беше от серията сънища-филми, допускам, че това беше по-скоро режисьорско виждане. :-)

правила на спането

Снощи отново попаднах в третия свят чрез втория. :-)

Имах прозрения, всичко беше толкова добре, толкова логично обяснено... Просто невероятно!

За съжаление не помня почти нищо. Единствено, че не трябва да спя настрани, а само по гръб или по корем, защото когато тялото ми е свито, сякаш отблъсквам енергиите, които идват към мен, и не пращам никому нищо.

Което май е достатъчно важен урок.

завръщане, котки, Богдан Русев, колела, будист

Вървях си по улицата, срещу мен идваше Ераг. Хвана ме за ръка, обърна се и продължи с мен, "Върнах се!", нямаше нужда да казва друго.
Още усещам допира на хубавата му нежна кожа... :-)


Бях в пощата, един гаден полицай ме върна, че вече не работели с клиенти, погледнах една огромна опашка от пенсионери.
"А тези хора защо са тук? Нали не работите с клиенти?"
"Ами чакат си пенсиите, ама няма как да ги получат, защото още не са пристигнали."
Постепенно започнаха да се изнасят, остана един дядо, който много се ядоса, счупи няколко вази. Гушнах го, защото ми стана много мъчно за него. Той започна да се гали като котенце.
И се превърна в котенце.
Аз бях ужасена!
Котенцето започна да се подмладява, стана бебе, появи се още една котка - майка му.
Казах им: "Ааа, не! Стига котки!", а те, както си бяха белички, почервеняха от яд!
Избягах.
Срещнах Богдан Русев и останах с него.


Карахме колела с Васко, Севи и с още някаква хора. Ходихме по тайни места на военните, после загубихме Севи. Мартин пита една мацка къде е пътят за София, започна да я сваля с маниерите от детските филмчета, невероятно смешно!
Намерихме Севи, седеше и ни чакаше на козирката на един вход в гората. Отдолу седеше един будист, когото веднага обикнах, и медитираше. Целунах го, а той каза: "Въобще не съм толкова прекрасен, за колкото ме мислиш, дори не мога да местя предмети с мисълта си"
После видяхме как една негова приятелка отиде тихичко при него, той спеше, остави му всичките си съкровища и му написа бележка, че в 5 сутринта ще се самоубие и нищо не може да я спре.
С мисълта си взех бележката, за да я прочетем, и после му я върнах обратно.

Shark tale

Понеже едно момче не можеше да плува, се наложи то да легне на сърфа, а аз да го бутам X (кило)метра (просто голямо разстояние).
Беше тъмно и страшно. Знахме, че наоколо има акули.
Наобиколиха ме, деряха ме със зъбите си, не така че да ми отхапат нещо, а колкото да ми разранят целите крака и, подушили кръвта, да се съберат още повече. Чувствах гадната им грапава кожа, а те почти свалиха моята...

Страшно беше, но не страхът от смъртта, а тъпият човешки, наложен от филми като Челюсти и книжки, и разкази, и телевизия, страх. Страх, че тъмното е опасно. Че акулите ядат хора.
Дрън-дрън.
Струва ми се, че наложените от обществото най-общо казано страхове са най-дълбоки. Защото умът ги приема за даденост.

Но стига философстване, беше просто сън.

(из поредния сън-филм)

wake up!

Отново един от прекрасните сънища-филми, които (за съжаление) са толкова дълги и оплетени, че не мога да запиша, помня само отделни сцени...


Чета в интернет, че Съни е умряла, пише "14-годишното куче Съни" плюс снимка.
Паника. Разплаквам се.
Навеждам се под масата, където тя спи. Започвам да я галя тъжно.
Тя вдига глава: "Защо ме будиш?"

(и най-странното е, че се събудих от нейните стъпки по ламината в стаята ми :-))

филми

Напоследък когато спя, гледам филми.
Не знам кой ги измисля, но са страхотни!

Снощи беше за един мъж в инвалидна количка, за една любов, хаха, за фотография, а финалната сцена беше просто номер едно!

Ако запивам тези сънища, мога да стана страхотен сценарист и режисьор.
Но дали тогава няма да бъде кражба от някого?

котки

Пак си имах проблеми с котки, този път не ги изхвърлях през прозореца, а обмислях по-нормални начини да ги изгоня.

Мамка им на тия котки, защо само ме тормозят?!

котките - вън!

Един мотив, който непрекъснато се повтаря в сънищата ми, е как изхвърлям котка през прозореца, но тя не пада, а винаги се връща. Не изпитвам лоши чувства, просто я хвърлям без какъвто и да било умисъл.

Снощи бях с мама, Севи и Съни в училище, което на първия етаж беше хотел.
Съни тичаше нагоре-наголу, навън имаше сняг.
Шаламанова слезе с асансьора, видя Съни, усмихна се, (в този момент някакси разбрах, че и тя има кокер) попита: "Чие е това куче?", Севи каза: "На Бистра."
Усмивката слезе от лицето й, тръшна вратата на асансьора и се качи нагоре.

После отнякъде се появи котката, гониха се със Съни известно време, после аз си сложих черна ръкавица и я хванах за краката, тя вкопчи нокти в ръкавицата и така успях да я хвърля през прозореца.
Но, както в детските филмчета, тя не падна, а просто си стоеше във въздуха, бързо затворих белия прозорец, а тя си остана там, в нищото, вятърът духаше, снегът валеше...

мрън-мрън

Любимото

So much honey
So little time

последната седмица звучи като:

Тоолкова много сънища
Толкова кратка памет

impossible is nothing

Със сигурност един от най-силните сънища напоследък.

Както си бях във втория живот (съня), минах в третия.
Даже си спомням как дишнахме попърс със Севи и Мири (?!).

И светът стана друг... Ама наистина!
Самото измерение, предметите станаха хлъзгави, стените течаха...

Може би за да счупя всички прегради, правех всичко онова, което ЗНАЕХ, че в никакъв случай не трябва да правя - отидох при нашите, събудих ги, имах някакви разговори със Светли, бихме се, той беше наясно какво съм правила, но не каза на нашите.
И бяхме близки, той беше при мен.

Някакви бойни сцени като в Матрицата или Герой по-скоро, можех да вляза в огледалото, долепих чело и си каза: "Хаха, мога да направя всичко!"

Поглеждах нанякъде, мозъкът ми работеше на шест, веднага навързвах нещата, виждах, че не бива да летя и да ходя там, но въпреки това го правех.
Колко бях смела!
Знаех, че няма, наистина няма от какво да се боя.

После се появи и Васко, нашите си легнаха незаинтересувани, а ние излязохме на улицата, имах дежа-ву, или по-скоро видях какво ще се случи с един човек, щеше да го разкъса куче, затова с Васко се втурнахме да го спасяваме, но в същото време отново виждах как кучето го разкъсва въпреки нашите усилия... Покрихме главата му с леген и макар че той нямаше никаква представа какво правим, ни се довери.
И го спасихме.

вземи очите ми

Отидох на някакви практики в един замък в планината. Водеше ги Пепси, но беше жена. Въпреки това знаех, че той.
Аз бях лоша, много лоша – карах се с хората, крещях, всичко ме изнервяше, държах се грубо и арогантно, егоистично и самовлюбено.
Пепси дойде и ми каза всичко това, но не за да ме укори, а за да ми помогне да го осъзная.

Разплаках се. Разбрах колко съм зле.
Тогава Пепси предложи да вземе очите ми, “без зрение нещата доста се променят”, каза той. Аз се съгласих.

И така, станах сляпа, бях безпомощна, спомням си как се опитвах да снимам, имаше чудесен пейзаж от високото, беше есен – жълто-червени дървета и топло слънце. Опитвах се да направя няколко снимки, но не можех, разчитах единствено на въображението си.

Пепси беше прав. Промених се. Станах спокойна, центрирана и добра с всички.

яхта

Светли изненада цялото семейство с яхта. Страхотна - беличка, чистичка, толкова й се радвахме. Стори ми се доста голяма.
Но когато стигнахме до пристанището, нашата хубава яхтичка изглеждаше като някаква мизерна гемийка на фона на огромните гъзарски плавателни съдове наоколо.
Имах чувтвото, че всяка по-голяма вълна ще ни обърне, водата постоянно плискаше палубата, намокри раницата ми в всички дрехи, книги, включително и дневника ми!

От съседната яхта се показа Андрей, който ми се оказа чичо (?!), прескочи и дойде при нас. Целият беше изгорял, но беше в чудесно настоение и се усмихваше щастливо (?!).